Сметки по инерция

Така и през следващата година няма да имаме по-добро здравеопазване, образование или пък ефективна пенсионна система. Просто защото за това е нужно всеки министър да реши какви структурни реформи ще направи в своето ведомство, които пък след това трябва да намерят отражение в в числата и поясненията към тях в бюджета. Липсата на съществени промени означава, че повечето министри са доволни от ситуацията, в която се намират секторите им в момента.

Очакванията към проекта всяка година са високи и по друга причина – той показва от кого колко ще се вземе и на кого ще се даде. А в контекста на кризата и още нещо - дали страната ще запази така необходимата й финансова дисциплина.

Кой печели

Проектобюджетът влиза в парламента във вида, в който бе предложен от финансовото министерство преди десетина дни. Единствено общините ще получат допълнително 5 млн. лв. за изравнителна субсидия.  Според източници от Министерския съвет документът е минал без особени пререкания. Публично отправените искания на регионалния министър Росен Плевнелиев и на културния Вежди Рашидов за повече средства засега обаче остават неудовлетворени и този дебат явно ще продължи в парламента. Там ще се пренесе и искането на социалния министър и синдикатите за увеличение на минималната работна заплата. Така че промени между двете четения не са изключени.

Според правителството политиката в бюджет 2011 е за възстановяването на икономическия растеж, подкрепян от мерки за фискална консолидация, осъществяване на структурни реформи и повишаване ефективността и продуктивността на администрацията. Основните данъчни ставки не се пипат, което е добре, защото дава на бизнеса необходимата му предвидимост. Логично пенсии и заплати в бюджетната сфера се замразяват на тазгодишните нива, което кореспондира с икономическото състояние в страната. Дефицитът пада под границата на ЕС от 3% от БВП, но рискът и следващата година дупката в бюджета да порасне остава. Като цяло разходите са на миналогодишните нива, но за първи път от много време те падат значително под 40% от БВП, т.е. чисто теоретично държавата ще изземе и след това ще похарчи по-малко от данъкоплатците. Разликата обаче се получава заради големия номинален ръст на БВП (с 5.5. млрд. лв.повече в сравнение с очаквания през 2010 г.), който залага финансовото министерство за следващата година.

И като че ли дотук свършва съвпадението между заявка и изпълнение. Защото стратегията на управляващите явно е да минат през кризата, като поддържат основните системи на държавата, без да увеличават общите разходи, но и без да променят начина, по който те се харчат. Секторите, които ще разполагат с повече, са инфраструктура с ръст от 21.4% (и по-точно жилищно строителство), здравеопазване (3.8%), образование (3.3%), почивно дело и култура (2.2%), общи държавни служби (2.1%) и съдебна власт (1.2%). Първият ще получи малка инжекция преди местните и президентските избори следващата година. При останалите увеличението е по-скоро по технически причини и не предполага реформи. Предизборността в бюджета наднича и зад огромното увеличение (16.3%) на средствата за програмите за подпомагане на заетостта въпреки редицата констатации и анализи за абсолютната неефективност и нерационалност на този подход за справяне с безработицата и ниските доходи.

"С изключение на 2009 г. сферата на здравеопазването е единствената, която има непрекъснато увеличение на парите, но и постоянно влошаване на оценката на потребителите за качеството на услугите. Няма посочена нито една реформа, а единствено са изброени структурите, които ще си разпределят парите", твърдят от Института за пазарна икономика (ИПИ) в свой анализ на проектодокумента.

Ако се погледнат разходите по ведомства, човек би останал с впечатление, че приоритет на правителството са силовите министерства, които са с едни от най-големите ръстове в бюджетите си. Обяснението на финансовият министър е, че Министерството на отбраната получава повече, тъй като през следващата година трябва да разплати договори, подписани от минали правителства, на стойност 200 млн. лв. По същата причина се отпускат и допълнителни средства на МВР. Голяма част от увеличението на парите за здравната каса също е за погасяване на стари задължения на болниците.

Кой губи

На първо място - всички данъкоплатци. Независимо от по-ниското преразпределение липсата на реформи може само да влоши ефективността на държавата.

"От гледна точка на реформите проектобюджетът леко се обожествява като документ. А и няма как в него да са заложени реформи, при положение че те все още не са уточнени. На това правителство му липсват идеи", твърди Лъчезар Богданов от Industry Watch. Ако се проследи направеното до момента, като че ли единствените сигурни промени са увеличаването на стажа за пенсия и леко преструктуриране на администрацията - крайно недостатъчни на фона на призивите за бърза фискална консолидация в ЕС (виж карето) и все по-влошаващата се демография на страната. Недоволни министри пък не би трябвало да има, защото намаление на бюджетите по ведомства няма.

Така или иначе явно и следващата година ще е нещо като нулева за властта. Защото е нужна генерална промяна в изготвянето на бюджета: средствата да се отпускат след нещо като конкурс между отделните ведомства, в който те да имат възможност да защитят финансирането, което искат. В противен случай управляващите няма как да гарантират, че парите от нашите данъци се използват добре. А бюджетът ще си остане един от най-силните лостове за политическо влияние и прокарване на популистки послания.