Отличниците го правят така

Да се намали броят на държавните чиновници и да се подобри качеството на работата им е сложно уравнение за всяко правителство по света.

Най-малкото защото съдържа много неизвестни, изисква силна политическа воля и специални умения, а универсална формула за справяне с бюрокрацията просто не е измислена. Дори и статистиката в случая не е особено окуражаваща - според изследванията на Световната банка едва една трета от предприетите административни реформи в глобален план в крайна сметка се оказват успешни. Истината е, че преформатирането на "държавната машина" не е никак проста работа.

Като за начало необходимо е да се направи оценка на състоянието на администрацията, която може да отнеме продължителен период от време. Самото планиране на мерките, които да бъдат предприети, също е сложен процес - по критериите, разработени от Световната банка например, те трябва да отразяват определени специфики на системата - доколко е централизирана или отворена тя, дали е необходимо да бъде намален броят на държавните служители, или просто функциите на отделните звена в системата да бъдат преразпределени или пък прехвърлени към частния сектор. Важна е и преценката как отделните мерки ще се отразят на работата на цялата система, за да не се окаже накрая, че държавата е блокирана за дълъг период от време. Най-трудният момент за всяко правителство обаче е преодоляването на вътрешния отпор сред чиновниците, на който неизбежно се натъква всяка една реформа на администрацията, защото понякога държавните служители може да се окажат и сериозна част от електората на управляващите. Колкото и сложно да изглежда обаче, положителни примери не липсват като Ирландия, която през 90-те години на миналия век с драстично съкращаване на броя на чиновниците и въвеждане на електронно правителство успя да намали държавните разходи като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната – от около 50% до 30%.

Не всички държави обаче могат да следват напълно модела на Ирландия. За страните от бившия комунистически блок например ремонтирането на държавното управление е много по-продължителен и по-дълбок процес, отколкото за традиционните западни демокрации, защото изисква промяна, образно казано, на основните правила на играта и на манталитета на играчите. За източноевропейските държави оптимизирането на броя на чиновниците и на структурата на администрацията не е така лесно постижимо, а основните пречки идват от наследени от миналото практики като политически назначения в администрацията и клиентелизма. "Това са феномени, които в цяла Централна и Източна Европа, включително в страни като Чехия, не са в никакъв случай изкоренени", каза пред "Капитал"Антоанета Димитрова, преподавател в катедра "Публична администрация" в университета "Лайден" в Холандия. Според нея тези практики са така дълбоко вкоренени, че дори западните експерти на моменти са склонни да се откажат от битката с това явление. Въпреки че в повечето източноевропейски страни законодателно този проблем е решен на задоволително ниво, законите често се заобикалят, твърди Димитрова. "На политиците в тези страни им е много по-удобно да контролират директно администрацията", смята тя. Според скорошен доклад на СИГМА съвместна инициатива на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който отчита напредъка на реформите в седемте страни от Централна и Източна Европа, приети в ЕС през 2004 г., те по-скоро са се върнали назад, отколкото показват напредък в това отношение. Същият доклад отчита, че средно в 47% от случаите напредъкът в кариерата в държавните администрации се дължи на политически връзки. Нивото на защитеност на държавните служители от политически уволнения, един от основните стандарти в Западна Европа, който би трябвало да защити чиновниците от "външни" влияния, също е незадоволително.