Мотора го няма

Като причина за изтичането на чуждите капитали може обаче да се посочи и кризата в българските публични финанси. За първите три месеца дупката в бюджета се разду до 1.7 млрд. лева, преди да намалее с 300 млн. през април. Според Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии, несигурността, предизвикана от дисбаланса в бюджета, и протяжното приемане на антикризисните мерки е накарало някои инвеститори да изтеглят вложенията си. "Всички стъпки ще са безсмислени, ако правителството не успее да убеди всички – български граждани, предприемачи и бизнесмени, чуждестранни инвеститори и партньори, че може да си владее разходите. Ако то убеди публиката, че може да си владее разходите, тогава може да си прати дефицита точно където си иска", коментира той. 

Ако тенденцията на изтегляне на чуждите капитали обаче се пренесе в следващото тримесечие, тогава това със сигурност ще застраши наскоро подобрената правителствена прогноза, обявена миналата седмица от финансовия министър Симеон Дянков. "През второто тримесечие на тази година очакваме нулев икономически ръст, а до края на годината прогнозите са той да достигне около 1% от БВП", заяви той. Експресните оценки на НСИ показаха, че икономиката се е свила с 4% през първото тримесечие на тази година, след като отбеляза отрицателен ръст от 5.9% през предходните три месеца. За цялата 2009 БВП се сви с 5%.

Дянков добави, че очаква още в средата на годината да бъде регистрирано съживяване на вътрешното търсене  поради устойчивия ръст на износа. През март експортът расте на годишна база за пети пореден месец. Темпът на растеж на износа се засилва до 15.2% през март от 10% през февруари. За пръв път това бе съпроводено и с минимален растеж на вноса от 0.9%. Това е сигнал за дългоочакваното съживяване на вътрешното търсене, за което обаче е твърде прибързано да се говори, преди да стане трайна тенденция.

Растежът на износа обаче няма да се окаже достатъчен, за да компенсира липсата на чужди инвестиции и да изтегли икономиката от рецесията. Ето защо ще трябва и машинистите на влака да вземат и по-смели решения, когато започва да друса по-силно.

Георги Ганев, програмен директор на Центъра за либерални стратегии

Големият спад през първото тримесечие се дължи на свиването на корективите – спад в косвените данъци и т.н., за който разбрахме, че е достатъчно голям, и който през април и май се възстановява в сериозно темпо. При всички случаи чуждите инвестиции няма да са двигателят на растежа тази година. Според мен причината за спада им е тази нервност около бюджета. Докато за 2009 почти цялата може да отдадем на общото забавяне на капиталовите потоци в света, през това тримесечие имаме домашна причина. И тя е, че хората видяха дупка в бюджета, което си е една неяснота.  Тя може и да бъде овладяна, но те удариха спирачките. Ако има нещо, което може тази година да дръпне икономиката нагоре, това със сигурност е съотношението внос-износ. Засега тя остава доста по-положителна и ако се запази така,  може да неутрализира други спадове.

Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк

Умерените темпове, с които българската икономика излиза от кризата, отразяват и по-бавните темпове, с които се възстановяват и икономиките на развитите страни, където възстановяването до момента изглежда крехко и дължащо се най-вече на временни фактори - монетарни и фискални стимули, които обаче не могат да продължат до безкрайност, и в момента, в който започне изтеглянето им, ще повлияят негативно на растежа у дома. Всичко това сочи, че традиционните фактори за възстановяване действат с по-слаба интензивност. Ние очакваме, че спадът на БВП на 12-месечна база ще приключи през четвъртото тримесечие на 2010, но за цялата година икономиката ще отчете отрицателен ръст от 1% в реално изражение. Перспективата за устойчиво възстановяване ще се подобри през 2011 г., когато ребалансирането на текущата сметка ще е завършило, а пазарът на труда, макар и бавно, ще започне да се съвзема.

Петя Цекова, главен икономист на Обединена българска банка

През тази година може да се очаква лек растеж до 0.3%, като промяната в тренда ще започне след полугодието на 2009. Продължавам да смятам, че неяснотата и високата оценка на риска на средата ще са определящи за свитото търсене на кредити. В момента българският банков сектор е, а и през следващите години ще остане по-малко рисков и с по-големи перспективи за развитие.

Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в Industry Watch

Лъчезар Богданов Фотограф : Капитал

Данните за първото тримесечие на БВП изненадаха, затова мисля, че е възможна корекция в посока надолу. Ако България не започне подозрително да прилича на Гърция, инвестиционният процес ще започне да се възстановява. Износът влияе позитивно на брутния продукт и вероятно този процес ще продължи със същата динамика.

Някои от чуждите инвеститори са решили да изтеглят част от капиталите си, но това не би трябвало да е притеснително. Притеснително ще е, ако факторите, които го предизвикват, се запазят и задълбочат за в бъдеще. Мисля, че все пак има шанс за позитивен ръст при сценарий, в който няма макроикономическа криза, породен от висок бюджетен дефицит и неспособността на правителството да се справи с него.

Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество"

Георги Ангелов Фотограф : КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ

Първото тримесечие не е голямо като тежест за годишния  БВП и спадът може да бъде компенсиран. Данните за инвестициите също ще бъдат ревизирани и може да се окаже, че не са такива, каквито ги виждаме.  Но все пак ще са много ниски като стойност, което ни връща много назад във времето. Затова за нас е решаващо е да успеем да ги съживим. Ако продължаваме да имаме такъв спад на инвестициите, колкото и да расте износът, това няма да може да се преодолее и няма как само с износ да тръгнем нагоре. Основна роля за спада на чуждите инвестиции изиграха вътрешните фактори. Това, че в първите месеци на годината имаме голям бюджетен дефицит, допринесе допълнително за влошаване на притока на капитали. Не е важно само какви закони се приемат, но и какви послания излъчва правителството. А досега посланията са много хаотични и липсва решимост какво да се прави. В зависимост от това дали се правят реформи и има инвестиции растежът може да стигне 3-4%.

Георги Прохаски, председател на Център за икономическо развитие

Георги Прохаски Фотограф : Капитал

Това ще бъде последното тримесечие със значителен спад спрямо миналата година. Оптимистичните очаквания за по-добро представяне на промишлеността явно ще се реализират през второто тримесечие. Спадът в инвестициите беше очакван, понеже в кризисната 2009 бяха приключили много проекти, нови не са започнати. 2010 от гледна точка на чужди инвестиции ще бъде най-ниската точка за последните години, а може би и за следващите няколко. Инвестициите ще бъдат най-слабото звено през тази година и ще дърпат резултата надолу и очакваме едно по-добро второ тримесечие с минимален спад, близък до нулата, както и положителен растеж през останалите тримесечия.  Данните от Европа за растежа и промишлеността, очакванията на потребителите и бизнеса показват, че ще има подобряване в икономическата ситуация, и засега не виждаме причина да ревизираме прогнозата си.

Десислава Николова, главен икономист в Институт за пазарна икономика

Нашата прогноза е за 0.5% ръст за 2010 г. Очакваме слаб положителен растеж, който ще бъде воден предимно от външни фактори, тъй като вътрешното търсене ще си остане проблемно. Гърция остави едно много голямо черно петно върху целия регион и чрез гръцките банки оказват влияние върху останалите страни в региона, това се вижда от застраховките CDS. От друга страна, в България все още има много ниши, които при добра международна конюнктура може да привлекат инвеститори. Иначе е ясно, че България е привлекателна страна и заради плоския данък и цената на работната ръка. Много е важно да се управлява фискът, тъй като Гърция е един много лош пример и е много опасно, ако почнат да ни асоциират с нея, ако харчим държавни пари.