Биргюл Демирташ-Джошкун: Няма логика в спора за европейската идентичност на Турция

Означава ли това, че отлагането на турското членство не забавя хода на реформите в страната?

Когато видиш неохотата у някои правителства от ЕС, това естествено се отразява на скоростта на реформите тук. Тя се е забавила. Когато някои от преговорните глави бяха замразени заради Кипър, турците остана с усещането, че подходът на ЕС не е справедлив. И докато този подход остане, не мисля, че подкрепата за членство в ЕС ще достигне отново 70-80%.

Вижте кипърския въпрос. През 2004 г. в двете части на Кипър имаше референдуми. На своя кипърските турци приеха плана на ООН за уреждане на проблема с разделението на острова. Те показаха, че са готови да направят жертви в името на намирането на решение, и бяха наказани. Кипърските гърци отхвърлиха плана, но бяха наградени и станаха част от ЕС. Тогава ЕС обеща някои неща на турската част от острова. Каза, че ще осигури финансова помощ, че ще се опита да отвори търговски канали за кипърските турци, но това не беше преведено в реални действия.

А какви са реакциите в Турция на дискусията за референдум в България?

Според турските политици сегашното българско правителство подкрепя членството на страната в ЕС. В по-широк смисъл обаче онези, които вземат решенията в Анкара, и турските проевропейски настроени интелектуалци не обичат дебатите за референдуми, независимо дали това се обсъжда в Австрия, Франция или България. Техният аргумент е, че от 1963 г. Турция е асоцииран член на ЕС. Повече от половин век измина оттогава, а и Турция се смята за европейска страна още от XIX век. Процесът на европеизация започва в късния период на Османската империя.

Политическите партии, подкрепящи референдуми, просто искат да затворят процеса на еврочленство за Турция. В момента най-важен за Анкара е подходът на българското правителство. Преди изборите Бойко Борисов не подкрепяше в такава степен турското еврочленство, но след като ГЕРБ дойде на власт, виждам промяна в дискурса.

Как си обяснявате това?

Не мисля, че е нещо специфично за България. По цял свят, след като една опозиционна сила дойде на власт, тя може да промени своята политика. Свързано е с това да бъдеш по-рационален, по-реалистичен, защото да управляваш има балансиращ ефект върху политическите актьори по принцип. От турска перспектива най-важно е какво казва и прави българското правителство, а то подчертава, че поддържа процеса на членство на Турция в ЕС. Но нека видим как ще се развият нещата. Защото опозиционните партии, които са зад идеята за референдума, подкрепят правителството в парламента. Ето защо трябва да наблюдаваме дали кабинетът ще бъде повлиян от тези националистически партии - "Атака", ВМРО и други.

Но дори самата дискусия е обезпокоителна лично за мен, а бих казала и за турската общественост. Нашият аргумент е, че имаме споразумение за асоцииране с ЕС още от началото на 60-те години. През 2005 г. официално започнаха преговорите за присъединяване. Опитваме се да си свършим работата и да затворим преговорните глави и няма логика да се спори за европейската идентичност на Турция. За Турция този въпрос вече е разрешен. Сигурно е, че страната принадлежи към Европа, че е част от европейската идентичност. Опитите да се постави под въпрос европейската й принадлежност е подход, който няма да намери подкрепа в самата Турция.

Контрапункт е, че Турция подкрепи присъединяването на България към НАТО през 2004 г. Какви бяха аргументите на турските политици?

Турция подкрепи не само българското влизане в НАТО, но и румънското. Този процес продължава до ден днешен - Турция подкрепи членството на Албания, поддържа това на Македония и  Босна и Херцеговина. Това е свързано с основните принципи на турската външна политика. Анкара винаги е подкрепяла регионалната сигурност и създаването на мирна среда на Балканския полуостров. А това е възможно само ако балканските страни членуват в едни и същи регионални и международни организации. НАТО като организация за колективна сигурност е една от тях. Аргументът на Турция беше, че влизането в НАТО ще помогне за създаването на атмосфера на сигурност и мир на Балканите. Това беше основната причина. Турция вярва, че ако съседните й страни станат членки на НАТО, това ще е възможност за решаване на всички въпроси чрез диалог.