Мъчителната смърт на една тръба

Допълнително масло в огъня е наляло желанието на България да се направят модификации в споразумението за газовата връзка между двете страни (Стара Загора - Комотини), която трябваше да бъде завършена през 2012 г. Според български представители разпределението на капитала между България, Гърция и италианската компания Edison S.p.A. (тя е акционер в газопровода Турция - Гърция - Италия) не гарантирало националния интерес. Според участвали в разговорите експерти гръцките им колеги са били доста изнервени и дори са повдигнали въпроса дали България наистина иска да си сътрудничи с Гърция. Проблемът е, че ако връзката не бъде завършена до 2013 г., двете страни ще загубят 45-те млн. евро (една трета от стойността), които Европейската комисия отпусна за изграждането й.

След срещите гръцкият премиер каза успокояващо, че независимо от това, което се случи с Бургас - Александруполис, отношенията между двете страни не се изчерпват с този нефтопровод.

Проектът така и не тръгна

Въпреки че за Бургас - Александропулис се говори още от началото десетилетието, засега нефтопроводът си остава само концепция. Не е ясно откъде ще дойде петролът и нито една компания в консорциума не е заявила количества за транспортиране. Без гаранция за последното строежът естествено е безсмислен.

На провелата се през май среща между Турция, Русия и Италия в Анкара трите страни така и не успяха да постигнат обща оценка за очаквания трафик през Босфора към 2015 г. Според президента на "Транснефт" (един от основните акционери от руска страна в ТБП) Николай Токарев очакваният пренос е 132-135 млн. тона през Черно море. Ако се запази сегашният танкерен трафик през Босфора (с обем от около 110 млн. т петрол и нефтопродукти), оставащото количество дори не може да запълни Бургас  - Александруполис, което прави проекта тотално икономически неизгоден.

В момента акционерите в Каспийския тръбопроводен консорциум все още преговарят за евентуалното разширение, от което се очаква да дойдат допълнителните обеми петрол. Според български експерт, участвал в подготовката на ТБП, ако това решение се вземе, строителството ще отнеме поне от пет до седем години. Междувременно се появиха и конкурентни проекти, в които водещи акционери са компании като френската Total, които най-вероятно ще предпочитат контролиран от тях маршрут за превоз на нефта.

Въпреки че осъществяването на подобен скъпоструващ проект отнема много време, Бургас - Александропулис вече е сред рекордьорите, което говори достатъчно за осъществимостта му. Първоначалната идея за Баку - Джейхан е от 1993 г., а нефтът тръгва от Азербайджан към Турция през 2006 г. Първоначалното споразумение за Бургас  - Александруполис е подписано между България и Гърция през 1994 г.

И все пак кой има нужда?

За Русия проектът е само една част от пъзела, смята български строителен предприемач, запознат с Бургас - Александруполис. "За тях проучването са джобни пари, но пък си създават готова алтернатива." Според него натискът от руска страна идва само защото България не изглежда да знае какво точно иска. "Ако кажем ясно позицията си, Русия няма много козове."

През цялото време основният двигател зад проекта е Гърция. Според Димитрис Ибраим от гръцкия клон на "Грийнпийс" Атина винаги е гледала на Бургас - Александруполис като средство за засилване на стратегическите си позиции. Гърция вече има петролопровод, който свързва Солун със Скопие, макар че това не доведе до кой знае какво подобряване на отношенията между двете страни.

Първоначалната идея все пак идва от групата "Лацис", която в момента е основен акционер на гръцкия партньор в ТБП "Хеленик петролиум". "Лацис" са едни от най-големите корабособственици в страната и освен това контролират няколко строителни компании. Затова и винаги се е очаквало именно Гърция да създаде основните трудности за България, ако страната реши да се откаже.