С гръб към хората

За е-правителството пак се говори в бъдеще време

Ако разглеждаме термина е-правителство като услуги, които администрацията предоставя на бизнеса и гражданите по електронен път, то провалът е очевиден, тъй като към днешна дата те се броят на пръстите на едната ръка. Много са написаните проекти и проведените търгове, но реално услугите в електронен вид са малко и се ползват от ограничен брой хора и фирми. Шампион е Националната агенция по приходите, която направи възможно декларирането и плащането на данъци по интернет. Огромната част от министерствата, ведомствата и общините обаче изостават в предлагането на електронни услуги.

Най-голямото разочарование беше т.нар. портал на електронното правителство (www.egov.bg). "Да наречем портала на електронното правителство некадърен, ще е грешка. Те имат още много неща да работят, докато стигнат до некадърността", коментира Вени Марковски, председател на Българското интернет общество.

Истината е, че към момента порталът не предлага почти никакви електронни услуги. Според Юрий Алкалай, досегашен шеф на дирекция "Електронно правителство" в закритото Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР), порталът ще заработи реално в началото на 2010 г. За тогава беше отложено пускането на т.нар. втори етап от проекта, когато трябва да станат достъпни 27 административни услуги по електронен път. По думите му основна причина за закъснението е закриването на МДААР от новото правителство и решението за прехвърляне на дирекцията към Министерството на транспорта. Заради извършващото се в момента сливане на двете министерства все още не е определен нов отговорник за проекта "е-правителство".

Дори и посоченият от Юрий Алкалай като успешно завършен проект "Единна среда за електронни разплащания" почти не се използва. Системата беше възложена на "Датамакс" и беше въведена в експлоатация в края на миналата година, като цената на проекта беше около 1 млн. лева. Целта й е да позволява на гражданите и фирмите да плащат по електронен път за всички административни услуги, включително за местни данъци и такси. За половин година съществуване обаче само 15 администрации са сключили меморандуми за присъединяване, а само част от тях са реално интегрирани. На фона на общо 600 административни единици в страната това прави под 3%.

Според Алкалай забавянето се дължи отчасти на липсващата доскоро инструкция за използването й, която се издава от БНБ в съгласуване с Министерството на финансите. Тя е била одобрена чак през май т.г. "В момента продължава този процес. Сега е замрял, тъй като реално нашето министерство е в ликвидация и все още нещата не са прехвърлени към Министерството на транспорта. Очаквам, че когато се прехвърлят, ще бъде оказан административен натиск към общинските администрации да публикуват своите задължения в тази среда, така че максимален брой граждани да могат да използват нейните услуги", заяви Алкалай. "Разбира се, голямата ценност ще бъде, ако софиянци могат да плащат за имотите си на морето. Или хората от морето да могат да плащат за имотите си в Банско. Но това зависи вече от волята на самата администрация. Ние сме направили необходимото системата да я има", добави той.

Къде сме ние

След първоначалния напън за отчитане на дейност по 20-те индикативни услуги, наложени от Европейската комисия, в периода 2005-2006 бяха отчетени за "изпълнени" най-лесните от тях (предоставящи само информация и бланки или части от услуги). Оттогава няма съществен напредък и България остава далеч от момента, в който ще има работещо електронно правителство. "В областта на нормативната база е постигнато много, в резултат на което България е класирана на първо място по нормативна база в Европа. За съжаление във всички останали класации сме много назад", признава и Юрий Алкалай.

Неговият бивш началник - министър Николай Василев, смята, че е свършено много за четири години. "Предният кабинет не е правил нищо в областта на електронното правителство. Предшественикът ми Димитър Калчев е полагал кабели за интернет връзките. Това за мен не е електронно правителство. Ако някой произвежда релси, не значи, че развива железопътен транспорт. Ние през 2006 започнахме от нулата", заяви Николай Василев. Той смята, че основните заслуги на неговия екип са изготвянето на нормативната база, екипирането на администрацията с техника, провеждането на мащабни обучения на чиновници за работа с информационните системи.

Като своя заслуга бившият министър на държавната администрация отчита и преодоляването на проблема с липсата на електронен подпис. "Един от инфраструктурните проблеми, които идентифицирахме през 2006-а, беше липсата на електронни подписи в администрацията. Предоставихме за една година над 2350 електронни подписа на всички администрации - поне по два на ведомство. От Малко Търново до Видинско няма администрация, на която аз да не съм дал минимум по два електронни подписа. Оттук нататък повече не може някой да се оправдава, че няма електронен подпис. Примерно Министерството на финансите продължаваше да не иска да получава електронни документи, но това си е техен проблем. Ние повече от това - да им обучим хората, да им дадем техника и им дадем електронните подписи, няма какво да направим. Не можем насила да ги накараме", коментира Василев.

Василев посочи, че през 2008-а България за пръв път е изпреварила Гърция и Румъния в класацията за електронно правителство. "Сега сме първи на Балканите. Не е достатъчно, но ако продължаваме със същите темпове да се развиваме, след четири години може да сме на 35-о място в света. Сега сме на 43-о", добави Василев.

Отговорни са всички, тоест никой

Парадоксалното е, че България дори няма приета национална стратегия за изграждането на електронно правителство. Срокът на старата стратегия, приета по времето на кабинета "Сакскобургготски", изтече през 2005 г. Нова не е одобрявана, въпреки че бяха похарчени 1.5 млн. евро по проект, финансиран от "Програма ФАР". Задачата да я изработи беше възложена на американската компания IBM. В рамките на проекта са били проведени пет семинара и конференции в Банско, Златни пясъци и Катарино, както и две конференции в "Шератон". Отделно около 30 държавни служители са минали обучителни курсове във Виена, където се намира централният офис на IBM за Европа.

Кой знае защо обаче стратегията и до ден днешен отлежава в една от касите на Министерския съвет. "Проектът е изпълнен, продуктът е налице - стратегията е предадена от IBM на Министерски съвет", коментира Живко Панев, старши програмен ръководител на проекта, който също не можа да даде отговор защо готовата стратегия не е била внесена за одобряване в правителството. "Оригиналът на стратегията е при мен, пазя я в моята каса. Документацията се равнява на двайсет папки от по 500 страници. Просто тази стратегия трябваше да се преведе на по-достъпен език и да се приеме. Това беше за една седмица работа, но не знам защо не беше свършена", коментира Панев.

Част от проблема е и липсата на един-единствен орган, който да се занимава с въвеждането на е-правителство. Функциите са разпокъсани между няколко ведомства с трудни за произнасяне абревиатури като МДААР, ДАИТС, КЦИКУТ и КСИО*. Всяко от тези ведомства прави политика в областта на комуникационните технологии и информационното общество. "Общо взето, към пет-шест структури съществуваха такива и нямаше единно ръководство. Всеки дърпаше чергата към себе си и според мен затова не се прие стратегията, но основната вина е на Министерството на държавната администрация", коментира Живко Панев.

Николай Василев също признава, че липсата на един център е довел до забавяне на проекта за е-правителство. "По времето на правителството на НДСВ по тая тема не отговаряше никой. Електронно правителство нямаше и никой не отговаряше за него. При кабинета "Станишев" се разделиха задачите на три - за софтуера отговаря МДААР, за хардуера и кабелите - имаше разпределение между ДАИТС и Министерския съвет. Това по принцип не се прави така. Не може за железниците да отговарят три ведомства. Трябва да отговаря едно. Моята препоръка към новото правителство е за информационните технологии да отговаря един център. В противен случай няма да стане", заяви ексминистърът.

Информационен феодализъм

Най-честите критики към предишния екип в министерството на Николай Василев бяха, че няма достатъчно голям брой електронни услуги, че са похарчени много пари без резултат, че търговете са правени без ясна визия, а с мисълта само да се усвоят едни пари. "В зависимост от това кое лоби имаше превес - хардуерното или софтуерното - парите за проекти се насочваха натам", коментира източник от IT сектора, пожелал анонимност. Друга често отправяна критика е, че се провеждат търгове с предизвестен победител - нещо, което шефът на дирекция "Електронно правителство" Юрий Алкалай отрича категорично.

"Най-големият проблем е, че отделните администрации не си говорят помежду си. Има някакъв вид феодализъм в поддържането на информационни системи и обмяната на документи и данни между ведомствата. Всеки предлага някакви услуги и си мисли, че е полезен. От гледна точка на хората и бизнеса обаче не е така. Например, ако човек иска да си отвори заведение, не може да подаде една единствена молба, а трябва да ходи и да иска разрешителни от една дузина институции - общината, ХЕИ, пожарната и така нататък", коментира Тодор Ялъмов от Фондация "Приложни изследвания и комуникации".

Ялъмов смята, че най-сигурното доказателство за работещо е-правителство е, когато администрацията престане да иска от хората и бизнеса документи, които вече са издадени от нея. Има много удостоверения (за раждане, за съдимост, за липса на неплатени данъци, за актуално състояние на фирми и т.н.), които се изискват при кандидатстване. Обикновено тези удостоверения имат срок на валидност - три или шест месеца. "Хората и фирмите трошат маса пари да ги вадят на хартия. Правилото трябва да е, че щом веднъж са били издадени, те би трябвало по служебен път да се набавят от администрацията, вместо хората да се принуждавани да ги вадят всеки път", коментира Ялъмов.

Проблемът с липсата на комуникация между ведомствата се признава и от досегашния министър Николай Василев. "Трябва да има един център, примерно премиерът трябва да натисне гайките на цялата държава и да каже "от утре трябва да го правите". Това в предишния кабинет нямаше кой да го прави. Аз го правех със свои методи - примерно, който не го правеше, не получаваше компютри. Това създава много силен обществен натиск. Общинските съвети питаха кмета "ние защо не получаваме компютри, съседната община получи", коментира Николай Василев.

Едно от решения е частично приватизиране на административните услуги. Издаването на удостоверения и други документи може да се върши от частни фирми под контрола на държавата по примера на други публични услуги, които вече са приватизирани. Така както има частни нотариуси и частни съдебни изпълнители например, може да се помисли част от бюрократичните процедури да се дадат за изпълнение на частни фирми. "Приветствам идеята на министър Симеон Дянков за преместване на голяма част от услугите на държавната администрация от София към провинцията. Нищо не пречи да има и аутсорсване на услуги - от държавата към частни кол-центрове, а министерствата само да извършват контрол над тях", заяви Тодор Ялъмов.

*абревиатури:

КЦИКУТ - Координационния център за информационни, комуникационни и управленски технологии към Министерския съвет

КСИО - Координационен съвет за информационното общество