2011 г.: Между очакваното и желаното

Икономика и финанси: Повече дисциплина

За да има инвестиции, производство и висок икономически растеж, България трябва да продължи да поддържа фискална дисциплина. И дори да я затегне. Това означава, че бюджетният дефицит през тази година не трябва да надвишава заложените близо 2 млрд. лв., или 2.5% от прогнозирания БВП. Голяма доза несигурност обаче внасят предстоящите избори – горчивият опит, извлечен от предходни правителства, е, че в такъв момент управляващите се изкушават да увеличат разходите. В момент на икономическа нестабилност обаче подобен лукс е немислим – може да доведе до понижаване на рейтинга на страната и разклащане на доверието на бизнеса и инвеститорите. По-голям от планирания дефицит ще трябва да се финансира с повече дълг, по-високи данъци или от фискалния резерв. Последните два варианта ще внесат допълнителна доза несигурност за икономиката. А ако България излезе на дълговия пазар при такива обстоятелства, не е сигурно, че ще получи добри лихви. През следващата година може би за първи път от много години България ще пласира емисия еврооблигации. Неофициално се говори за до 1 млрд. лева.

Има и още - въпреки оптимистичните очаквания за развитието на световната икономика през 2011 г. все още опасността от нова криза в еврозоната не е отминала. А сътресенията в Европа влияят директно на икономиката на България, което резонира и върху бюджета под формата на по-малко приходи.

За България е добре да поддържа фискална стабилност и по друга причина – заявката на финансовия министър Симеон Дянков страната отново да се пробва за преддверието на еврозоната през тази година. По ред причини обаче тази цел поне засега изглежда непостижима.

Освен стабилност, за да расте, на икономиката е нужен и по-добър бизнес климат. През следващата година държавата трябва да прекрати практиката да забавя плащания към бизнеса и да не възстановява ДДС. С риск да се повторим отново – по-малко бюрокрацията също ще свърши работа.

Тази година най-накрая правителството трябва да започне обещаната приватизация, като продаде тютюневия холдинг "Булгартабак", евентуално военния завод ВМЗ - Сопот, както и миноритарните си дялове от електроразпределителните дружества на Е.ON. Задължително е да се помисли и за по-добро управление на държавните предприятия – досега нито едно от тях не е отчело феноменално добри резултати.

Автор : shutterstock Преглед на оригинала

Съдебна система: Очаквайте неочакваното

Ако има ресор, в който ГЕРБ показва пълна последователност в своята непоследователност, това е съдебната система. Година и половина след идването на власт управляващите така и не могат да напипат същинските проблеми пред правораздавателните органи и да пристъпят към решаването им.

Първият лост, с който  разполагат, за да реформират средата - законодателната дейност, показва липса на каквато и да било концепция. Миналата година Министерството на правосъдието прие стратегия за реформа на съдебната система с основните принципи, които би трябвало да водят правителството и парламентарното мнозинство. В нея беше заложено провеждането на дебат за създаването на специализирани структури в съда и прокуратурата. Такъв дебат така и не се получи и ГЕРБ създадоха структурите, без да се вслушат в критиките, че специализираният съд има вкус на извънреден и че нищо всъщност не налага неговото създаване. Другите законодателни промени бяха насочени към Наказателния кодекс (законът, който казва какво е престъпление и как се наказва то) и Наказателно-процесуалния кодекс (законът, който регламентира как се събират доказателста, как се разследват престъпления и как протича съдебният процес). Промените обаче нямаше как да доведат до коренно подобряване на качеството на правораздаване и разследване. За него е необходима сериозна и истинска съдебна реформа, която да постави ясни критерии за кариерно израстване, да стимулира професионалното развитие и да не допуска в системата да има прогнили служители.

Управляващите не можаха да използват и другия лост през който могат да оптимизират работата на системата - "правителството" на Темида - Висшия съдебен съвет (ВСС). Съветът е председателстван от министъра на правосъдието,  а след скандала "Красьо" и оставките на членовете на съвета Иван Димов и Стойко Стоев в него се освободиха две места от парламентарната квота, които ГЕРБ отказва да попълни до ден днешен.

На фона на това бездействие постоянните и лишени от конкретика критики на вътрешния министър Цветан Цветанов към съда освен вредни (защото сриват доверието в системата) се оказаха и напълно безсмислени. Няма никакво съмнение, че превратната точка за управляващите и оценка за постигнатото в реформата ще са мониторинговите доклади на Европейската комисия, които ще бъдат публикувани през февруари и юни. Друга реална оценка за работата на разследващите органи ще бъде резултатът от делата по шумните полицейски операции - "Октопод" и  "Наглите". И в двете държавното обвинение също има сериозни пропуски.

През първите седмици на новата година ВСС би трябвало да приключи и дисциплинарните производства срещу съдиите от ВАС и председателя на апелативния съд в София Веселин Пенгезов, чиито близки са получавали имоти като крайно нуждаещи се в Приморско. От решението на ВСС ще можем да си съставим мнение за волята на съвета реално да прочисти системата от корумпираните.

Автор : shutterstock Преглед на оригинала

Инфраструктура: Годината на първите копки

Връщането от чужбина с кола винаги оставя усещането, че всички магистрали свършват или малко преди, или на самата граница с България. И през настоящата година това няма да се промени въпреки предстоящото откриване на 19-километровата магистрала "Люлин". Усещането няма да е различно и през 2012 г., но добрата новина е, че все пак има шанс към края на мандата на това правителство картината да не е същата.

След като стартира строителството на оставащите 115 км от магистрала "Тракия", сега на дневен ред са процедурите за избор на изпълнител на 66 км от магистрала "Марица", а до края на тази година трябва да започне и изграждането на всички недовършени участъци от магистрала "Струма". Амбициозната задача, с която са се ангажирали управляващите, е и трите да са готови до края на 2013 г.

Списъкът на дълго отлагани първи копки на големи инфраструктурни обекти не се изчерпва с магистралите. През 2011 г. трябва да започне рехабилитацията на жп линията Пловдив – Бургас, което да намали времето на пътуване с час и 10 минути.

През настоящата година ще продължи и изграждането на жп линията Пловдив – Свиленград, чието финансиране беше прехвърлено от ИСПА към оперативна програма "Транспорт". Това стана, след като изпълнителят, италианската компания "Асталди", не успя да я завърши в рамките на предприсъединителната програма. За бавната работа по линията вина носят и държавните органи, тъй като на места по трасето се забавиха археологическите проучвания и не беше осигурена безпроблемната работа на изпълнителя. Търг трябва да бъде обявен и за модернизирането на части от жп линията София – Пловдив.

През 2011 г. Министерството на транспорта трябва да започне да решава проблема и с пристанищата и летищата, които не генерират най-добрите възможни приходи или дори стоят неизползваеми. През пролетта на 2010 г. министерството представи стратегията си за отдаване на концесия на редица по-малки летища като това в Русе, Горна Оряховица и др., както и на отделни пристанищни терминали и жп гари. До момента обаче самите процедури не са стартирани. Първа се очаква да бъде тази за стария и новия терминал за насипни товари на пристанище Бургас.

За да се изпълнят амбициозните цели обаче, още през тази година е наложително да се преструктурират агенциите, които отговарят за инфраструктурните проекти и те да заработят по-ефективно. В противен случай всеки от проектите може да се превърне в римейк на сагата "Дунав мост II", който според първоначалния договор вече трябваше да е готов, а по всичко личи, че най-рано това ще стане през 2012 г. При това на цена с около 80 млн. евро повече от първоначално договорената.

Автор : shutterstock Преглед на оригинала

Енергетика: Време за важни решения

В първите месеци на 2011 г. ще стане ясно каква е съдбата на два от най-големите и най-спорните проекти в енергетиката – АЕЦ "Белене" и "Южен поток", както и как ще бъде преструктуриран Българският енергиен холдинг (БЕХ).

До края на март трябва да бъде договорено създаването на проектната компания за АЕЦ "Белене", която да поеме управлението на проекта. Междувременно в края на миналата година инвестиционната банка HSBC беше избрана, за да изработи концепция за развитието на проекта, осъвременяване на икономическия му модел и подпомагане на българската страна при преструктурирането му. Въпросът е дали HSBC ще успее да свърши всичко това в рамките на следващите два месеца, или България отново ще направи поредната малка отстъпка пред Русия, без все още да е ясна икономическата изгода от АЕЦ "Белене" и дали някога милиардите, вложени в нея могат да бъдат избити. Затова би било добре тази година за АЕЦ "Белене" най-накрая да започне да се говори с числа. В момента твърденията за "цена за целия жизнен цикъл на централата от под 4 евроцента за киловатчас" са голословни, като на практика изобщо не е ясно дали в проекта не са закопават необратимо милиарди. Резултатът от инвестициите там вече доведе до сериозно влошаване на финансовото състояние на НЕК, като първите признаци са сериозните проблеми с преносната мрежа през миналата година.

За разлика от АЕЦ-а "Южен поток" вече набира скорост. Съвместното българско-руско предприятие беше създадено на 13 ноември 2010 г., а до края на февруари трябва да бъде изготвено и технико-икономическото проучване. То вероятно ще бъде положително (особено като се има предвид подозрително краткият срок за набиране на оферти от кандидат-консултантите), така че през пролетта вероятно ще се вземе инвестиционното решение за строежа, тогава ще се знае и реалната цената на изграждането. Кога то ще започне обаче е отделен въпрос - "Газпром" изглежда решен да строи газопровода, въпреки че в момента няма изразено търсене на газ в Европа.

В същото време алтернативният проект "Набуко" трябва през 2011 г. да си гарантира подкрепа от кредиторите. Плановете са строежът да започне през 2012 г., но засега все още няма сигурност в доставките, тъй като дори Азербайджан – очакваният основен източник, не е дал твърда гаранция.

През 2011 г. трябва най-накрая да се преструктурира БЕХ. В момента холдингът механично обединява все още държавните ТЕЦ-ове, НЕК, "Булгаргаз", АЕЦ "Козлодуй" и Електроенергийния системен оператор. Очаква се в БЕХ да останат само атомната централа, водноелектрическите централи и вероятно НЕК, след което миноритарен пакет може да бъде предложен на борсата.

През годината освен това ще продължава да се говори за либерализация на енергийния пазар, както от това няма да последва нищо съществено. Миналата година министърът на икономиката Трайчо Трайков каза, че до края на 2011 г. ще бъдат подготвени регулаторните промени, които да позволят постепенното отваряне на пазара. Тогава ще започне да се изгражда и концепцията за енергийната борса. Според Йорданка Диловска, председател на управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт, това няма как да се случи, след като 90% от електроенергията се купуват и продават от една компания – НЕК. Според нея освен това няма воля за въвеждане на постепенно отпадане на регулираните цени на електроенергията.

Хубаво би било ДКЕВР да започне да гледа по-стратегически на енергийния пазар в България. Комисията може да подпомогне либерализацията на пазара, ако започне да изисква всички играчи да предвиждат инвестиции в мрежите си, които в бъдеще да позволят по-свободна търговия на електричество. Това в дългосрочен план ще бъде добре за потребителите и икономиката на страната. Освен това ДКЕВР може да се замисли как да предоставя повече (вместо да отнема) стимули за подобряване на ефективността на играчите на пазара, вместо да се стига само до безкрайни пазарлъци за цените.

Автор : shutterstock Преглед на оригинала

Социална политика: Без кураж за важни промени

Ако попитате ГЕРБ за най-голямото постижение на кабинета през миналата година, отговорът ще е пенсионната реформа. Въпреки че козметичните корекции в съществуващия пенсионен модел не са необходимата радикална спасителна стратегия за осигурителната система.

Най-важната от промените през тази година е отпадането на точковата система за пенсиониране. Хората вече не могат да компенсират недостигащ стаж с по-висока възраст. За да получат пенсия, мъжете задължително трябва да са поне на 63 г. и да са се осигурявали 37 г. от тях, а жените - да са навършили 60 г. и да са работили 34 г. от тях. Вместо чрез затягане на контрола през следващата година разходите на социалните фондове ще се намаляват чрез ограничаване на достъпа до тях - въвеждат се по-строги изисквания за болничните, обезщетенията за безработица и за майчинство.

През 2011 г. държавата ще се опита поне частично да пребори дефицита във фонд "Пенсии" за сметка на частните професионални пенсионни фондове. Досега Националният осигурителен институт (НОИ) изискваше събраните в личната партида пари, когато притежателят им се пенсионира. Тази година обаче средствата ще бъдат взети предварително. До края на март 2011 г. професионалните фондове трябва да прехвърлят в НОИ 100 млн. лв. - парите на работещите в тежките категории труд, които ще се пенсионират до края на 2014 г. Допълнително се натоварват и бизнесът, и работниците.

След като намали осигурителната вноска за пенсия с 2 пункта в началото на миналата година, ГЕРБ се върна назад и от 2011 г. я увеличи с 1.8 пункта. Работодателите вече ще отчисляват за пенсиите на хората си 9.9%, а личната пенсионна вноска става 7.9%.

След миналогодишните драми през тази година едва ли ще има нови законови промени по отношение на осигуряването и пенсиите. Въпреки категоричните актюерски разчети едва ли ще се намери кураж ограничаването на ранното пенсиониране да започне още през този мандат.  

Важна стъпка предстои през 2012 г. - увеличаването на изисквания стаж за пенсия. Въпросът е дали кабинетът ще успее наистина да го осъществи, или отново ще се поддаде на натиск и ще го отложи. А такъв със сигурност ще има най-малкото от страна на военните, полицаите и магистратите, чиито привилегии би трябвало да се намалят от догодина.

Извън пенсионната реформа управляващите най-после трябва да помислят и за промени в закона за Сребърния фонд, които ще позволят неговите средства да се инвестират по-гъвкаво и доходно.

Закъсняла екология

За 2011 г. в екологията останаха много проблеми за решаване. Страната закъснява с изграждането на ключова инфраструктура по общини като пречиствателни станции за отпадни води и депа за отпадъци. Основната причина е липсата на готови и качествени проекти по общини. Неспазването на сроковете, поети при присъединяването към Европейския съюз обаче, може да доведе както до загуба на евросредства, така и до глоби от милиони евро.

Най-голямото закъснение е при отпадъците. До 16 юли 2009 г. страната трябваше да е затворила старите си сметища и отпадъците да отиват в 57 модерни депа, разпределени на регионален принцип, обслужващи няколко съседни общини. Около 30 от тях все още липсват. Другото голямо закъснение е в сферата на водите. За периода 2007 – 2013 г. оперативна програма "Околна среда" предвижда средства в размер на 1.8 млрд. евро, като около 1.2 млрд. евро от тях са предвидени за изграждането на пречиствателни станции. До края на 2010 г. трябваше всички населени места над 10 хил. еквивалент жители (брой жители плюс капацитетът на промишлените и обществените сгради) да разполагат с пречиствателни станции за отпадни води. В тази категория попадат над 120 населени места, като около половината от тях нямат пречистателни станции, както и голяма проектна готовност. Министерството на свой ред информира закъснелите общини, че крайният срок за подаването на проектите им ще бъде 20 февруари 2012 г.

Освен липсата на пречиствателни станции в страната все още няма и общ подход при управлението на целия воден ресурс и на ВиК дружествата. Това пречи на привличането на частни инвестиции, а те на свой ред са необходими за обновяване на мрежата и за намаляване на загубите по нея, както и за подобряване на услугите към потребителите. През настоящата година трябва да бъде приета цялостна стратегия, която да определи как да се разпределят отговорностите в сектора.

През първите месеци на 2011 г. страната трябва да върне и акредитацията си за търговия с емисии въглероден диоксид. Тя й беше отнета в средата на 2010 г., след като отделът, който се грижи за изпълнението на договора по Киото към ООН, установи, че станата не е докладвала коректно емисиите си. Това лиши компаниите от възможност да търгуват на въглеродния пазар и държавата от възможността да продава емисии на други държави и да инвестира средствата от продажбата им в зелени технологии, енергийна ефективност и т.н.

След година на неяснота през 2011 г. трябва най-накрая да бъде дефинирано и как ще се развива бизнесът с възобновяема енергия. Новият закон за възобновяемите енергийни източници, подготвен от Министерството на икономиката, трябва да бъде разгледан от парламента, а планът за управление на ВЕИ трябва да бъде одобрен от Брюксел. Позеленяването на енергетиката и на производството е съпътствано с ангажименти към ЕС.

Автор : shutterstock Преглед на оригинала

Образование: Бавни промени  

Образованието е една от сферите, в които, ако се промени нещо днес, ефектите от това ще се видят едва след няколко години. И най-малкото поради тази причина е съществено важно реформите в сектора да не се бавят.

През 2011 г. се очаква да влезе в сила новият закон за училищното образование, който се подготвя от миналата година, но още не е внесен за обсъждане в парламента. Той трябва да промени структурата на образованието (основното ще завършва със 7 клас), да регламентира целодневната форма на обучение (въпреки че това няма да се случи веднага поради недостиг на сгради и учители, дори да се осъществи само за началните класове, пак би било напредък) и евентуално да въведе принципа "парите следват ученика" и за децата в частните училища. Най-важната мярка обаче е промяната на учебните планове. Те трябва да включват предмети и програми, които развиват умения у децата да се справят в живота, а старите учебници и начинът на преподаване трябва да се осъвременят. Важно е материалът в училищата и начинът на преподаване да поощряват аналитично мислене, разсъждение и решаване на проблеми, а не наизустяване. Идеята, залегнала в закона, е също да се разтовари учебното съдържание и да се намали новият материал за сметка на затвърждаване на стария. Всички тези стъпки обаче се случват бавно и през 2011 г. в най-добрия случай ще бъдат променени учебните програми само на няколко класове. Проблем остават и разликите в качеството на образованието в профилираните гимназии и професионалните училища. В тези с ниски образователни стандарти (в голямата си част бившите техникуми) има нужда от допълнителен ресурс и наблюдение, за да се преодолеят различията в преподаване и успеваемостта на учениците. Идеята на образователното министерство е тези училища да преминат към общините и да се обвържат със социално-икономическите характеристики на съответния регион. Не е ясно обаче дали това ще може да се осъществи през тази година.

Има нужда и от привличане и задържане на добрите учители, които да получават и по-добро възнаграждение. В момента не достигат квалифицирани учители по някои учебни предмети като чужди езици и информатика. Освен това професията е силно феминизирана и неатрактивна за млади кадри.

В края на 2010 г. парламентът прие задължителната предучилищна подготовка за 5-годишните. Общините обаче имат две години гратисен период да осигурят необходимата за това инфраструктура и учители. Глобите за родителите, които не изпълняват условието, също ще бъдат налагани след две години. Въпреки това през 2011 г. се очаква предучилищните групи да започнат да се пълнят, което ще помогне за по-добрия обхват на децата.

Законът за висшето образование, работата по който беше замразена през 2010 г., също би трябвало да бъде поставен на обсъждане. Той трябва да осигури по-добра мобилност на студентите, да подобри работата на Националната агенция за оценяване и акредитация и най-накрая да въведе правилото един преподавател да може да участва в акредитацията само на един университет (което беше отхвърлено от приетия миналата година Закон за академичния състав). След излизането на първия официален рейтинг на висшите училища в края на миналата година се очаква също финансирането им да започне да зависи от качеството на обучението и научната им продукция. Важно е също държавата да определи няколко области, които да финансира приоритетно и да стимулира обучението на кадри за тях. Ролята на частния сектор във висшето образование и науката също трябва да се засили и предлаганото образование да съответства на потребностите на пазара на труда.

Автор : shutterstock Преглед на оригинала

Здраве: Реформата завърши, преди да е започнала

През 2011 г. няма да има важни и големи промени в здравния сектор. Затварянето или приватизацията на лечебни заведения и техни активи, което независимите експерти считат за задължително условие за по-високата ефективност на сектора, няма да се случи. Всъщност необходимите следващи стъпки трябва да започнат с Национална здравна карта, която да определи необходимия брой лечебни заведения. На тази база ще бъде определено и коя клиника или медицински център как да функционират. Вместо това вече цялата здравна вноска ще се използва за заплащане на здравни услуги, като се увеличават цените на повечето клинични пътеки за лечение в болница

Ще се забави и реалното остойностяване на медицинските услуги. За сметка на това още в началото на годината вече беше въведен таван на таксите за избор на екип и лекуващ лекар при престой в болница. Обмисля се и възможността осигурените пациенти да доплащат.

Здравното министерство няма да прави и търгове за скъпи медикаменти при рак, хемодиализа, редки заболявания и ще прехвърли плащането им към здравната каса или болниците.

Следващото задължително условие за постигането на по-модерно и ефективно здравеопазване е демонополизирането на здравната каса. Чрез избора на частен здравен фонд всеки осигурен ще може да контролира поне частично използването на вноските му. Засега обаче парите от задължителната здравна вноска ще продължат да се управляват от държавната здравна каса. Това демотивира онези, които плащат задължителна вноска и не могат да ползват медицински услуги, а трябва да плащат и частен преглед или допълнителни такси.

Автор : shutterstock Преглед на оригинала

Земеделие: В очакване на повече европари

Безспорно най-очакваното събитие в сектора земеделие и храни е стартът на агенцияа по храните. Тя трябва да обедини работата на няколко структури, сред които Националната ветеринарномедицинска служба и звената на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ). Агенцията ще осъществява контрол върху качеството на всички хранителни продукти по цялата верига от фермата до масата и ще следи за дейността на над 140 хил. производители. Съвсем скоро трябва да стане ясно и кой ще я оглави. А кадровият опит в земеделието след случая "Калина Илиева" вече показа дефекти и затова търпи сериозна критика от опозицията.

2011 г. ще бъде година на планиране. Сега в центъра на европейския дебат стои въпросът за Общоселскостопанската политика на ЕС след 2013 г. Ако бъде премахнат историческият принцип на получаване на субсидии за земеделие, според който на по-старите членове се полага повече, България ще има шанса да разполага с увеличени средства. Разбира се, важно е и как ще ги усвоява. А препоръките на Европа са за ускоряване на процедурите за кандидатстване. Това може да стане, ако например част от дейностите на Разплащателната агенция се прехвърлят към банковия сектор, каквато идея в момента се обсъжда.

Тази година ще стане ясно дали е възможно пренасочването на средства по Програмата за развитие на селските райони. То се налага, защото за по-атрактивните мерки, като например "Млад фермер", ресурсът вече е е изчерпан, а по други има много нисък интерес от страна на бенефициентите и съответно залежаващ финансов ресурс.

Разплащателната агенция "Фонд Земеделие" също трябва да си свърши работата - да побърза с интегрирането на системата за измерване на площи ИСАК, да повиши ефективността и бързината при разглеждането на проекти и да не допуска нови грешки, които да доведат пак ОЛАФ в България. Не би било зле фондът да обмисли защитна стратегия срещу бенефициентите, които трябва да връщат средства по програма САПАРД. Производители водят дела срещу фонда и по думите на консултанти най-вероятно ще ги спечелят, защото причини за нарушенията се крият в лошите наредби по програмата. Очаква се разплащателната агенция не само да не събере парите за тези проекти, но и да понесе санкции от ЕК. Така на практика ще плати два пъти.

От спешна реформа се нуждае и тютюневият сектор. През 2011 г. не трябва да има повече субсидии, а бързи и надеждни действия за намиране на алтернативни на тютюнопроизводството дейности, които да осигуряват заетост и гарантиран доход на хората в районите, в който се отглежда тютюн.