ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Дезмънд Лакмън е един от престижната група икономисти, предвидили голямата рецесия, развихрила се в последните две години. Причисляването му може и да е малко формално – бившият икономист от МВФ е известен с трезвия си, дори песимистичен възглед за икономиката. Вероятно това се дължи на опита му като частен банкер, който е трябвало да преживее най-тежките кризи преди настоящата – девалвацията на аржентинското песо, азиатската криза и да наблюдава разграбването на руската икономика от олигарсите. Скептичните му възгледи на фона на възстановяващия се световен оптимизъм обаче заслужават внимание.
"Каквото и да си говорим, България се помни с рекордния си дефицит по текущата сметка от 2008 г., вероятно най-високият в света по това време", обяснява Лакмън защо въпреки иначе добрите показатели за бюджетен дефицит или официални валутни резерви, нарежда София в една група с Унгария и Украйна. Последните трябваше да разчитат на помощта на МВФ, за да вържат бюджетите си. "Колкото и да се опитваме да разграничаваме страните, инвеститорите гледат няколко ключови индикатора", допълва Лакмън. От гледна точка на големите инвеститори, България просто не е пазар, който заслужава детайлен анализ. Според Лакмън е притеснително, че България има много висок външен дълг, а краткосрочните задължения са голям процент от общите. Фактът, че публичния дълг заема малък дял в него няма значение, тъй като всъщност бизнесът ще има много по-големи проблеми при ново разгаряне на кризата. Допълнителен негативен натиск може да окаже евентуалното решение на латвийското правителство да девалвира лата, което ще предизвика проблеми в останалите страни с фиксирани валутни курсове.
"При ново разгаряне на кризата, всичко ще опре до това какво ниво на икономически ограничения са готови да понесат българите", припомня Лакмън аржентинския опит, където след масови бунтове местното песо беше отвързано от долара. Въпреки че България е много далеч от аржентинската ситуация, ако икономиката продължава да спада с досегашното темпо и се създадат социални напрежения, правителството ще се види принудено да предприеме някакви мерки в краткосрочен план. Те със сигурност няма да са най-оптималните от икономическа гледна точка и ще предизвикат нови въпросителни за стабилността на страната.
Като цяло възстановяването на източноевропейските икономики може да дойде само през съживяването на световната икономика. За тях ще е от жизнено значение каква политика ще предприемат западноевропейските правителства – дали и как ще започнат да се борят с дефицитите си, как ще реагират на кризата в Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания, смята икономистът.
Като цяло едва ли има икономист, който да предвижда бързо и бурно европейско възстановяне. То със сигурност ще бъде по-слабо от това в САЩ, а голяма част от проблемите тепърва предстоят – например балонът с имотите в Испания все още не спукан напълно, а европейските банки са доста по-назад от американските в изчистването на балансите си от лоши активи.
1 коментар
http://yphalachev.blogspot.com/2010/01/blog-post_0
Днес в българското общество има съзнание за криза,а липсва обществен морал,липсват традиции, осъзнава се необходимостта от сериозни, в някои отношения драматични промени, но липсва яснота за предстоящото има някаква абстрактна представа за европейско бъдеще. Очакването за предсказуемост са насочени на първо място към хората и групите, които управляват държавата. Много важно е те да имат политическа воля да действат, в това число да осъществяват твърдо и непопулярните мерки.Съществено е да бъдат готови и в интелектуален, и в психологически смисъл за реформи. Но тези положителни качества се обезсмислят, ако не се използват различните форми на предварително консултиране с обществото като цяло, със заинтересуваните страни и главно с хората, които са пряко засегнати от конкретните управленските решения.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.