Тренировка преди енергийния мач

Скоро след това в София пристигна руска делегация начело с вицепремиера Виктор Зубков, който е и шеф на борда на директорите на "Газпром". Целта беше да се даде тласък на енергийните преговори и по-конкретно да се обсъди цената на доставяния в България природен газ. Посещението всъщност означава, че вече нещата са договорени, тъй като безплодна среща на високо равнище би била сериозен удар върху честолюбието на премиера Владимир Путин, който лично движи всички енергийни проекти, коментира пред "Капитал" Василий Каширин, специалист по региона в Руската академия на науките.

По време на пресконференцията след срещата във вторник между българската и руската делегация Зубков се "учуди" на цената за крайните потребители, която била много висока. Незнанието е странно, тъй като "Газпром" доставя горивото на "Булгаргаз" чрез три свои дъщерни дружества, а след това продава на крайни потребители отново чрез дъщерната си "Овергаз". Зубков дори допълни, че "се страхува, че ние може да предоговорим цените с българското правителство, а това да не бъде усетено от реалните потребители, които да продължат да плащат висока цена".

Москва вероятно ще направи този жест към България, още повече че свалянето на цената на газа дори с 30% ще струва на "Газпром" пренебрежимо малко на фона на мащабите на газовия монопол. Освен това, както пише руската "Независимая газета", Турция, Италия и Германия също са успели вече да договорят подобни отстъпки. Това безспорно ще е успех, но въпросът е каква би била цената му.

Москва посредниците си обича

От газовата криза през 2009 г. правителствата в България се опитват да елиминират посредниците при вноса на газ. Според всеобщото схващане именно те надуват цената. Реалността обаче е, че доставяният газ струва малко по-малко от средното за Европа, като значителното поскъпване е след преминаване на границата, и то заради регулираните цени, определяни от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

Всъщност, докато премиерът Борисов и министърът на енергетиката се възмущаваха на посредниците между "Газпром" и "Булгаргаз", Зубков се загрижи за оскъпяването след това (т.е. от регулаторната политика на България). Дори и тази цена обаче е конкурентна, като според статистиката на Европейската комисия единствено румънската промишленост ползва значително по-евтин газ. Румъния обаче има и голям местен добив.

Практика на "Газпром" е да доставя с посредници. По думите на Каширин това предизвиква много критики, тъй като дава възможност за всевъзможни сенчести политически и икономически схеми. Oбвиненията стигат до определянето на схемата като начин за отклоняване на средства от руския бюджет. Последното никога не е било доказвано, но Москва винаги реагира гневно на всеки призив за повече прозрачност на договорите.

Затова вероятността да отпаднат всички посредници е малка. Запознати с разговорите смятат, че основната мишена е "Овергаз". Но премахването на българско-руската компания от веригата няма да означава отпадането на всички междинни играчи. Дори и това да стане, цената на газа няма да падне, просто приходите ще се пренасочат в друга посока, а средствата на "Овергаз" за инвестиции в България ще намалят.

В същото време възмущението на Зубков е част от традиционната руска политика да обяснява високите цени на газа с местните доставчици. Миналата седмица друг руски вицепремиер - Игор Сечин, написа пространен материал за руския "Известия" именно в тази насока. Целта е да се позволи на "Газпром" да стъпи директно на местните пазари. Бившият министър на външните работи Ивайло Калфин коментира за "Капитал", че Русия също се е опитвала да премахне посредниците, но българските – т.е. "Булгаргаз". Според Калфин сега Москва следва същата тактика, за да може да контролира изцяло българския пазар.

Големият южен завой

Газовите разговори далеч не свършват тук. Важна част от тях е скоропостижното договаряне на проекта "Южен поток" за транзит на руски газ към Западна Европа, което създава впечатлението за сделка. Доскоро проектът беше в застой, като една от основните причини за замразяването беше руското настояване България да апортира съществуващата газопреносна мрежа в капитала на новото дружество. Това естествено означава де факто приватизация на "Булгаргаз" и контрол над целия транзит през България. Затова София настояваше "Южен поток" да е съвсем отделен газопровод.

Сега изненадващо стана ясно, че газ от "Южен поток" ще бъде пренасян и по съществуващата мрежа. По думите на премиера Бойко Борисов и енергийния министър Трайчо Трайков тя ще остане изцяло българска. Според правителствен източник причината за тази стъпка е вероятността Русия да се откаже да използва сега съществуващия газопровод, който идва от Украйна, минава през румънска и българска територия и стига до Турция. Така правителството се опитвало да си гарантира транзита, който минава и сега през България, независимо от решението на Москва. Подобна хипотеза потвърди и Калфин, който каза, че двойното увеличаване на капацитета на "Южен поток" през 2009 г. е било именно заради очакванията за пренасочване на газ от Украйна.

Този сценарий обаче поставя под съмнение проектите за разширяване на българската газопреносна мрежа. От досега публично оповестените договорки става ясно, че България иска гаранции за досегашния си транзит към съседните страни от 17 млрд. куб. метра, но не и за планираното увеличение на преноса.

За всичко това САЩ предупреждаваха още от самото начало на разговорите за "Южен поток". Вашингтон смята, че проектът окончателно ще обвърже България с Русия и ще пререже вариантите за алтернативни доставки. Огромният свободен капацитет за транзит (двата проекта - "Северен поток" и "Южен поток", биха увеличили доставките на газ за Европа със 75%, без за това да има пазар) ще позволи на Москва да сваля цените, така че препятства евентуалните алтернативни проекти. Тази седмица американският посланик в София Джеймс Уорлик повтори предупреждението си пред в. "Труд", като настоя за публикуването на повече детайли по разговорите. Проблемът е, че алтернативните проекти не са напреднали много, а Русия е достатъчно агресивна в заплахите си да заобиколи България.

"Белене": копка по копка

По време на срещите на Зубков с Борисов е говорено и за АЕЦ "Белене". Според представители на правителството тези разговори не са били подробни, но за пореден път потвърждават тезата, че Русия обвързва всички проекти в един пакет.

Една от версиите на българския екип е, че съгласието на София за продължаване на разговорите за "Белене" е само преговорна тактика. Целта е атомната централа да не се обвързва с други проекти и по този начин да се отпуши "Южен поток" и да се договори нова схема за доставка на газ. Междувременно София ще настоява Русия да намери европейски инвеститор за централата и ако това не стане, "Белене" ще бъде замразена за пореден път.

Дали обаче това са истинските мотиви за сделките е трудно да се каже. Разговорите се водят на четири очи и публичната информация е противоречива. По време на пресконференцията след официалната среща между Зубков и българския екип Бойко Борисов поиска финансовият министър да намери 280 млн. евро до септември, с които да бъде платен следващият транш. По-късно, премиерът каза, че всъщност не бил разбран, а Симеон Дянков - че в бюджета пари за реактори няма. След това пък в. "Труд" цитира източници от НЕК, които са казали, че това може да стане и с фирмен кредит.

Проблемът е, че договорът за доставка на оборудването за централата е в сила и България трябва да плати или за доставката, или компенсации, а засега Русия не изглежда склонна на компромис. Настояването на правителството да знае точната цена на АЕЦ "Белене" (Бойко Борисов си поиска 6.5-7 млрд. долара), без изобщо да е ясно дали България ще намери съинвеститор, също е противоречив сигнал. Той може да означава или че правителството се опитва по-лесно да намери партньор, или пък че се готви да поеме цялата сметка.

От Европейската комисия коментираха за "Капитал", че не очакват сключването на окончателна сделка, защото в "България всичко е предпоследно". Според експертите София се опитва да показва интерес, за да не изпадне от преговорите. Шумотевицата в последните седмици обаче по-скоро означава, че в Брюксел подценяват активността на българското правителство.