Думи като куршуми

"Нищо вече няма да е същото", зарече се тези дни пред парламента в Анкара турският премиер Реджеп Тайип Ердоган, а думите му като че ли най-точно обобщиха случващото се в Близкия изток.

Добре планирана провокация от страна на Турция или лошо замислена акция на израелските командоси (в зависимост от гледната точка) - разигралият се кървав екшън при щурмуването на конвоя от кораби с хуманитарна помощ за Газа, при който загинаха 9 турски активисти, се оказа повод за сериозен разрив. Светът не беше чувал скоро толкова остра реакция от страна на Турция, но в сряда, както писа турският в. "Акшам", Ердоган "атакува Израел с думи като куршуми". Цялата тази войнствена риторика, която накара мнозина да се притесняват, че скандалът може да прерасне в истинска война, в крайна сметка отбеляза края на едно доста необикновено приятелство."Враждебността на Турция е също толкова силна, колкото и приятелството й е ценно", каза в речта си Ердоган.

В продължение на години Анкара беше единственият съюзник на Тел Авив в мюсюлманския свят, но тази дружба бе ранена фатално след израелските удари в Газа през 2009 г., а последвалата поредица от дипломатически скандали само влоши ситуацията. "Отношенията между Турция и Израел вече не са част от уравнението в Близкия изток. Няма начин да бъдат поправени", коментира пред "Капитал" Иън Лесър от German Marshall Fund. Поне не докато двете основни действащи лица - Ердоган и израелският премиер Бенямин Нетаняху, все още са на власт. Заради необикновено острите думи на турския премиер мнозина дори побързаха да обявят промяна във външната политика на Турция. "Това, което е различно този път, е не толкова същността на политиката, колкото тонът. Това основно се дължи на самия Ердоган. За него обидата от действията на Израел през 2009 г. е лична", обясни пред "Капитал" Джералд Кнаус от Европейската инициатива за стабилност.

В действителност израелската офанзива преди година удари не само по "Хамас" и палестинците в Газа, но и по авторитета на Ердоган, който като посредник точно беше постигнал напредък в преговорите със Сирия. Турският премиер така и не успя да преживее този шамар, а действията му постепенно водеха към днешната развръзка. Те напълно съответстват и на настроенията на обикновените турци - в страната през последните години се оформи една религиозна средна класа със силно ислямско съзнание, която не харесва политиката на Израел спрямо палестинците. Дори и да не може да се говори за кардинална промяна във външнополитическия курс на Анкара, то един от неговите фундаменти със сигурност е сринат - т.нар. политика на нулеви проблеми със съседите. През последните години тя помогна на Анкара да подобри отношенията си с кюрдите и с повечето страни в региона, което невинаги беше по вкуса на Израел. След последните събития обаче позицията на Анкара в близкоизточния мирен процес вече са променени. "Ролята на Турция като посредник е в миналото. Турция вече показа една по-активна и открито пропалестинска позиция. Много трудно би могла отново да бъде посредник", смята Иън Лесър. Дори това вече да не е възможно в Близкия изток, Турция със сигурност може да играе положителна роля в решаването на проблеми в други региони, както вече го показа на Балканите. "Няма никаква нова генерална линия в турската политика: скорошната визита на Ердоган в Гърция, усилията да бъдат помирени босненци и сърби на Балканите или отношенията на Турция с Русия просто показват желанието на Анкара да бъде активна, а не да бъде приемана за даденост", твърди Джералд Кнаус.