Хвани ме, ако можеш
Контролът в реално време върху акцизните стоки се бави и заради администрацията
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Игра на котка и мишка. Такива в момента са отношенията между митниците и производителите на акцизни стоки: алкохол, горива и цигари.
Заради спадналите приходи в бюджета още в началото на годината държавата заяви воля да извади на светло поне една част от укривания акциз. Една от най-важните мерки предвиждаше всички фирми да инсталират уреди, които да позволяват на приходната агенция да следи производството в реално време. Към момента обаче по нея няма съществени резултати. Наредбата, която урежда как трябва да се случи своеобразният "Биг брадър" в компаниите, се обжалва от винопроизводителите в съда. Гратисният период, в който фирмите трябваше да инсталират измервателни уреди на входа и на изхода на производствения си процес беше удължен. Въпреки това част от тях заявяват, че отнoво няма да са готови в срок. А вината за забавянето трябва да се раздели между бизнеса и администрацията.
Малко срокове
Наредбата, наречена "за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване, използвани в производството и складирането на акцизни стоки", трябва да се приложи за около 340 данъчни склада. По силата й те са задължени да монтират уреди, които да позволяват на митниците да следят внесените суровини, произведеното количество, складовата наличност и пласираните в търговската мрежа количества. И така да хващат нарушителите. Нормативният акт влезе в сила още в края на март. На 10 април изтече срокът, в който собствениците на лицензирани складове трябва да подадат искания в митниците за привеждане в съответствие към изискванията на нормативния акт. Месец след това експерти от приходната администрация вече трябваше да са обходили обектите и да посочат на фирмите къде да инсталират електронни датчици. Дедлайнът за монтаж беше краят на юни. След това нарушителите подлежат на санкции, включително отнемане на лиценза.
От Агенция "Митници" обясняват, че до края на юни са подадени 260 искания. Оставащите 80 дружества все още не са подали документи. Някои от тях може да са прекратили дейността си, други – да са решили, че могат да изпълнят изискванията на наредбата без помощта на агенцията. Останалите (сред които и големи производители и търговци на горива и алкохол) обаче просто не правят нищо. През седмицата срокът за фирмите беше удължен с нови три месеца. Те започват да текат от датата, в която митниците са минали на проверка. Освен нежеланието на бизнеса има и друга причина. Депутати от ГЕРБ обясняват, че митниците не са успели да извършат проверките в едномесечния срок и това е скъсило полето за действие на фирмите. А последното е сериозен аргумент за удължаване на срока. Освен това се забавя и създаването на комисията, която трябваше да оказва техническа помощ на компаниите. Всичко това пък дава допълнителен стимул на бизнеса да отлага.
Другата гледна точка
Още при публикуването на варианта на наредбата през януари производителите на вино (а и повечето петролни компании) протестираха срещу предложенията на администрацията. Някои от критиките са основателни. Например не става ясно как уредите ще отчитат дали през тях минава спирт или вода. И дали, ако това стане възможно, съдовете изведнъж няма да започнат да се мият всеки ден. "Наредбата не е достатъчно подробна и детайлизирана и ще остави на митничарите много голямо поле за взимане на решения. А това може да роди нов вид корупция", твърдят винопроизводители. Недоволството на други е, че в момент на криза трябва да се инвестират допълнително хиляди. "Не сме против контрола на държавата и ще изпълним изискванията й. Но не сме съгласни да се утежняват производителите в момент на криза. И хиляда лева в момента за нас са сериозен разход, защото нямаме продажби", твърди Росица Кючукова от "Вила Винифера".
Това недоволство обаче е умело използвано от големите производители на твърд алкохол. "А целта им е чрез нас да забавят нормативния акт", са съмненията на някои собственици на винарни. Във Върховния административен съд вече е подадена жалба срещу наредбата. Готви се и втора, отново подписана от производители на алкохол. Ако съдът отсъди в тяхна полза, може да се спре изпълнението на нормативния акт.
Проблеми се очертават и в петролния сектор. Повечето фирми обясняват, че дори и с новия гратисен период, времето няма да им стигне. "Производителите на измервателни устройства са малко, а всички фирми ги търсят в момента и не могат да смогнат на поръчките. Изисква се време и за монтаж на уредите. Има и срокове, в които тези промени трябва да се съгласуват с други държавни органи като пожарната и ДНСК. Нужна е поне година, за да се направят нещата както трябва", твъдри Димитър Тортопов, търговски директор на "Еко България".
Отворен край
Че има нужда от твърда ръка при борбата със сивия сектор е факт, който не се оспорва нито от бизнеса, нито от администрацията. Методите, по които това да се случи обаче според едната и другата страна, са различни. Големият проблем според фирмите е, че в момента се налага свръхрегулация на легалните производители, но тя трудно рефлектира върху нелегалните. Според държавата пък избраният от нея подход е правилен и ще канализира контрола върху акцизните стоки. Дали борбата на митниците срещу нарушителите ще даде резултат обаче, ще стане ясно най-рано в края на годината. Освен ако не се окаже, че са нужни нови компромиси.
Тайните на бандерола
От началото на годината се наблюдава ръст на приходите от акцизи от високоалкохолни напитки от 17.5% на годишна база, твърдят от агенция "Митници". Събраният акциз за първото полугодие на 2010 г. е 47.5 млн. лв. при 40.4 млн. лв. за същия период на миналата година. Според агенцията ръстът се дължи на увеличения физически обем на обложените с акциз количества алкохол, в резултат на подобрената работа на митническата администрация, както и на съвместните акции проведени с МВР. Източници от агенцията твърдят, че след последната подобна акция са били блокирани големи количества алкохол в складовете на големите производители на твъд алкохол. В резултат са се увеличили в пъти и заявките за нови бандероли...
2 коментара
Гвоздеят в програмата е искането за предаване на информацията директно към Агенция Митници. Т.е. освен един скъп разходомер на цена около 10000-12000 евро, трябва да се закупи контролер за него и индустриален компютър (цена около 5-6 000 евро), който да пуска по GPRS информация на 5-6 минути към митничарите. И това всичко детайлизирано от фирма СИРМА ИТ. Да, онази, която беше внедрена от тогавашния зам.кмет Фандъкова да прави първата класация за детските градини в София. Сега някой друг е дал картбланш на ИТ фирма, за която не съм сигурен, че има опит в индустриалните автоматизации или в продуктовите разходомери. Но на "Сирма" сега им се дава възможност да разработват схеми и да посредничат към Митницата, защото те били писали Наредба 3 и Указанията на ген. Танев. Които указания, апропо би трябвало да са на Интернет страницата на Митницата, но мистериозно изчезнаха от там ...
Денизова, тази информация можеше и ти да я напишеш :) Особено в частта за "Сирма ИТ", или се притесняваш да не се конфронтираш с нечия протекция ли ;)
Най простият начин да се "хване" акцизна стока е като се въведе разумен акциз, който наистина отговаря на реалностите в страната и на Балканите ..
Като си смучат рази "управленци" акцизите от пръстетата, само за да "запушат" дупките, най-вероятно няма да ги хванат "акцизните стоки" или ще ги хванат за ...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.