Ирландският пациент

Според него това е увеличило драматично усещането за риск при държавните облигации на задлъжнелите страни в еврозоната. В резултат доходността по десетгодишните ирландските ценни книжа подскочи до рекордните 8.8%. "Проблемът е, че нарастващите лихви утежняват проблема и правят още по-трудно за Ирландия да обслужва дълга си. Това на свой ред засилва още повече страха на инвеститорите, че ще има фалит и така се завърта порочен кръг. На практика изявленията на ЕС отключиха вратата за спекулации", казва Тилфорд.

В тяхна мишена се превърна Ирландия, като една от най-уязвимите брънки в еврозоната. Трудно е да се повярва, че само преди девет години сп. Newsweek написа за нея: "Благополучието дойде в земята на Джойс и Йейтс и създаде страна, каквато никога не сме си представяли, че може да има - богата и щастлива." А сега, докато другите имат рецесия, тук имаме депресия, обясни пред "Капитал" д-р Константин Гурджиев, преподавател по финанси в Trinity College в Дъблин.

Бързият и забележителен възход на Ирландия бе последван от мълниеносен и също толкова забележителен крах. Ако между 1990 г. и 2007 г. икономиката спринтираше със средно 6.5% ръст годишно, от близо четири години е затънала в това, което МВФ определя като най-дълбоката рецесия сред развитите държави. Доскорошната супрезвезда на ЕС и модел за подражание сега е спрягана като следващата Гърция. Някогашните бедняци на Европа, които бързо изпревариха по богатство всички освен Люксембург, в момента се борят с двуцифрена безработица и търсят прословутия си ирландски късмет в чужбина, като за първи път от много години насам има нетна имиграция от страната.

Всичко започна със спукването на имотния балон, по-голям дори от този в САЩ. В десетилетието до 2006 г. стойността на имотите скочи четворно, а строителството се разрасна до една осма от икономиката. Цената на типична дъблинска къща се изстреля нагоре петорно - и след това падна почти наполовина. Както отбелязва в статия за в. Financial Times Филип Легрейн (автор на книгата Aftershock: Reshaping the World Economy After the Crisis), подобен имотен крах няма как да не е болезнен. Но съвсем не е задължително да доведе до криза с държавния дълг. Само че с Ирландия се случи точно това и вината до голяма степен е на правителството в Дъблин.

Банкови зомбита

Имотният срив постави на колене ирландските банки, раздавали щедро кредити на строителни предприемачи и ипотечни заеми. И тогава правителството на Брайън Коуен направи нещо, което мнозина анализатори с днешна дата определят като фатална грешка - обяви, че поема пълни гаранции не само за всички собственици на депозити, но и за притежателите на банкови облигации.

Така всъщност беше поставен знак на равенство между задълженията на финансовите институции и държавния дълг. В резултат спасяването на банките ще струва на гневните (с право) данъкоплатци близо 50 млрд. евро. Ефектът върху държавните финанси също е катастрофален - инжекциите в болния сектор ще пратят бюджетния дефицит за тази година до космическите 32%, а държавният дълг, който до 2007 г. беше едва 25% от БВП, сега вече е 82.9%. А опасенията са, че най-лошото може и да не е минало. Морган Кели, икономист в University College в Дъблин, прогнозира наскоро в статия за в. Irish Times, че страната е заплашена от нова вълна на банковата криза. Като този път катализаторът няма да са вече излезлите наяве лоши кредити за търговски имоти, а застрашително нарастващите просрочия по жилищни ипотеки. 

На практика ирландските банки, отрязани от достъп до традиционните канали за набиране на капитал, са във фалит. И продължават да оцеляват единствено благодарение на животоспасяващата кредитна линия от ЕЦБ, която им дава финансирането, отказвано им от пазарите. Към края на октомври ирландските банки имат заеми от ЕЦБ за общо 130 млрд. евро, което е една четвърт от общата ликвидност, предоставена от базираната във Франкфурт институция, и се равнява грубо на годишната стойност на брутния вътрешен продукт на някогашния келтски тигър.

Въпрос на чест

И все пак всичко това е болезнено, но не задължително фатално. Освен чисто емоционални причини да не иска да бъде спасявано от ЕС и МВФ - унижението и загубата на престиж, правителството в Дъблин има и рационални. Като например, че не е застрашено от непосредствен фалит и има достатъчно средства да покрие всичките си финансови нужди до средата на следващата година. Аргумент против е и притеснението, че помощта може да бъде придружена с неприемливи искания, като например за вдигане на ниския корпоративен данък от 12.5%, който отдавна е трън в очите на Германия и Франция. "Има и политически момент. Просто правителството не иска да е признае, че е слабо, въпреки че вече всички знаят това", посочва д-р Константин Гурджиев от Trinity College.

По-големият риск е, че всъщност помощта, желана или не, но почти сигурна, може да направи лоша услуга на Дъблин. "От гледна точка на ирландската икономика това не е спасяване, защото просто ще създаде допълнителен дълг. В някои отношения това е лекарство, което ще направи болестта нелечима и ще влоши ситуацията", смята д-р Гурджиев. На същото мнение е и Саймън Тилфорд. "Идеята да се реши проблемът с дълга с трупане на още дълг не изглежда особено мъдра. Плюс това дори да се налеят пари във финансовата система, това не решава проблема с банките. Много от тях са кухи, зомби банки. Те нямат нужда от още пари, а от преструктуриране", смята икономистът от Centre for European Reform.

Добрата новина е, че Ирландия не е Гърция, нито пък Португалия или Испания. Въпреки фискалното блато икономиката й продължава да е конкурентна. "Знам, че е трудно да се повярва, но данните показват, че износът расте силно. Има оживление и в инвестициите", посочва Саймън Тилфорд. С малко ирландски късмет може да се сбъдне най-оптимистичния сценарий и страната да се измъкне от дълговата дупка с растеж.

Автор : Ася Колева Преглед на оригинала