Вторият опит

Да повторим: ДДС няма да се вдига и това е окончателната новина. Тя е знак и за сериозно обръщане в намеренията на Борисов. Само преди седмица той каза, че заради огромната дупка в бюджета за тази година (неофициално около 2 млрд. лв.) и намаляващите данъчни приходи косвеният данък трябва да бъде вдигнат, и то с повече от 1-2 процентни пункта. Мярката беше представена като единствената възможна алтернатива за избягване на гръцкия сценарий. В същото време всекидневниците публикуваха снимки на премиера как инспектира строежа на нова спортна зала в София - забележете, финансирана от бюджета и представляваща нещо като извънреден разход от 108 млн. лева. Без да е решаваща сама по себе си, залата беше добра метафора за досегашната политика - да не се режат разходи и да не се правят реформи, а назряващите бюджетни проблеми да се запушват с по-високи данъци. Например  -  ДДС. Вдигането на този данък щеше да изземе ресурс от бизнеса и хората и да го даде на разположение на политиците. Освен това щеше да е като студен душ за икономиката, която дава първи плахи признаци на съживяване.

Реакциите не закъсняха. Представителите на бизнеса, независими икономисти и дори двамата министри, които би трябвало да определят икономическата политика на правителството – Трайчо Трайков и Симеон Дянков, се обявиха против увеличението на данъка. Дали това е било решаващо за обръщането на позицията на премиера, или пък Борисов изведнъж е прозрял, че няма как всички да бъдат доволни и е по-добре на върши правилните неща, не можем да знаем. Но ето думите му от сряда: "Решихме да направим така, че всички лостове на държавата да бъдат включени и да не вземаме пари от населението... Лесният начин беше вдигане на ДДС. Не им дадох. Ще напънем всички възможности на държавата това да не се случи. Ако успеем, ще бъде добре за хората. Ако не – ще дойде друг на моето място и ще бъде принуден да го вдигне."

Пътят, който избират Борисов и икономическите му министри, е рисков, но ако бъде извървян успешно, след година България ще е в добра позиция. Рисков, защото всъщност разходите се увеличават. Това ще обере социалните напрежения и ще влее известен ресурс в икономиката, но ако кризата се задълбочи още повече, бюджетният дефицит ще нарасне заплашително и правителството ще трябва да вземе заем или да харчи от резервите. В същото време, ако фискалната стабилност бъде удържана, България ще остане като данъчен оазис в региона и с най-добри шансове за привличане на инвестиции. В съседните държави . членки на ЕС, ситуацията е друга. Гърция планира ново увеличение на ДДС до 23%, корпоративният й данък е 25%. Преди ден Международният валутен фонд, който кредитира Румъния, й препоръча да вдигне ДДС с 3 процентни пункта до 24% и плоския данък върху доходите от 16% на 20%. На този фон с формулата 10-10-20 (подоходен, корпоративен, ДДС) и с малко по-последователна политика България би била супердестинация.  

Re: реформи

Дебатът за и против ДДС внезапно възкреси идеите за реформи точно когато една по една бяха блокирани от самия Борисов и всички надежди за промяна бяха потънали. Завръщането към реформистката риторика сега,очевидно се оценява като добра новина и от премиера, който обяви, че веднага Еврокомисията ще бъде уведомена за смелите намерения.

Подгряването на аудиторията за добрите новини започна още в началото на седмицата: "Вярвам, че има много други възможности (освен по-висок ДДС - бел. ред.) - реформи в пенсионната система, в здравеопазването, в администрацията, съкращаване на излишни структури и на бюджетни разходи, които биха дали резултат и могат да помогнат да не се увеличават данъците", заяви зам.-председателят на икономическата комисия в парламента Стоян Мавродиев.

Като начало – на прицел е администрацията. Конкретното предложение на Министерството на финансите е за сметка на отказа от увеличаване на ДДС разходите на държавната администрация да се съкратят общо с 20% (сред приетите на 31 март от кабинета мерки беше 10% намаляване на средствата). По този начин трябва да се спестят до 900 млн. лв. Икономиите няма да засегнат социалните разходи, тези на отбраната и делегираните бюджети на общините. В МВР разходите ще бъдат намалени само с 10%.

Срещу тази мярка (с уговорката, че съкращенията не трябва да се случват механично) не възразиха дори и традиционните й противници - синдикатите: "Има и такива юнаци по разни ведомства и цели агенции, които, ако ги питате, и те не могат да ви обяснят какво работят и какъв е продуктът на тяхната дейност", каза президентът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев.

Макар и под натиска на бюджетни ограничения, реформите продължават в здравеопазването, образованието и дори пенсионната система (вижте каретата). Почти тържествено и подплатени с изчерпателна аргументация защо промените трябва да започнат още сега, ресорните министри обвиха какво предстои. Така още от средата на следващата година ще бъде увеличен осигурителният стаж и за двата пола с 3 години, което ще доведе и до нарастване на пенсионната възраст. Освен това ще бъдат завишени и изискванията за получаване на пенсия от работещите в системата на МВР, армията, както и на работниците, чийто трудов стаж се води първа категория (такива например са миньорите).

Промените в здравеопазването също продължават – до юни трябва да бъде готова националната здравна карта на лечебните заведения, ще бъдат преразгледани клиничните пътеки, както и механизмът за финансиране на болниците. В момента някои от пътеките са надценени, докато по други (основно в педиатрията) се плаща по-малко от реалната стойност на лечението и това създава част от напрежението. Отделно здравната каса ще бъде дофинансирана с 220 млн. лева.

Може би в този мандат най-после ще се случи и реформата в БАН, а до края на годината се очакват новите закони за средното и висшето образование.

Обещаните реформи няма да имат пряк ефект върху икономиката или бюджета тази година. Но ако наистина се случат (при това правилно), ще са чудесна основа за бърз растеж след кризата.

Розите - с бодли

Рискът оттук нататък е свързан с дефицита в бюджета. От рязането на разходи ще се спестят около 900 млн. лв., но 600 млн. лв. от тях веднага ще бъдат похарчени – за пътни проекти, за социални нужди, ще бъдат преведени и обещаните вече пари за покриване на дългове на болниците, за тютюнопроизводителите, та дори за изплащането на поръчаните от предходното правителство военни хеликоптери. "300 млн. лева ще бъдат дадени за хеликоптери. Договорът така е направен, всички проекти са такива – или трябва да загубиш дадените пари, или трябва да вадиш и да доплащаш", разясни тежкото решение Борисов.

Така за удържане на бюджетния дефицит в приемливи граници ще се разчита основно на увеличаване на приходите. От една страна, ще бъде затегнат контролът и от цигари, алкохол, горива и строително желязо трябва да се съберат до 500 млн. лв. допълнително (Борисов: "Това е целта, която съм поставил. Всяка цифра по-надолу ще считам, че не са положили достатъчно усилия."). От друга - разчита се и на съживяване на икономиката, макар че пролетната прогноза на ЕК за България е за нулев икономически ръст тази година. Все пак има признаци за стабилизиране - през април по предварителни данни бюджетът за пръв път е на плюс от 213 млн. лв., приходите от ДДС на митниците са с ръст. Износът се покачва, т.е. - икономиката отлепя от дъното. За да се увеличат приходите в бюджета обаче, е нужно и оживление във вътрешното търсене. Очакванията на повечето анализатори е то да се случи едва през втората половина на годината.

Заради новите разходи бюджетът ще бъде актуализиран и процедурата за това е вече задвижена. Дефицитът вероятно ще стигне 3% от БВП в края на 2010 г. и ако остане толкова, това ще е успех. Според правителствени икономисти най-вероятно той ще се финансира за сметка на свиване на фискалния резерв (той сега е около законовия минимум от 6.3 млрд. лева, но може да се промени с актуализация на бюджета). Това вероятно ще направи по-нервни западните анализатори и вероятно ще е аргумент срещу приемането на България в преддверието на еврозоната точно сега. Но ако правителството наистина се движи добре с реформите и съумее да ги комуникира навън, "щетите" от решението да излезе на по-голям дефицит няма да са огромни. "Структурният дефицит няма да се промени. Ще се създаде малък допълнителен дефицит, в рамките на допустимото от ЕС", успокои Дянков.

И още....

За да бъдат успешни реформатори, управляващите трябва да се поучат от направените грешки. Една от тях е страхът от стачки и загуба на популярност. Краткосрочно - това може и да задържи рейтинга им висок. В дългосрочен план - при липсата на реформи, които трайно да намалят разходите в здравната и пенсионната система, МВР, отбраната, следващата година отново ще се говори за по-високи данъци. И то в момент, в който всички останали икономики излизат от кризата. Това означава не просто загуба на политическа популярност, а провал в управлението.

На микрониво – грешките започват още с липсата на добра комуникация с гражданите на замислените промени и на ясни правила как ще се случват те. Това бе една от причините за стопирането на здравната реформа например.

Нужна е и малко по-дългосрочна и устойчива визия. "У нас в момента всичко е докарано до тотален хаос, което плаши не само инвеститорите, но и живеещите в България. Аз не мога да планирам нищо: не мога да преценя цената на работната сила, защото не зная ще се вдигат ли или не, кога и с колко осигуровки, системата на заплащане на болничните, отпуски и т.н. Колко ще струва издръжката на бизнеса ми при това данъчно иди ми - доди ми", пита читател във форума на "Капитал". И е прав.  Липсата на предвидимост и постоянната смяна на позициите в един момент започва да се превръща в нещо като данък непостоянство за бизнеса, по-страшен дори от високия ДДС. Затова този път премиерът трябва да държи на дадените обещания. Цената на всяко ново забавяне или отлагане в крайна сметка ще бъде платена и от него. А тя е политическа забрава.