Коментар | Как да има повече гении и по-малко идиоти

През 80-те години "сендовската система" успява да въведе концепцията, че в основата на успешното образование са щастливите деца. Че ученето не трябва да е мъчение, а игра и приключения. Че трябва да се възпитават любопитни, свободни и отговорни деца, защото това ще се изплати след години в много по-ускорен прогрес. Системата въвежда понятия, за които в момента само може да се мечтае в публичното образование като "проектно базирано обучение" и "учене чрез правене". Няма оценки и състезателен елемент, има много време за игра и спорт. Системата събира ученето на езици с математиката (защото тя според концепцията също е език) и програмирането. През 80-те години част от българските деца се учат да програмират на езика "Лого", който е разработен за образователни цели от екип на американския университет MIT (Massachusetts Institute of Technology), като съчетава в себе си първите идеи за изкуствен интелект с математическа логика и психологията на детското развитие.

Да повторим - през 80-те години някои български деца са учили по образователни модели, разработени в един от най-добрите университети в света и които още не са били масово наложени в западния свят. За сравнение, днес, близо 50 години по-късно, в държавните училища децата учат по образователни модели, които в основата си са разработени в Москва в средата на миналия век.

Експериментът със сендовската система всъщност е бил изключително успешен, но въпреки това е прекратен в мътните години след 1989 г. Ако се върнем към цитата на Марк Андреесен от по-горе, тогава гениите са смазани от идиотите. Поколението деца, които са се учили от пети клас да програмират, обаче получава изключително ценни умения. Те, заедно с тогавашните държавни усилия за компютризация, стават основата на българския технологичен сектор след 1989 г. Първото поколение тукашни IT компании има, и то с пълно основание, самочувствието, че може да предлага абсолютно конкурентни услуги в започващия да се глобализира свят.

Ако сендовската система беше въведена масово, сега твърде вероятно България щеше да изглежда напълно различно. Включително и въпросът има ли идеи и хора, които да бъдат финансирани с милиард и половина лева, едва ли щеше да се задава.

Положителният извод от тази история е, че всъщност радикална промяна в образованието в България е напълно постижима. Ако няколко човека успяват под ръждясалия похлупак на комунизма да направят това, има ли каквото и да било оправдание то да не се случва сега? И също - ако сега променим образованието, как ли ще изглежда България след 10 години? Дали идиотите няма да са по-малко, а гениите повече? Няма ли да ни е по-хубаво? (Прочетете позабравената история на сендовската система в този текст.)