Щастливи и умни деца: как България за кратко имаше най-прогресивното образование в Европа

Повече от половин век след създаването на системата всъщност става ясно колко модерна е била тя за времето си и колко близо до нея са най-желаните и успешни в днешно време образователни модели. На практика редица алтернативи на публичната образователна система в България сега прилагат част от принципите на сендовския модел, който се очертава като емблематичен за времето си и напълно актуален за нашите дни.

"Сендов правеше неща, които се забелязваха от ръководителите, които искаха държавата да върви напред", споделят негови съмишленици. Така се създава съвместната дейност на БАН и МОН, която се нарича Проблемната група в образованието, а "проблемна" точно защото решава проблеми.

... експеримент...

Началото на ПГО всъщност започва с написването на нов буквар за първи клас. На пръв поглед простичка задача, чиято фундаментална идея е двигателят на образователният процес да са любопитството и познавателната потребност на детето, а не принудата и заплахата от наказание.

Сендовската система всъщност набляга върху обучение с акцент върху играта и по-свободните форми. Така например при нея на децата не се пишат оценки до 5 клас. Системата съдържа в себе си концепцията за значително намаляване или дори ликвидиране на претовареността на учениците. Това се постига чрез интегрално организиране на учебното съдържание, при което се избягват повторенията, ясно структуриране на материала в учебниците, разнообразяване на дейностите по време на един урок, увеличаване на часовете по физическа култура, музика и рисуване, което намалява психическото натоварване, особено в началните класове.

Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени, например предметът "Природа" обединява изучаването на биология, химия, физика и география, а "Чета, пиша, смятам" - математика, български език и литература. А програмирането е започнало да се изучава още в 5 клас, като за целта се използва популярният за образователни нужди език "Лого". По системата се изучава западноевропейска литература в 5 клас в общ предмет, наречен "Общество", заедно с история и други хуманитарни науки. Още във втори клас децата са били запознавани с латински език, старогръцки език, астрономия.

Основната идея на това обединение на предметите всъщност е била да се засилят т.нар. междупредметни връзки, т.е. да се покаже, че изученото по един учебен предмет има приложение във всички останали сфери от практиката, а не е изолирано и несвързано с останалите науки. На всичко отгоре обединените учебници са илюстрирани от известния карикатурист и художник Доньо Донев, което ги прави забавни и интересни.

"Като дете аз бях много доволен от началните класове - имахме следобедна почивка, имахме часове в парка, имахме часове, в които всеки чете избрана книга, от много малки започнахме да работим с компютри, нямахме оценки, имахме шарени учебници. Сега, когато поглеждам назад, виждам колко напредничава за времето си е била и как чак десетилетия по-късно започват масово да се въвеждат нейните идеи", сподели за "Капитал" Бойко Димитров, който е бивш възпитаник на ПГО и настоящ заместник-председател на Столичния общински съвет.

... компютър...

През 1979 г. акад. Благовест Сендов казва, че компютърът може да се разглежда като "удължител на човешкия мозък" - ако човек е умен, става по-умен, ако човек е глупав - става по-глупав. "Същото е и с изкуствения интелект", допълва го в днешно време доц, Евгения Сендова, която е математик, член на Съюза на математиците в България, член на Американското математическо дружество, преподавател и учител, сътрудник към Проблемната група по образованието, тютор към програмата Research Science Institute (RSI) за ученици с изявени способности в областта на математиката и информатиката, организирана съвместно с Massachusetts Institute of Technology (MIT), и снаха на самия Сендов.

Децата програмират на езика "Лого" Източник: Евгения Сендова - личен архив

Следвайки тази мисъл на академика и под негово влияние, през 1984 г. в България се ражда и първият учебник на български по математика, базиран на компютърния език "Лого", с автор Румен Николов, в който успешно е реализирана една от основните идеи на ПГО - създаване на нови предмети на интеграционен принцип. Езикът "Лого" е създаден от американски програмисти и психолози, като стъпва на няколко теории - за изкуствения интелект, математическата логика и психологията на детското развитие. По времето, в което се въвежда в България, езикът се доразвива в MIT и вече има първи приложения - например една от първите запазени марки (лого) на Apple е нарисувана с този език. Тогава вече има и български деца, които го учат и използват.

"Лого" в рамките на ПГО бе не само език и среда за програмиране, но и образователна философия и култура", казва Жени Сендова, която е част от екипа, подготвил учебното съдържание. Като програмен език той става елемент от предмета език и математика (въведен във втори прогимназиален клас), в който освен това са се изучавали 3 естествени езика - български, руски и английски, и 2 формални - математиката (разглеждана като език) и "Лого" (не само формален, но и изпълним от компютър).

Жени Сендова, когато работи с децата Източник: Евгения Сендова - личен архив

В рамките на този предмет децата са усвоявали и друг основен принцип на сендовската система, а именно - learning by doing (учене чрез правене/действие). "Принципът learning by doing прерасна в learning by making, защото от това правене трябваше да се произведе резултат, който да се споделя - със съученици, с учители, с родители, понякога дори на страниците на училищни списания, произвеждани от край до край от учениците", казва Сендова.

"Още тогава ПГО залагаше на интердисциплинарния подход, на ранното обучение по информационни технологии, на така популярните днес STEM направления", казва бившият ученик Бойко Димитров.

... мечтан (и днес) сендовски учител...

Въпреки че работи като сътрудник на акад. Сендов дълги години, Жени Сендова казва, за себе си, че всъщност истинската реализация тя намира точно когато се включва в експеримента ПГО.

"Моят огромен шанс обаче е, че аз нямам педагогическо образование и съм имала пълната свобода да не робувам на рамки, на норми и на стандарти", казва Сендова.

Подкаста с нея слушайте или гледайте тук.

"Той казваше, че ако за нещо му е мъчно в съвременното образование, е, че търговците влизат в храма". Първо трябва да помислим как да възпитаме децата, но не да седят мирно с ръце отзад, а да имат свободата да бъдат себе си, без да накърняват чувството на другите", споделя още преподавателят, като допълва, че за децата трябва да се грижим цял живот, защото техният успех не се измерва с един тест, с едно състезание, с един медал или с едно външно оценяване.

Не всички учители се оказват обаче подготвени да възприемат и приложат на практика системата. "Огромен скок е от там, където всички ученици трябва да отговорят едно и също, да попиташ един ученик какво мисли", смята Жени и допълва, че изграждането на качество сред учителите е най-голямото предизвикателство пред съвременната образователна система.

"Учителят трябва спокойно да може да каже на децата "не знам, трябва да проверя и аз и се надявам заедно да намерим отговора". Ако нещо е оцеляло от така наречената сендовска система, надявам се то да е точно това", допълва проф. Сендова. "Учителите разцъфват в среда, в която им даваме криле, а не им ги режем", казва още преподавателят.

...сендовчета

"Няма да забравя думите на академик Сендов, когато се събирахме на семинари: Две неща не бива да се допускат в класната стая - да се говори за политика и на учениците да им е скучно", сподели Жени Сендова.

"При нас нямаше слаб ученик и ние не знаехме какво е това да не знаеш. Тази програма ни даваше свобода и в моето свидетелство за завършен клас пишеше "Мая може да чете, пише, смята и играе", казва в документалния филм художничката Мая Мечева, която се е обучавала по системата ПГО. "Това училище беше като един свеж полъх в цялата закостеняла система на образование, защото самата методика на преподаване беше различна и много по-иновативна, такава, в която се залага на мисленето, на индивидуалността на всяко дете", допълва Мая Мечева.

Благовест Сендов с деца от училища, в които се прилага системата на ПГО Източник: Капитал

"Най-ясните ми спомени са свързани с чудесно илюстрираните учебници, които с огромно удоволствие разлиствахме и всяка година с нетърпение очаквахме да видим новите. Свидетелствата за завършване на отделение имаха сходен дизайн - с тримата глупаци. Предметите и учебните материали бяха категорично различни спрямо конвенционалната система. Бяхме малко като извънземни в очите на останалите деца от другите училища, които се изумяваха от имената на предметите, които изучавахме: ЧПС (чета, пиша, смятам), ПК (проектирам и конструирам), слушам музика, планиметрия и т.н.", сподели за "Капитал" Олег Константинов, който е учил по ПГО в 119 СОУ в София от 1-ви до 12-и клас в периода 1984 - 1995 г., а сега е преподавател (главен асистент) във Факултета по математика и информатика на СУ.

"С удоволствие си спомням работата с компютрите "Правец" и часовете по "Лого" и впоследствие планиметрия. Разбира се, и игрите, които играехме на тези компютри в междучасията - "Каратека", "Супер Марио" и други. Като цяло мога да кажа, че системата, по която учехме, ми повлия в посока да имам интерес и да се занимавам с информационни технологии впоследствие", допълни още Олег.

Всичко това е точно като целите, които прогресивни образователни ентусиасти се опитват години наред да постигнат - това, за което те мечтаят и искат да въведат като подход и в съвременната образователна система? Деца, които ходят на училище с удоволствие и интерес, усвояват (а не повтарят) знания, забавляват се и участват в процеса. Учителите водят процеса, но са и част от него, създават заедно с децата процес в който ученик и учител се учат един от друг. Сега дори не е необходимо да връщаме цялата система на ПГО едно към едно според доц. Сендова, а е достатъчно само да имаме поглед какъв дух и какви учебници са си пробили път в едно трудно време и при една доста враждебна и подозрителна среда.

Равносметката

Като резултат от своето обучение децата са постигали набор от умения и компетентности, които според днешната оценка на PISA липсват на съвременните ученици. Така например децата, обучаващи се по ПГО, са се учили да умеят да тълкуват и да използват статистически данни, за да определят точността на твърденията си, да намират правилно решение по въпросите за равновесието в природата и за опазване на околната среда, да оказват първа медицинска помощ на околните, да имат гражданско отношение към политическите и икономическите проблеми, да ценят родния си език като средство за обмен на информация и като средство за запазване на българщината, да имат основни умения да участват в дискусия.

Изброените умения отразяват именно виждането на Благовест Сендов за един нов обект на образованието. "За Сендов обектът на образованието не беше вече просто ученикът, а ученикът с компютър", каза в разговора за "Капитал" доц. Жени Сендова. "Именно Сендов беше човекът, който направи всичко възможно компютърът да стане неразделна част от едно ново учебно съдържание, а не да бъде привнесен като "чуждо тяло" към вече установено в други условия учебно съдържание", добавя още тя.

Благовест Сендов представя експеримента ПГО на конференция в САЩ заедно с резултатите от първите четири години. Тогава той среща пълно одобрение от първенците по въвеждане на технологиите в училище, в резултат на което се връща в България с дискета на езика "Лого", връчена му лично от Сиймър Пепърт от MIT. Toй е математик и образователен теоретик със статут на гуру. Пепърт е един от пионерите на изкуствения интелект и съавтор на концепцията, че децата трябва да се обучават на ментални модели, които им позволяват да разбират сами света около тях. Той за пръв път предлага образование, фокусирано върху учениците, в което те използват това, което знаят, за да научават повече. Две от основните идеи на предлагания от него модел са проектно базирано обучение и използване на компютърния език "Лого".

Акад. Благовест Сендов и Сиймър Пепърт Източник: Евгения Сендова - личен архив

И двете се въвеждат в България, като това е ако не първата, една от първите държави, в които това се прави толкова масово в публичното образование.

Въпреки безспорните успехи обаче, както всяко нововъведение, ПГО има и противници. Някои от тях са от гилдията на учителите, други - от политическите среди, трети - от академичните. Именно отпорът на гилдията в комбинация с едно писмо, подписано от 20 писатели - критици на системата, все пак дават оръжие на политическите противници на акад. Сендов, с което да съсипят създаденото от него. Така в крайна сметка системата на ПГО е закрита в началото на 90-те години.

“Делото на проблемната група, ако остане в нашето общество, това ще е най-голямото ми щастие в живота. Ако духът на търсенето, на творчеството и на щастието от търсенето е останал, това ми стига.”

Благовест Сендов

математик, учен, политик

Закриваме го

Представете си сега как тази образователна инициатива от времето на социализма е определяна като "прозападна" и "американска", а няколко години след падането на режима е и закрита от тогавашните първи "демократични" политици, защото е "комунистическа".

През 1992 г. ПГО е закрита. Основната причина за това е нейното всъщност "преждевременно раждане". "Един от членовете на колектива от самото му създаване изведнъж прегърна много силно "синята идея" и заяви, че "всичко, свързано с името на Сендов, трябва да се унищожи". Така съвсем логично той стана и ликвидатор на ПГО, като съвсем старателно си свършва работата", казва самият Сендов в книгата си "Алгоритъм на живота".

"Защо го изхвърлихме? Само защото е от Сендов ли или само защото идваше от едно време, което сме отрекли", задава основателно и логично въпроса акад. Петър Кендеров в документалния филм на БНТ "Алгоритъм на Сендов".

Една от причините за отпадането на системата е именно заради недоволство на интелектуалците. Макар и авторска, всъщност системата бива заклеймена и от Съюза на българските писатели, които излизат със специална подписка против нея. Заради приказките на Джани Родари, включени в учебниците, писателите се възмущават, че е твърде западно ориентирана. А днес отново става ясно колко модерна всъщност е била за времето си тя. Друга причина е отхвърлянето на модела по чисто политически съображения. "Нищо, което е започнато по времето на социализма, няма да продължи" е тезата, от която са се ръководили тогавашните управляващи.

Така се слага краят на една система, за която през последните 15 години Европейският съюз инвестира десетки милиони евро за разпространението на т.нар. изследователски подход в европейските училища, включително и в България. Сега отново се налага да внасяме отвън неща, в развитието на които България има международно признат оригинален принос отпреди 50 години.

"Имаше неща, които определено трябваше да останат от системата въпреки нейното закриване", признава Жени Сендова. Това обаче според нея е повече политическа тема, отколкото образователна. Сега отделни елементи от системата се прилагат от учители и нейни последователи, които обучават децата си вкъщи, както и от самата Жени Сендова, и системата е жива, но в много малки мащаби и за сметка на "опростачването". "Трябва да уловим духа и да се хванем за него", споделя мнението си Жени.