Заразен бюджет

Засега успокоението е, че на фона на случващото се в Европа и очакванията средният дефицит в ЕС да е 6-7%,  България никак не е зле. Но докато в останалите страни се борят да намаляват дефицитите си, тук бяха изгубени месеци за разисквания на мерки, повечето от които впоследствие се оказаха неработещи. А други, суперважни, като например приватизацията, се бавят. Изненадващо прозвуча и изявлението на финансовия министър Симеон Дянков, че увеличаването на бюджетния дефицит няма да доведе до отлив на чужди инвеститори от страната. "Бюджетният недостиг става опасен, ако  доведе до повишаване на данъците, но в България това няма да се случи", допълни той.

Така дебатът около икономическата и финансовата политика за пореден път остави впечатлението, че правителството отново се лута за посоката в кризата. Затова опасенията на икономисти и анализатори са, че веднъж отпуснали колана, управляващите няма да успеят да го затегнат и през 2011 г. Тогава обаче резервът ще е намалял, а емитирането на заем ще е по-трудно и скъпо. Нищо чудно единственият ход за поддържане на фискална стабилност да е по-високи данъци. Последствията - вече живналата икономика отново ще се върне в кризата.

Какво се променя

Основният дефицит идва от неизпълнение на приходите с близо 2 млрд. лв. Допълнително са планирани и нови разходи в размер на около 1.1 млрд. лв. От тях половината са стари задължения на държавата към бизнеса, които рано или късно трябва да се платят, за да не се задълбочава кризата (а и защото все пак са си задължения). Останалите са субсидии за тютюнопроизводители, пари за инфраструктурни проекти и за социални програми. Рязане на разходи наистина има, а общият ефект от него ще е 900 млн. лв. Въпреки обещанието за 20% съкращения, такива ще има само на три места - в здравното и земеделското министерства и в Министерския съвет (виж графиката). В останалите съкращенията са по-малко. Ведомствата със статут "свещени крави", чиито бюджети остават непроменени, остават МВР, Министерството на отбраната и на труда. А това са и структурите с най-големи разходи и най-спорна ефективност.

Правителството очаква допълнително около 365 млн. лв. (0.5% от прогнозния БВП) дефицит в общинските хазни. Така консолидираният бюджет ще завърши на минус 3.2 млрд. лв., или 4.8% от БВП. Проектът на актуализацията дори предвижда републиканският бюджет (парите на правителството) да отчете дефицит от 3.671 млрд лв., но той ще бъде компенсиран от 400 млн. лв. излишък в бюджета на здравната каса. В опит да намали напрежението Дянков обясни, че очаква по методологията на Евростат (т.е. на начислена основа) дефицитът да е около 2 млрд. лв., което е към 3% от БВП.

За белите пари...

Начините да се финансира бюджетната дупка са дълг, приватизация или с пари от фискалния резерв. От продажба на държавни активи се залагат едва 200 млн. лв. А според Дянков: "Фискалният резерв се събира точно с тази цел - да се използва по време на криза. И за разлика от заемите не плащаме лихва, ако го използваме. Така че в следващите няколко месеца ще залагаме главно на него, докато приходите се стабилизират."

В проекта за актуализация правителството е определило нов санитарен минимум на фискалния резерв от 4.5 млрд. лв. в края на 2010 г. Това означава, че през годината нивото на резерва може да пада и под тази сума. В края на миналата година нивото на фискалния резерв беше 7.67 млрд. лв., а през април спадна до 6.6 млрд. лв. Сега правителството ще може да похарчи нови над 2 млрд. лв. от него. Фискалния резерв обаче има и още една функция - той е част от валутните резерви на страната, които гарантират стабилността на валутния борд.

Затова и предложението на финансовият министър бюджетният дефицит да се финансира по този начин беше прието със смесени чувства. Според критиците на идеята нивото му се следи от рейтинговите агенции, а те пък служат за ориентир за чуждите инвеститори. Последните в момента са особено предпазливи към целия регион. Рязкото изтегляне на пари от резерва ще увеличи рисковата премия на България, а оттам – и лихвените нива. Има и други опасения – че изтеглянето на средства от фискалния резерв в предвидения размер може да стане и за сметка на Сребърния фонд, който трябва да капитализира пенсионната система след 2019 г.

През седмицата Дянков обясни, че амбицията му е резервът да не пада на нива под 5 млрд. лв. Намеренията му бяха подкрепени от работодателските организации, но с условие да се продължат структурните реформи. "Свалянето на минималния лимит, не означава автоматично, че резервът спада. То дава само нужната гъвкавост правителството да се разплаща своевременно. Тип овърдрафт", твърди Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците и съиздател на "Дневник" и "Капитал".

...и черните дни

Най-големите опасения и на анализатори, и на политици обаче са, че ако тази година се допусне толкова голям дефицит, правителството трудно ще овладее бюджета за следващата. Още повече че с наближаването на президентските избори желанието за рязане на разходи ще се изпари. А обещаните реформи в здравеопазване, пенсионна система, администрация и образование се случват бавно.

"Вярно е, че дефицитът сега се формира и заради изплащането на стари задължения. Но извън тях има дупка в размер на 2.5 млрд. лв. Ако не се вземат мерки, тя ще се мултиплицира и в следващата година. Тогава това вече няма да е еднократен непредвиден разход. Как ще го обясним на ЕС и по какъв начин ще се финансира", казва Лъчезар Богданов от Industry Watch.

Затова предложението на повечето икономисти е да се направи всичко възможно дефицитът да се овладее и при първа възможност да се емитира външен дълг в подкрепа на фискалния резерв.

Възможност за оптимизиране на разходи има. "Не виждам защо някои министерства не намалят разходите си чрез приватизация на обекти с отпаднала необходимост и аутсорсване на дейности", предлага Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара. "Например Министерството на отбраната генерира огромни разходи за поддръжка на имоти, които не се ползват. Или МВР защо не аутсорсне дейността по даване на регистрационните номера на автомобилите", допълни той. Дори и синдикатите, които са традиционни противници на тази идея, обръщат внимание, че бюджетите на Народното събрание и съдебната власт също остават непокътнати.

"Нашите предложения са за рязане или отлагане на планираните нови фискални мерки. Пълно ембарго за нови разходи. Отделно съкращаване с 20% на бюджетите на МВР, отбраната и социалното министерство, което ще спести нови около 500 млн. лв.", изчислява Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Втората мярка, за която неофициало вече се говори и в ГЕРБ, е емитирането на външен дълг от около 1 млрд. лв. Това трябва да се случи още тази година (при добра пазарна възможност), докато нивата на фискалния резерв са високи, а очакванията за дефицита – в рамките на обещаните 3% от БВП. През седмицата  правителството вече се сблъска с покачващите се лихви на вътрешния пазар и отхвърли получените поръчки на аукцион за десетгодишни ДЦК. Така че, ако ГЕРБ смята да прибягва до дълг, вероятно ще се търси подходящият момент. Но едва ли ще се отлага прекалено дълго, за да не се стигне до най-негативния сценарий през следващата година, когато инвеститорите ще гледат още по-подозрително страните, които увеличават дълга си..

Има и още един мотив държавните финанси да се държат под контрол - амбицията на управляващите да вкарат страната в ERM II (преддверието на еврозоната). От Букурещ Дянков обясни, че ситуацията в момента отлага кандидатурата на България за следващата година. Така желаното "да" обаче може отново да ни се изплъзне, ако не вземем мерки за овладяване на дупката в бюджета.

Автор : Капитал Преглед на оригинала