Начален ремонт

Първите крачки

Управляващите започнаха с премахването на три министерства и създаването на две нови, но по-малки. Вече бяха обявени и съкращения в Министерския съвет (19%), Народното събрание (15%), финансовото ведомство и подчинените му Национална агенция по приходите (8%) и Агенция "Митници" (15%). Правителството стартира и преструктуриране на част от държавните агенции, което според Дянков ще доведе до 25% съкращения в тях.

"Набързо попарихме и надеждите, че с идването на ново правителство ще започнат да се назначават и нови хора", посочва финансовият министър. Той обяснява, че с бюджета за следващата година всички ведомства ще получат с 15% по-малко разходи за заплати. Така министерствата ще трябва да избират – или да намалят заплатите, или да съкратят щатните си бройки с минимум 15%. Ако успеят да намалят броя на служителите си до този процент, министрите получават бонус - половината от спестените пари от заплати. При по-голямо намаление на администрацията, сумата, която получават обратно, ще е по-висока.

"Надявам, се, че всеки министър ще направи анализ кои 15% няма да му трябват наистина", обяснява Данков и допълва, че идеята е по този начин да се премахнат дирекции с дублиращи се функции. Някои министри индиректно вече подкрепиха намеренията му. Военният Николай Младенов обяви, че прекалено голямата администрация на подопечното му ведомство тежи на армията и трябва да бъде коригирана.

Друга промяна, която започна кабинетът "Борисов", е намаляване наполовина на хората в бордовете на фирми с държавно участие. В момента тези компании са около 350, а във всяка от тях държавния интерес "защитават" по около десет души. С тази мярка ще се съкратят и възнагражденията на "бордоваците" до 1800 лв. месечно. За сравнение - в момента някои от изпълнителните директори в държавните предприятия взимат близо десет хиляди лева месечно плюс бонуси, а един министър - не повече от 3 хил. лв. на месец.

Много сме, силни сме

"Ако тези промени не се случат през първите шест месеца на мандата, има опасност никога да не се случи", твърди финансовият министър, намеквайки за съпротивата, която чиновниците могат да окажат на продължителни реформи. Администрацията развива особен вид устойчивост спрямо всякакви опити за намаляването й. Именно това беше една от причините предишните правителства да се провалят в реформирането на публичния сектор. Всеки план за намаляване на бюрокрацията и повишаване на ефективността беше предшестван от проучвания, доклади и анализи. Подобен подход даваше време на чиновниците да се мобилизират, за да блокира реформите. Резултатът – вместо да се намали, административният апарат растеше. Най-показателен е случаят с намеренията на бившия министър на държавната администрация Николай Василев да закрие държавните агенции. Това не се случи заради отпора, който оказаха именно ръководителите на тези структури.

Факт е, че кабинетът "Станишев" успя да съкрати на документи 17 хил. служители, но голяма част от тях се оказаха незаети щатни бройки.

Няколко частни случая

По данни на Евростат броят на полицаите на човек от населението в България е двойно по-висок, отколкото в Германия, и четири пъти по-висок, отколкото във Финландия. В същото време има съществена разлика в предлаганите услуги – България продължава да бъде сред страните с най-висока корупция и престъпност в ЕС.

Служителите в българското външно министерство са значително повече, отколкото в други страни, но това не помогна да се проведат по-добре изборите за Народно събрание през лятото. По неофициална информация в дипломатическото ведомство работят 1700 души. В Ирландия заетите в министерството са 1377, в Нова Зеландия са 1092, а в Естония – 600.

Работещите в държавната агенция "Архиви" също са между 5 и 14 пъти повече, отколкото в Ирландия и Нова Зеландия (виж инфографиката). И двете държави са развити и богати страни, със сериозни архивни фондове.

Заради липсата на ясна визия какъв ефект иска да бъде постигнат, част от извършените промени от кабинета "Станишев" бяха и меко казано безсмислени – закриваха се едни, за да се създадат други мегаструктури. Такъв е случаят с обединяването на две военни агенции в една – "Социални дейност", където в момента работят 800 служители.

Част от реформите на предишното правителство не само, че не съкратиха бюджетните разходи за администрация, а ги увеличиха. Бивш директор на агенция например разказва, че преди две години неговата структура е закрита. Вместо да си потърси работа в частния сектор, той е преназначен като обикновен чиновник в друга агенция. "Сега взимам повече пари и имам по-малко отговорности, а парите, които ми дадоха заради съкращението, сложих на депозит", разказва със задоволство той.

Не само размерът има значение

Освен че са много, чиновниците излизат и доста скъпо на данъкоплатците, които често плащат по два пъти за техните услуги - под и над масата (виж таблицата). Поддръжката на огромен апарат от неефективна администрация изглежда още по-нелогична в момент на икономическа криза, когато много страни, дори такива като Франция режат публичния си сектор. А и когато администрацията не работи добре, страдат всички и най-вече икономиката. Не малко са примерите на неосъществени чужди инвестиционни проекти заради безхаберно отношение на администрацията. България продължава да е на последно място по конкурентоспособност спрямо всички останали страни в ЕС според доклада на Световния икономически форум. Основната причина за това са негативните оценки за работата на институциите.

По-малкото бюрокрация не гарантира, че автоматично тя ще стане и по-ефективна. Поне засега плановете на правителството са реформата в администрацията да става на стъпки и следващите да са функционален анализ и по-прозрачно заплащане. "Ще се мисли в посока връзка между администрация, планиране на бюджета и приоритетни области на правителството", обяснява Дянков. Това вероятно означава, че ако управляващите искат да подобрят образованието например – натам ще се насочват пари и хора, а в други, не толкова приоритетни за момента сектори, заетите и разходите ще се намаляват.

Според правителствени източници системата на заплащане в администрацията също ще бъде резервирана на един по-късен етап. Една от най-спорните схеми за получаване на по-високо заплащане в момента е т.нар. Допълнително материално стимулиране (ДМС-та). Идеята му е всеки да бъде поощрен с бонус според постигнатите резултати, но повечето случаи схемата е изкористена. В екологията например главното перо за ДМС-та са глобите. Така, колкото повече глоби наложи една дирекция, толкова по-голям бонус получават служителите й. Личното мнение на Дянков е, че заплащането на администрацията трябва да е по-прозрачно. Логична стъпка за реформиране на администрацията с цел в нея да има по-квалифицирани хора, е работата им да бъде оценявана адекватно. Където е необходимо да бъдат наемани нови хора, тъй като заради кризата в момента на пазари има много висококвалифицирани кандидати. Абсурдът е, че въпреки милионите левове, изразходвани за обучение на администрацията през последните четири години, само 47 532 владеят чужд език. Делът на чиновниците със средно образование остава почти непроменен - 28.3%.

Положителни очаквания

Бившият министър Николай Василев определя като правилни стъпките, предприети от новото правителство. Той дори изтъква, че част от тях са били предлагани и от неговия екип. Според Василев, за да успеят реформите в сектора, задължително трябва да се въведе административен борд – забрана на нови назначения на чиновници за определен период от време.

"На пръв поглед мерките на правителството – 15% по-ниски разходи и съответно функционалният анализ, няма да доведат автоматично до повишаването на ефективността на работата на администрацията, което е целта в крайна сметка", смята доц. Милена Стефанова, преподавател по публична администрация в СУ "Климент Охридски". Тя е на мнение, че това са по-скоро антикризисни мерки, които биха имали двоен ефект, ако са съпроводени с оптимизиране на работата на министерствата. Тя предупреди обаче, че има опасност част от министерствата, които трябва да съкращават служители, да избегнат това с намаляване на незаети щатни бройки. Правителството обаче се е застраховало срещу такъв вариант. Всяко ведомство ще трябва да опише откъде точно е направило исканите от него съкращения.

"Ясно е, че заетите в администрацията са много и почти всяко министерство има какво да съкращава. Трябва да се внимава обаче след тези 15%, защото не навсякъде има възможности за по-нататъшно оптимизиране", смята Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Той предлага да се направи бенч марк с други страни – да се види например дали на структури като Съвет за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията са им нужни толкова много хора. Другият подход е да се прави анализ дирекция по дирекция каква е натовареността на хората, работещи в тях. Според други експерти трябва да се промени философията на създаване на държавния бюджет. Той трябва да е програмен, смята Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Това означава всяко ведомство да се отчита какво е свършило през годината и с какво ще е полезно в бъдеще и какво ще свърши. Идеята е администрацията да обоснове нуждата от съществуването си, твърди Ганев.

По думите на Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, 15% съкращения са реалистични и са санитарният минимум, който няма да се усети. "Оттук нататък вече ще е нужен по-задълбочен анализ кои структури в администрацията са ненужни и при кои ще са необходими повече хора."

Въпреки че предприетите от правителството реформи в администрацията в голяма степен се случват под натиска на проблемите с бюджета и финансовата криза, те са ясен сигнал за желание за промяна на системата. Реформа, която е нужна, за да престане България да бъде една от малкото страни, които продължават да плащат скъпо за администрацията си.

Автор : Ася Колева Преглед на оригинала

Автор : Ася Колева Преглед на оригинала