Ферментация v/s Дестилация

Пътят на идеята

Законът за виното и спиртните напитки, който действа в момента, е от 1999 г. "Основната слабост е, че той не е приведен в съответствие с нито един от действащите в момента европейски регламенти именно защото реформата на сектора в ЕС дойде изненадващо, след като България беше адаптирала всички регламенти в предприсъединителния период", обяснява адвокатът Ивана Мурджева. Сега е моментът законодателството да се промени така, че да има препратки към действащите регламенти. И такива стъпки вече се правят.

"Промените, които текат в законодателството, се случват от юридическа необходимост, но в процеса на работа се оказа, че има въпроси, които са много спорни за бранша", казва Мурджева.

Идеята регулацията на виното да се отдели от закона за виното и спиртните напитки е предложена от винопроизводителите, които не произвеждат други алкохолни продукти. Според Радослав Радев, изпълнителен директор на "Винимпекс Белведере", това е необходимо заради логиката на европейското законодателство, където лозарството и винарството са дейности, подпомагани и регулирани пазарно чрез различни методи през целия път на производството – от лозето до промоцията в търговската мрежа. "Много е важен детайл е, че винопроизводството е земеделска дейност, а при производството на спиртни напитки важат съвсем различни европейски регламенти, която засягат в най-голяма степен защитата на потребителя", обяснява Радев.

Разделянето на законодателството е логично поради факта, че на национално са разделени и органите за регулация. В момента виното се регулира изключително от Министерството на земеделието и храните. Спиртните напитки пък като вид промишлена стока подлежат на котрол от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Освен това производителите на вино и производителите на спиртни напитки подлежат на различни режими на регистрация.

"Законодателството е разделено във всички по-големи държави производители като Италия, Испания и Австрия", допълва Радев.

Кой за какво се бори

Промяната ще засегне около 216 производителя на вино и само няколко компании, които се занимават с производство и на двата продукта. И докато първите подкрепят изцяло тази идея, вторите са на противоположна позиция.

Ясно е обаче, че повечето собственици на изби искат простичък закон, който да проследи целия път на винопроизводството – от засаждане на лозата до предлагане на пазара, където да са разписани някакви стандарти и стратегия на държавата за бъдещето на сектора.

"Определено трябва да има два отделни закона, защото производствата на вино и спиртни са много различни едно от друго. Спиртните напитки могат да се правят от различни неща, а виното само от грозде, освен това процесът е сложен", обяснява Маргарит Тодоров, основател на изба "Домейн Бойяр". "България трябва да има нов закон за виното и той да е добър, защото ограничителните практики, които влязоха в стария, пренесени от френския модел, не доведоха до по-високо качество на продукта. Ако има нов закон той трябва да е по-либерален и модерен, за да има по-качествено българско вино, а най-модерните практики са видими в държави производители като Австралия, Нова Зеландия и Чили", допълва той. За разделянето настояват Българска винена гилдия и Български винен борд, членовете на които са само винопроизводители, без такива, които правят спиртни алкохолни напитки.

Въпреки това Националната лозаро-винарска камара не застава зад техните интереси. "Няма ясни аргументи на НВЛК да не се разделя законът, само статуквото е аргумент. Фактът, че досега е било така", коментира Радославов Радев. Пламен Моллов, председател на камарата, не пожела да отговори на въпросите на "Капитал". От "Винпром Пещера", които произвеждат и вино, и твърд алкохол заявиха, че тъй като НВЛК е най-голямата асоциация, обединяваща двете групи производители, те имат единна позиция с нея.

Какво следва

Участниците в работната група за разработване на проект за нов Закон за виното и спиртните напитки бяха представители на по-големите браншови организации, на Изпълнителна агенция по лозата и виното (ИАЛВ), Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Резултатите от работата им обаче не са довели до обединяване на позициите на производителите за разделянето на закона. В крайна сметка министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов прехвърли работата по промените в законодателството към парламентарната Комисия по земеделие и гори. Засега от коментар за ползите от разделяне на законодателството за виното и спиртните напитки се въздържа дори Изпълнителната агенция. Едва след като комисията получи окончателни писмени становища от участниците в работната група, ще бъде оповестена официална позиция и на МЗХ, където на подчинение е и ИАЛВ.

Това обаче няма да се случи преди Нова година, каквито са били първоначалните планове. Все още не са изпратени становищата, а и комисията има доста работа покрай Закона за горите и Закона за агенцията по храните, обясни председателят й Десислава Танева.

Така отговорът на въпроса иска ли България да защити виненото си производство чрез гарантиране на неговото качество в стратегически закон или ще подходи небрежно остава за 2011 г. И без да е спешно, решението е важно.