Какво ще "разтърси" българското висше образование?
Тази седмица работим по темата за реформа във висшето образование и търсим вашето мнение
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"България се нуждае от разтърсваща реформа във висшето образование и науката." Това заяви миналата седмица министърът на образованието Сергей Игнатов докато награждаваше медалисти от международната олимпиада по информатика. Какво обаче ще "разтърси" действително висшите ни училища така, че да произвеждат хора с умения и конкурентноспособни на пазара на труда?
В момента Министерството на образованието подготвя новия Закон за висшето образование, както и стратегия за това какво ще се финансира приоритетно в науката. В тях най-вероятно ще залегне идеята за допълнително финансиране на университетите, които показват добри резултати и имат висок научен потенциал. Според Игнатов университетите трябва също така да анализират и ревизират специалностите и учебните си програми, за да отговарят на българския и европейския образователен пазар.
Тази седмица в "Капитал" пишем за това какво трябва да се случи във висшето образование, за да привлече повече студенти и да започне да произвежда по-добри кадри. Интересно ни е да чуем и вашето мнение по въпроса:
- Какви промени трябва да се случат във висшите училища?
- Доколко използвате наученото по време на следването в работата си след това?
- Сещате ли се за специалности, които продължават да поддържат голяма квота за студенти, но без да имат реализация на пазара на труда? И обратното - области и квалификации, необходими за пазара на труда, но незастъпени в университетите?
56 коментара
Ясно е какви трябва да са реформите, но няма смелост и няма да стане. Правителството е твърде чувствително към мнението на хора на държавна работа, които не искат да пуснат лесното.
Иначе - ако се либерализира системата, премахнат се държавните субсидии за университети и се заменят със стипендии и се остави на пазара да си свърши работата, ще има прогрес. С много рев, ама от сегашното положение няма как иначе.
Инженерното Висше образование трябва да има поне три основни профила/направления: Експлоатация на съоръжения / технологии; Конструиране и Проектиране; Научно инженерство. Така завършващите кадри ще имат по-ясен профил, обърнат към практическо приложение на знанията и съвременно актуално ниво на подготовка, което би било предпоставка за технологичното развитие на цялото общество. Досегашното Инженерство (разбирай преподаването му) е консервативно, обърнато единствено към себе си и схоластиката на пожълтелите дебели тухли.
Кратко и ясно - оставете го на мира!
Университетите трябва да са автономни - сами да си определят програми, приеми, лектори, преподаватели, но и сами да се финансират.
Не виждам голям проблем, че има много бакалаври, магистри и т.н. - работодателите да решават!
Като начало трябва да се съкрати бройката на университетите поне наполовина. Трябва или да се олекотят приемните изпити, но в такъв случай да не се взимат изобщо под внимание оценките от средното образование, които в повечето случаи са надути (знам, че моят беше такъв) или да се направи много отсяващ изпит за прием. Друга добра идея е размерът на финансиране от обществена поръчка да се определя от оценките, тоест тези които наистина учат да плащат минимална такса, а тези които просто присъстват да плащат много повече. Това важи с особенна сила за медицинското образование, в което държавата хвърля огромни средства, а излизат посредствени лекари. За да има успех подобна реформа обаче, трябва да се контролира много добре начина на оценяване на професорите, които в много от случаите пишат каквото им харесва без да имат явен оценителен критерий, по който студентите да могат да оспорват оценяването си пред университетската администрация. Въвеждането на оценяване на професори от студентите им, което би имало ефект върху тяхното заплащане много би помогнало в тази посока.
Докато не се промени начинът на преподаване - лекции без участие на студентите и оценяване зависещо изцяло от последен изпит - много малко от наученото може да се използва в бъдещата работа.
Специалности които да се премахват има но не толкова, колкото специалности които трябва да се стеснят, например всички филологии, защото като гледам как превеждат по националните медии, проблемът не е, че не знаем чужди езици а това, че не знаем български.
Разтърсващата реформа във висшето образование е само една - хора. Ако поставиш хората - ученици, студенти и преподаватели - в центъра, тогава наистина ще разтърсиш. Иначе просто пренареждаш.
Въпросът е риторичен. Нишо не може да го разтърси, защото живеем в България. В 21 век.
Като точно завършил бакалавър смятам че като завършвах гимназия бях по-конкурентноспособна :) Изпити - всички преписват и всички го знаят, но никой нищо не прави; лекции - няма да забравя един преподавател "Вие пак ли сте дошли гадинки такива" :) Учебници без никаква добавена стойност (от статии се научава 1000 пъти повече); курсови работи - масово от реферати.ком; и най-лошото липса на каквато и да е езикова подготовка :)
Какво може да се направи - да се пуснат млади кадри, които са учили и работи, които ще си пишат сега лекциите, които ще четат (а не преди 10ти септември); да се въведе софтуер, който да проверява дали има повече от едно изреяение съвпадение с текстове в мрежата; и повече контрол по време на изпити!
Студенти се явяват на изпити като незнаят по какво са и ги взимат!
Всеки един студент ще ви каже какви са проблеми на висшето. А именно - нещата се правят като преди 30 години. Нищо не се е променило откъм преподаване, единици са младите професори и асистенти, които прилагат някакъв различни подходи. Второ, процедира се като в училище - имаш даден материал, наизустяваш го, изпяваш го на изпита и ти пишат 6. Мисловната дейност е оставена някъде в ъгъла, никой не й обръща внимание.
http://academicearth.org - това е сайт с лекции от водещи американски университети - може да се види нагледно огромната разлика
Първо трябва да бъде променено възнаграждението на висшистите спрямо хората със средно или по-ниско образование. Защото голяма част от младите хора мислят и са прави, че работейки на строеж например биха имали в пъти по-голям доход, отколкото извършвайки интелектуален труд. Как някой да иска да се развива след като по този начин губи време, парите за което след това няма да бъдат възвърнати?!?!?
Освен това образователната система в България е сбъркана още от началното образование. Трябва да има по-сериозен подбор при наемането на учители, а след това на тях да им бъдат правени постоянни обучения и преквалификация така, че да бъдат в крак с актуалните теми поне в областта, в която преподават. Как това да стане след като в момента педагогика е специалността, която кандидат-студентът избира само, защото не е успял да се класира другате и с намерението да се прехвърли. Това отново опира до темата за възнаграждението този път в частност на учителите.
Идеята с матурите след завършване на всяка образователна степен е добра, но тяхната сложност трябва да се повиши и да се намали до минимум възможността за измами и преписване. А във висшите училища трябва да влиза всеки, който има желание да учи, но завършването и придобиването на диплома да бъде трудно. В България в момента е обратното.
Относно специалността, която бълва специалисти без поле за реализация - това определено е "Право". И без това трудното доказване като добър правист става невъзможно в осеяното с корупция поле на реализация. А иначе специалността "Педагогика", въпреки че е застъпена от университетие, определено страда от липса на популярност сред желаните поприща за развитие.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.