Коментар | Как да има повече гении и по-малко идиоти

Някои от по-важните теми в новия брой на седмичния "Капитал"

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"В стартъп света или си гений, или идиот. Няма обикновени хора, които само се опитват да избутат деня." Думите са на един от вече легендарните американски инвеститори - Марк Андреесен от не по-малко историческия фонд за дялово инвестиране Andreessen Horowitz. Енергията да превърнеш една идея в компания, която реално променя света и живота на хората, създава толкова силни емоции, че остават възможни само крайностите - или гений, или идиот.

През последните години стартъп културата дойде и в България, като постепенно беше изградена цяла вряща и кипяща предприемаческа екосистема - механизми за подкрепа на хората с идеи, как да ги превърнат в продукти, услуги, да намерят клиенти и пр. През следващите няколко години в тази екосистема предстои да се влеят рекордно количество публични пари - около милиард и половина лева. Това на пръв поглед звучи добре, но всъщност е свързано и с нови предизвикателства, като най-видимото е дали сегашната българска среда може да роди толкова много компании с толкова добри идеи и екипи да ги реализират, че парите да се инвестират по смислен начин. (Вижте всичко за това в темата на броя.)

Защо средата не ражда повече идеи и хора, които да ги превърнат в прогрес е сложна тема, но един от сигурните й отговори е свързан с друга, изключително интересна история от този брой на "Капитал":

През 80-те години на миналия век в България се провежда един от най-смелите образователни експерименти не само тук, но и в цяла Източна Европа, а твърде вероятно и не само там. По идея на математика Благовест Сендов и екип ентусиасти от различни области се създава изцяло нова методология на обучение за началните класове в училище. Тази система съчетава едни от най-новаторските по това време идеи, като те се толкова напредничави, че дори в западния свят още не са въведени масово. Те толкова са изпреварили времето си, че в момента - близо половин век по-късно, българските образователни реформатори се борят да наложат малка част от тях в училищата и засега, уви, без голям успех.

През 80-те години "сендовската система" успява да въведе концепцията, че в основата на успешното образование са щастливите деца. Че ученето не трябва да е мъчение, а игра и приключения. Че трябва да се възпитават любопитни, свободни и отговорни деца, защото това ще се изплати след години в много по-ускорен прогрес. Системата въвежда понятия, за които в момента само може да се мечтае в публичното образование като "проектно базирано обучение" и "учене чрез правене". Няма оценки и състезателен елемент, има много време за игра и спорт. Системата събира ученето на езици с математиката (защото тя според концепцията също е език) и програмирането. През 80-те години част от българските деца се учат да програмират на езика "Лого", който е разработен за образователни цели от екип на американския университет MIT (Massachusetts Institute of Technology), като съчетава в себе си първите идеи за изкуствен интелект с математическа логика и психологията на детското развитие.

Да повторим - през 80-те години някои български деца са учили по образователни модели, разработени в един от най-добрите университети в света и които още не са били масово наложени в западния свят. За сравнение, днес, близо 50 години по-късно, в държавните училища децата учат по образователни модели, които в основата си са разработени в Москва в средата на миналия век.

Експериментът със сендовската система всъщност е бил изключително успешен, но въпреки това е прекратен в мътните години след 1989 г. Ако се върнем към цитата на Марк Андреесен от по-горе, тогава гениите са смазани от идиотите. Поколението деца, които са се учили от пети клас да програмират, обаче получава изключително ценни умения. Те, заедно с тогавашните държавни усилия за компютризация, стават основата на българския технологичен сектор след 1989 г. Първото поколение тукашни IT компании има, и то с пълно основание, самочувствието, че може да предлага абсолютно конкурентни услуги в започващия да се глобализира свят.

Ако сендовската система беше въведена масово, сега твърде вероятно България щеше да изглежда напълно различно. Включително и въпросът има ли идеи и хора, които да бъдат финансирани с милиард и половина лева, едва ли щеше да се задава.

Положителният извод от тази история е, че всъщност радикална промяна в образованието в България е напълно постижима. Ако няколко човека успяват под ръждясалия похлупак на комунизма да направят това, има ли каквото и да било оправдание то да не се случва сега? И също - ако сега променим образованието, как ли ще изглежда България след 10 години? Дали идиотите няма да са по-малко, а гениите повече? Няма ли да ни е по-хубаво? (Прочетете позабравената история на сендовската система в този текст.)

5 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Това с вечното подпиране на цитати е патерица.
    А кой се нуждае от патерица? Който не може сам...

    Нередност?
Нов коментар