Мисия "Лондон"

Любопитен е и фактът, че темите на разговор със студентите от LSE не се различаваха от тези, които постави бизнесът. "Повече пари в правителството, повече възможности за глупави решения", обобщи Дянков своето виждане за публичните финанси на държавата и допълни, че докато дълговата криза в съседните Гърция и Румъния хвърли сянка върху региона, България се стреми да привлече инвеститори със стабилните си финанси.

Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите:

Фотограф : Bloomberg

Притеснявам се за разходите в бюджета заради изборите

Защо България продължава да говори за членство в еврозоната в момента?

За мен е важно да показваме, че България иска да влезе в еврозоната. Дори и сега да не е подходящият момент, трябва да говорим по темата, за да може това наше искане да влезе в ушите на другите финансови министри. Така че, когато ние сме готови и решим да влезем, това говорене ще помогне.

Правителството оставя впечатлението, че не е толкова последователно и по отношение на другите си политики.

Това мен не ме притеснява. В публичното пространство доста се шуми ден за ден. Но в момента, в който решението е взето и то е правилно, цялото жужене преди това се забравя. Това, че се говори доста, за мен не е лошо – обсъждат се всички позиции. По-добре е от липсата на диалог.

Притесненията са, че ако европейската икономика се забави през следващата година, българският бюджет може да се окаже с по-голям дефицит, а и ще се финансира трудно. Имате ли резервен план?

На всеки три месеца чувам предупреждения, че ако чакаме още, състоянието на международните пазари няма да е благоприятно за емитиране на дълг. За мен стига да имаш стабилна фискална политика, винаги е по-добре по-късно да емитираш дълг. За България следващата година ще е по-добра, защото ние постепенно започваме да се разграничаваме от останалите страни в региона. И в Европа, и в световен мащаб има свръхликвидност в банковата система. В момента, в който ние решим да излезем на eвропейския пазар, ще имаме добри оферти. Причината е, че няма много държави, които фискално са добре. А дали за нас е интересно да емитираме външен дълг? Аз предпочитам колкото по-малко, толкова по-добре. Предпочитам да не разполагаме с много пари, тъй като, когато има налични повече свободни пари, желанието да се харчат се увеличава.

За следващата година имаме достатъчно фискален резерв. Дори и икономическата ситуация да се влоши, нашите приходи не зависят от ръста на БВП. Ще има проблем само, ако вътрешното потребление продължи да пада. Не вярвам, че това ще стане.

Притесненията ми не са за приходната, а за разходната част на бюджета. Причината са задаващите се избори – дали може да се удържат желанията за повече разходи. Но следващата година ще има доста по-голям контрол. Проектобюджетът предвижда нови проекти да се одобряват не само от ресорния министър, но и от Министерството на финансите. Има и ограничение за общините за взимане на допълнителни заеми. А и политиците започват да осъзнават, че не е лошо да имаме по-рестриктивна политика, за да не последваме примерите на Гърция и Ирландия.

Свързани с изборите са и други притеснения – че волята на държавата за промени ще намалее.

Голяма част от реформите или са предопределени, че вървят – като например пенсионната. Решенията за енергийните проекти също не зависят от изборите. Голяма част от промените в здравеопазването също ще са ясни преди изборите.

Оттук нататък каква трябва да е философията на развитие на икономиката?

Икономическото развитие и на България, и на другите страни в Европа ще е доста по-различно от това преди кризата. И по сектори, и от гледна точка на финансиране. Големият растеж на финансовия сектор допреди 2007-2008 г. няма да се върне поне в следващото десетилетие. А и случващото се в Ирландия ще даде още един тласък за по-рестриктивна политика към финансовия сектор. Така че този растеж, основан на кредита, няма да го има както досега. Затова секторите, които се разрастват, ще са тези, в които има повече активи -  например промишлеността, селското стопанство. Това за България е добре, защото износът трябва да ни издърпа не само от кризата, но и в следващия икономически период. И, разбира се, ниското данъчно бреме в България ще се забелязва от инвеститорите, след като страстите в региона утихнат.

Ако разчитаме само на износа, поне на този етап не изглежда, че има инвестиционни намерения в експортно-ориентираните сектори. Откъде ще дойде ръстът?

Още е много рано. Голяма част от инвеститори в България са от Европа. А те са в тежка обстановка, защото инвестициите им тук-там в Европа започват да изглеждат притеснителни. Затова колкото по-бързо се решат ирландският и португалският въпрос, толкова по-възможно става преразпределението на техните активи. Стига ние да сме стабилни, инвеститорите ще дойдат.

Каква ще е позицията на България на следващия ЕКОФИН, когато ще се обсъжда бюджетът на ЕС за следващата година?

Позицията на България ще бъде, че бюджетът на ЕС трябва да остане или на нивото на 2010 г., или да се увеличи с процента на инфлация.