Година на сухи тренировки

Държавата и бизнесът трябва да се подготвят добре, за да спечелят от възстановяването на световната икономика

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Когато тичаш по движещата се пътечка във фитнес залата, привидно не се случва нищо. Стоиш на място. Реално обаче в упражнението има смисъл - повдигаш тонуса си и тренираш, за да можеш след това да надбягаш съперниците си в някое състезание.

За българската икономика предстои именно такава година на тренировка. Поне в първите месеци на годината се очаква трудностите за бизнеса и гражданите да се запазят. Трудно е да се прогнозира какво точно ще се случи, но две неща изглеждат безспорни: безработицата ще расте, а възстановяването, когато и да започне, ще бъде поведено от износа. Реалистичните прогнози са, че растежът (ако го има) ще е минимален, т.е. икономиката ще стои на място.

Дали правителството и бизнесът ще използват това време, за да потренират на бягащата лента е въпрос не само на желание, но и на възможности. При все още затегнатото кредитиране компаниите по-трудно ще намират средства за инвестиции в модернизация или нови проекти, още повече  че много от тях са превключили по-скоро на режим оцеляване. Същевременно страната има редица структурни проблеми, като свитият бюджет, от една страна, може да е катализатор за реформи, но все пак си остава и ограничение за провеждането на антикризисна политика.

Едно е ясно - от това как точно ще подходят към изхода от кризата българските политици и бизнесмени до голяма степен ще зависи по какъв сценарий ще се развие икономиката не само през 2010 г., а и доста след това. И макар надеждите да са страната да започне да изплува възможно най-скоро, всяка грешка може да тласне икономиката към някои от

Песимистичните сценарии

Във възможно най-черните сценарии лежи опасението, че правителството ще забави старта на реформите и няма да успее да запази финансовата стабилност. Отвън също дебнат опасности. Най-сериозната е увеличаване на лихвените нива, било заради рязък скок в инфлацията на международните пазари и реакция на централните банки, било поради понижаване на кредитния рейтинг на развитите държави заради голяма им задлъжнялост. Подобна хипотеза окончателно би потвърдила W-образната форма на кризата и съвсем естествено би довела до задълбочаване на рецесията у нас.

Към най-злощастните сценарии трябва да добавим и допускането за фалит на Гърция. Негативните измерения на подобен сценарий са в две посоки – сериозно намаление в износа към южната ни съседка, която е един от основните ни търговски партньори. На второ място Гърция е важен източник на финансови потоци в България предвид значимото място, което заемат гръцките компании във финансовия и други важни сектори на икономиката ни. Едно евентуално сътресение от подобен мащаб би довело до сериозно свиване на инвестициите, които идват в България не само от Гърция, защото би увеличило риска на региона в очите на чуждите инвеститори.

За щастие няма основания да се смята, че кабинетът на Бойко Борисов ще изостави следваната досега фискална дисциплина и или ще промени по някакъв начин досегашната си политика. В същото време в големите икономики на Запад има консенсус, че възстановяването на икономиката все още е твърде крехко, за да се избързва с намаляване на лихвените проценти. А пък що се касае до Гърция, през седмицата гръцкият финансов министър Георгиос Папаконстантину увери, че страната му има сили сама да излезе от тежката ситуация и без помощ от ЕС.

Друго голямо опасение, което може да се превърне в пречка за бързото възстановяване от кризата, е доколко българските експортно ориентирани фирми са се възползвали от кризата, за да оптимизират бизнес процесите си.

"В случай че държавата изпълни бюджета си, вече зависи доколко частният сектор е подобрил своите стратегии и прецизирал вътрешните си процеси за периода на възстановяване. Така че, когато външното търсене се съживи да се види какво е свършено и доколко добре бизнесът се е приспособил", споделя Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Според него, ако българските фирми не са успели да направят това и значително изостават от конкурентите си в региона, не само че няма да има ръст на икономиката, а може да бъде регистрирано и ново свиване от 4%.

Оптимистичните сценарии

Сред тях се нарежда хипотезата за продължаване на сегашната политика на управляващите, придружено със стабилен ръст на чуждите икономики, което да доведе до силно търсене на българския износ.

Такъв евентуален развой предвижда икономистът на Citi Илкер Домач. "Очакваме, че растежът ще набере скорост в течение на 2010, подпомогнат от продължаващото глобално икономическо възстановяване, което от своя страна ще подкрепи българския износ и ще доведе до постепенно увеличение на чуждите инвестиции." Прогнозата му е, че растежът на БВП през настоящата година ще бъде около 3%.

Според Ганев при подобен сценарий има основание да се очаква и ръст на чуждите инвестиции от между 25% и 50% до 4-5 млрд. евро.

В сериозен стимул за икономиката може да се превърне и по-активна позиция от страната на банковия сектор при заличаването на загубите от лоши кредити, е мнението на Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч". Разчистването на несъстоятелни проекти, не само в строителството, но и в промишлеността, би довело до по-бързо преструктуриране на икономиката. Разпродажбата на активи от своя страна може да доведе до допълнителен приток на чужди капитали.

Сред факторите, които могат да дадат тласък на икономиката, е и бързото влизане в европейския валутен механизъм ERM II. Според последните изказвания на финансовия министър Симеон Дянков по темата молба за приемането на страната ни в т. нар. чакалня за еврозоната ще бъде подадена до края на този месец или през следващия. "Ако страната ни бъде приета в ERM II, запази се финансовата дисциплина и се правят реформи, това ще убеди финансовите кредитори и инвеститорите, че България се справя добре. При този сценарий може да се постигне и 3-4% ръст на икономиката", твърди Георги Ангелов от институт "Отворено общество".

Реалистични сценарии

За съжаление пред всеки от оптимистичните сценарии има доста неизвестни. Все още не е категорично ясно колко силно ще бъде възстановяването на икономиката в еврозоната и другите развити страни. Великобритания например все още не е излязла от рецесията. Перспективата пред разширяване не еврозоната също към настоящия момент не е ясна.

При запазване на настоящите тенденции икономиката ще се намира през по-голямата част от годината в стагнация или, казано иначе, растежът за 2010 ще е някъде около нулата, но не повече от +1%, в най-добрия случай.

Това, което вдъхва някаква надежда, е намаляването на спада на износа до под 10% за октомври, но причина за това е преди всичко ниската база на предходната година, когато кризата тепърва започваше да се проявява. В същото време обаче бизнес климатът и през декември продължи тенденцията на понижения, а индексът, който измерва стопанската конюнктура, е на нива от 1999.

Поради продължаващото приспособяване на бизнеса към новите условия безработицата ще продължи да расте през годината и трайно ще остане над 10%. Това наред със запазването на сравнително високи лихвени нива ще продължи да оказва натиск на частното потребление.

Към момента няма основания да се вярва и че чужди инвестиции ще растат през годината и ще бъде радостно да ги видим в края на годината на нивото им от 2009.

През декември правителството ревизира прогнозата си за растежа на икономиката за 2009 на -5,9 от -6,3%, без да обяви нова прогноза за настоящата година. В бюджет 2010 е заложен спад на БВП от 2,0% но правителството вероятно ще ревизира тази прогноза в конвергентната програма към ЕК до края на този месец. Но от прогнозите до сбъдването има да се измине доста път и вече е време и правителството и бизнесът да започват подготовката си. Ако ще и със сухи тренировки.

17 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    Rowan
    • - 2
    • + 16

    Добре бе хора какво толкова се напира да се влезе в ERM 2 не мога да разбера.Според мен най-добрата стратегия е износ ,жалко е само че няма какво да се изнася в случая.Добре е да се наблегне на земеделието и скотовъдството и без това доста хора които останаха без работата в строителството са от селата или по-слабо заселените райони,друг е случая че държавата и ЕС тотално скапват този сектор от икономиката.

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    ne dostaty4no zapoznat
    • - 4
    • + 4

    Моля, ако някой разбира нека ми обясни каква е икономическата логика и защо МВФ го изисква по време на криза да се свиват бюджетните разходи, понеже аз недоумявам. Кейнсианският подходи ми се вижда далеч по-логичен

    Нередност?
  • 3
    Avatar :-|
    Вичо
    • - 1
    • + 11

    На румънците и унгарците също им се виждаше логичен, докато не се вдигна рисковата премия на държавата на 5-6 %, а валутата не се срина. Тогава да видиш, как бизнесът трябавше да връща заеми с 20% лихва, при 50% по-скъпо евро спрямо местната валута.

    Нередност?
  • 4
    Avatar :-|
    ха!
    • - 2
    • + 5

    - подпомагане на износа
    = съкращаване на сроковете за подготовка на документи за международна търговия
    = остраняване на фиктивните износители заради които страдат реалните
    = българските дипломати да са като търговски представители на българския бизнес, да търсят пазари в съответната страна където се намират (биха били полезни и при търсене на инвеститори при публично-частни партньорства в инфраструктурни проекти)
    = създаване на Център за стимулиране на износа (по подобие на Турция) - който да опимизира износа във всички сектори
    = активно предлагане на нашите производствени мощности на чужди производители
    = експортното застраховане

    Нередност?
  • 5
    Avatar :-|
    Valev
    • - 5
    • + 3

    Дянков си знае работата !

    Нередност?
  • 6
    Avatar :-|
    лий пьн
    • + 2

    по принцип китайските производители подобно на своите спортисти чупят всекакви рекорди използвайки допьлнителни стимулиращи средства които неги лови допинг тест неща от традиционата китайска медцина и китайския соц капитализьм

    Нередност?
  • 7
    Avatar :-|
    от книгата на АЛ ГОР-АТАКА С-У РАЗУМА
    • - 1
    • + 1

    цялата работа се сьстои в това че средно-статистическя европеец е капризен искаш и алчнопотребяващ трудно контрулируем и мислещ ,целта на световния елит разширяване иувеличаване на населениета от жьлтата раса-работещо и подчиняващо лесно и безпроблемно ;например в Ю.КОРЕЯ ПОЛАГАЩА СЕ ПОЧИВКА Е 2-ДЕНА НА ГОДИНА ДОКАТО В ДАНИЯ-28 ПОЧИВНИ ДЕНА ПОЛАГАЩА СЕ ОТПУСКА; ПЛАВНО И ТРАЙНО УВЕЛИЧАВАНЕ И ИЗНАСЯНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО И ИНВЕСТИЦИИ НА ИЗТОК И ОБРАТНО НАМАЛЯНЕ СВИВАНЕ НА РАБОТНИ МЕСТА И ЗАЛИЧАВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВА ВЗАПАДНА ЕВРОПА-ПО ТОЗИ НАЧИН ДОВЕЖДАТ ДО ТРАЙНИ СОЦИАЛНИ БИТОВИ ИКОНОМИЧЕСКИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ ЗА В БЬДЕЩЕ-ОТСЛАБВАНЕ НА ХРИСТИЯНСКИ ДЬРЖАВИ И УВЕЛИЧАВАНЕ СФЕРАТА НА ИСЛЯМА И ДРУГИ ЧУЖДИ НА ХРИСТИЯНТСТВОТО РЕЛИГИ

    Нередност?
  • 8
    Avatar :-|
    Отговор
    • + 16

    Сега ще ви разкажа от първа ръка, как правителството се подготвя. Значи, всички знаем за 7те платежни нареждания, с които се плащат данъци и осигуровки на работниците на една и съща институция - НАП, но по различни сметки. С големи приказки и фанфари се разтръби, че от 2010 предстоят подобрения. Най-малоумното от тях - фонд ГВРС, вече ще се плаща на сметката на ДОО. Казах си, край на тая психарщинам. Имам 1 работник и му плащам 0,39 лева фонд ГВРС, а платежното ми е 2 лева от собствената банка и 4,80 от чужда, ако се наложи да го пускам последния момент.

    Дава ми вчера счетоводителката платежните да ги пускам и какво да видя - вътре пак платежно за ГВРС - 0,39 лева. Е, нали ги обединиха с ДОО? Нееее, не било така! Само сметката става една и съща, но бюджетният код си остава специфичен, както и основанието за плащане. Не може двете с едно платежно - вече проверила. Ето затова, пак вика ще вадиш 2 лева за банката, за да платиш 39 стотинки на НАП.

    Ако в този момент бяха пред мен всичките мазни пресаташета, шефове на НАП и придворни журналисти, които се подиграват на хората, такъв шамар бих им зашил за опашатата лъжа, че да им вържа сополите на фльонга

    Нередност?
  • 9
    Avatar :-|
    гершо
    • + 4

    До коментар [#8] от "Отговор":

    Много зле,старата песен на нов глас

    Нередност?
  • 10
    Avatar :-|
    Rumen I
    • + 11

    Да ви питам преди да се подготвя България за каквото и да е КАКВА Е ВИЗИЯТА НА БЪЛГАРИЯ? Кави са нейните стратегически цели? В кой отрасли иска да е водеща, кои иска да развива и кои да преструкторира?

    Ако една фирма няма визия къде иска да е след 5 години или няма идея в каква област ще се развива (ИТ продукти и продажба на тоалетна хартия и сашун на едно място не е добре).

    Ако има визия? Искаме да сме енергиен център и да изнасяме ток - то има и ясна стратегия - стройм Белене, насърчаваме инвестиции в вятър и вода и газопроводи и облекчаваме фирмите който се занимават с това. или БГ да стане водеща в сверата на ИТ и софтуера. - Насърчаваме училища - фирмите който са в областта имат привилегии или организират се панаири.. Друга стратегия е искаме да развием туризъм и тн...

    България НЕ МОЖЕ да се подготви за след кризисната икономика защото просто няма стратегия. БГ се подготвя като насърчава "пройзводството на тоалетна хартия и ИТ" едновременно сторейки индустриални зони за ИТ експерти......

    Ето на по елементарен език....
    Обалсти в който Швейцария е силна - Банки, Презастраховане Шоколади Часовници, Туризъм.
    Германия - Автомобили - машиностроене, техника, - индустрия
    Франция - парф/ми козментика, мода и тежка инсудтрия - атомна, авто, самолети и космос.
    БЛГАРИЯ ?????????????????????????????????????????????????????????????
    - хазарт и иманярство - отвлияания - корупция и лапкане??
    Къде е стратегията? Кое ще е двигателят на БВП след кризата? На този въпрос не можа да отговори нито едно българско правителство след кризата.

    Нередност?
Нов коментар