Големите неприятности на малките болници
Много пациенти ще трябва да пътуват до големите градове за всяко заболяване
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Колко хирурзи и ортопеди са нужни, за да зашият един дълбоко порязан пръст в болница?
Според новите указания на здравната каса - шест хирурзи или четири ортопеди. Ако ги няма назначени на щат в отделението в малкия град, пациентът трябва да пътува до голямата областна или университетска болница. Това и други подобни изисквания поставят под въпрос работата на около 60 болници и сключването на договори за плащане по клинични пътеки. Поне около 15 от болниците в градове с до 25 хил. жители са на път да фалират, прогнозираха от сдружението на общинските болници.
Години наред беше ясно, че броят на болниците е много голям, но преди няколко седмици здравната карта показа, че той наистина е такъв за големите градове. Така въпросът къде трябва да се лекуват леките случаи отново е на дневен ред.
И това правителство отложи с една година директното затваряне на болници. Оказа се обаче, че почти всички съществуващи клиники покриха завишените медицински стандарти за качество на лечението от края на 2010 г. Сега те трябва да сключат договори за работа със здравната каса. Тя обаче поставя допълнителни условия над стандартите, публикувани от здравното министерство, и е на път да лиши малките населени места от медицинска помощ.
Според сегашните нови указания до големия град трябва да се пътува за вирусна инфекция и пневмония. Досега лечебниците по малките градове изпълняваха без проблем тази функция. Сега обаче част от пациентите рискуват да останат нелекувани - защото няма да пътуват до големия град поради липса на средства. Пътищата също са проблем.
Вторият не по-малък проблем е, че областните болници също както всички останали имат лимит за прием на пациенти. Ако потокът от малките населени места се прехвърли към тях, опасността отново да има листи на чакащите, както през 2010 г., е висока. Така заради някои все още неотстранени недомислия престоят в болница и през тази година ще бъде най-малкото приключение с висок адреналин за онези, които се нуждаят от лечение.
Всъщност въпросът с указанията на здравната каса как се работи по клинични пътеки е вторият етап от войната между НЗОК и Министерството на здравеопазването. С указанията си за отсяването на малките болници касата де факто провежда самостоятелна рестриктивна политика, с която от пазара ще отпаднат множество клиники. В същото време здравното министерство ги обзавежда с нова апаратура, тъй като разпределението на лечебни заведения е неравномерно и концентрирано в големите градове (виж карето). Здравният министър вече се намеси по поправката на някои от указанията, но все още проблемите не са отстранени.
Големите изисквания
Едно от наследствата на проф. Анна-Мария Борисова бяха 46-те нови медицински стандарта как трябва да се лекуват определени диагнози. Те бяха приети преди встъпването в длъжност на министър Стефан Константинов и веднага след идването си той им направи ревизия. Причината беше, че те бяха изключително завишени от гледна точка на необходимата апаратура и медицинските специалисти, които трябва да работят в съответната болница, за да може тя да сключи договор със здравната каса. Идеята на стандартите беше да гарантира, че по този начин ще бъдат предоставяни качествени услуги от подготвени специалисти.
Новият екип на министерството отстрани голяма част от ненужните изисквания и след това болниците бяха пререгистрирани. От всички 312 болници, които подадоха документи, разрешение за дейност получиха 308.
Впоследствие обаче се оказа, че с допълнителните си указания с изисквания с кого да сключи договор здравната каса на практика елиминира допълнително част от болниците, като най-пострадали са най-малките болници, които и без това не се занимават с тежки и сложни операции и лечебни процедури.
(Не)компетентните болници
Заради допълнителните изисквания 60-те болници губят от 30 до 50% от сегашните клинични пътеки, по които са лекували. Сред най-драстичните случаи ще бъдат тези, при които пациенти с възпаление на горните дихателни пътища, вирусни инфекции, грип и стомашно разстройство ще трябва да пътуват за лечение в областния град.
"Възникват огромни проблеми. За да отговорят на изискванията, клиниките инвестираха в апаратура и сключиха договори с лекари, които да покрият новите изисквания. Сега обаче се оказва, че апаратурата няма да заработи, нито пък лекарите ще могат да лекуват, защото нямат право", коментира д-р Атанас Атанасов, заместник-председател на сдружението на общинските болници. Той посочва като пример лечението на хронична обструктивна белодробна болест, за което се изисква в отделението да има шест специалисти по вътрешни болести, а не трима, както е в медицинския стандарт.
Прогнозата дали пациентът ще намери спешно лечение също е мрачна. Досега центровете на "Бърза помощ" ползваха болниците в малките градове и села като база, а голяма част от пациентите се преглеждаха в самите клиники. Сега обаче заради тези случаи голямата областна или университетска болница би могла да запълни бързо капацитета си и да свърши лимита или пък да отказва да приема пациенти, които са с леки диагнози. Така отново ще има хора с възпален апендикс, които ще бъдат препращани от болница в болница и накрая ще умират от перитонит на операционната маса, смята д-р Стойчо Кацаров, председател на Националния център за защита правата в здравеопазването.
Така идеята в болниците да влязат повече и по-справедливо разпределени средства, вероятно няма да се осъществи. Напротив, повечето от тях ще трябва да правят огромни списъци какво не лекуват.
Европейско финансиране
От 31 януари започна приемането на проектите на общинските болници за финансиране с европейски средства по програма "Регионално развитие". Става въпрос за 30 лечебни заведения, за които са предвидени 138 млн. лв. С тези средства те ще могат да обновят апаратурата си, както и да развият възможностите си за диагностика и лечение на онкологични заболявания.19 от градските болници в областни центрове ще кандидатстват за финансиране за реконструкция и оборудване, като минималната сума е 3 млн. лв. Болниците в Балчик, Велинград, Гоце Делчев, Казанлък, Карлово, Лом, Самоков, Сандански, Свищов могат да получат 33 млн. лв. за оборудване на отделенията си с модерна апаратура, като минималната сума на всеки проект е 2 млн. лв.
С пари от ЕС 11 болници от малки общини ще могат да се превърнат в центрове за рехабилитация и долекуване, като за това са предвидени 40 млн. лв. Това ще са клиниките в Тетевен, Бяла, Тутракан, Омуртаг, Свиленград, Разлог, Етрополе, Белоградчик, Елхово, Крумовград и Девин.
20 коментара
"Сред най-драстичните случаи ще бъдат тези, при които пациенти с възпаление на горните дихателни пътища, вирусни инфекции, грип и стомашно разстройство ще трябва да пътуват за лечение в областния град."
>>> Какъв областен град...Това са заболявания от комптетенцията на джи пи-то, ако не и на фелдшер даже. Друг е въпросът, че доста от малките болници само това могат да "лекуват", сиреч надписват като излекувано в болнични условия
За пореден път точно, ясно, с факти и числа, с мнения и аргументи се представят проблемите в здравеопазването!
За пореден път съм приятно изненадан да прочета статия написана от човек който наистина разбира същността на проблема!
Ако тези неща бяха приоритет в дневния ред на държавата, а не флашки, бомби, СРС-та и други подобни, бих си казал, че може би сме в ЕС.
Малко заяждане към автора :) Питам само...
"Колко хирурзи и ортопеди са нужни, за да зашият един дълбоко порязан пръст в болница?
Според новите указания на здравната каса - шест хирурзи или четири ортопеди."
А къде забравихте другите "дяволи" - анестезиолозите:) И без тях няма да стане. А те вече са изчезващ вид по нашите географски ширини.
Явно много "дяволи" се опитват да сложат на върха на иглата някои хора. :)
До коментар [#1] от "cinik":
Най близкия такъв. По новите стандарти ще стане точно така.
Ето ти нещо за да видиш за какво става въпрос:
http://zdravenews.eu/index.php?option=com_content&
http://www.czpz.org/index.php?option=com_content&a
Хайде стига сме си говорили глупости! Болниците в България са ужасно много! И 80% от тях предлагат УЖАСНО лечение. И заради отлива на кадри и намаляващото население половината от тях трябва да бъдат затворени. Най-вече по първата причина. При всяко по-сериозно заболяване пациентът драпа със зъби и нокти да стигне до голяма болница с качествен екип. А такива болници у нас се броят на пръсти, но заради малките и те страдат от хронично недофинансиране. Защо е необходима хоспитализация при дълбоко срязан пръкт, че не разбирам? Ако няма усложнения, например... И защо ОВИ се лекува в болница? Ако, не дай боже двете се развият в нещо по-лошо дали пациентът сам няма да хукне към най-близкия областен град или ще се остави на местните "светила" да го лекуват?
До коментар [#5] от "Чимиджимичамиджоми":
Всъщност в това министерство лявата ръка не знае, какво прави дясната. Защото преди 2-3 седмици гласуваха "делегирани бюджети" на всяка болница, точно с идеята пациентите да "не обикалят само по хубавите болници", ами да има малко въздух и за мизерните. А това не пасва като посока на действие с описаните тук идеи, все пак да подрежат по-изостаналите заведения.
До коментар [#1] от "cinik":
Изобщо не си прав.
Има пневмонии, които се рзвиват адски бързо и е въпрос на часове да се започне адекватно лечение за да се спаси болния. В повечето случаи става дума за лечение с медикаменти, които изискват постоянно наблюдение и не са от компетенцията на фелдшер.
А едно бактериално разстройство, което най-често се придобива в горещите летни месеци е способно да обезводни едно кърмаче с такава скорост, че то изобщо да не стигне до големия град.
Да не говорим че и с висока температура и с разстройство, последното нещо, което трябва да се прави е да се дрънкат пациентите с километри насам натам.
Същото важи и за крак посечен с брадва, който местният хириуг може да зашие пракрасно и сам, но е нужна стерилност, която може да се осигури само в отделение.
До коментар [#5] от "Чимиджимичамиджоми":
Хоспитализация не е нужна когато е срязан пръст, но са нужни стерилни инструменти и стерилна обстановка.
Освен това ако са прерязани нерв или сухожилие те не могат да се шият в поликлиниката, защото понякога се налага да се направи по-сериозна анестезия.
И нервите и сухожилията имат лошия навик да се свиват, когато са прерязани и да се крият по-нагоре между мускулите.
От което следва сериозно бърникане из ръката, изискващо най-малкото проводникова анестезия. Самото зашиване не е нищо сложно и всеки ортопед е в състояние да се справи с него. Но колкото повече се забави, толкова по-трудно става, и толкова по-малък е шансът за безпроблемно възстановяване. А пък след анестезия е редно пациентът да полежи под наблюдение поне няколко часа.
Сега разбра ли? ;)
За пациентите вече е ясно, ама защо не дойде някой, я министър ,я чиновник от здравната каса, да се запознае лично след новите осигуровки на сестрите, колко всъщност получават като заплата.Защо заплатите паднаха с по стедно 50лв. за новите осигуровки, като реално не са предвидени пари за по-високи заплати в сестринския бранш.До кога сестрите трябва да търпят униженията и експериментите на синдикати и недоносени чиновници, защо всичко се прави без връзка с реалността? Не стига ,че клинична пътека не е получавана от една година, ами сега и заплатите падат какви са тези двойни стандарти ще се осуигуряванме на по-виско заплата без реално тя да се получава? Ще дойде време сами да се лекуваме, защото няма да има кой!
Още преди една година го изпитах това...
Хората в малките градчета, не са българско население и държават не се интересува от тях.
Всеки се спасява както може или личен превоз или чака линейка, докато може да оцелее.
Поредния стимул за хората в големите градове да приберат родителите си от село и да ги сложат на доизвивяване в апартаментите.
След 30 години в България вероятно ще има около 50 големи града и 100 курортни селца за селски туризъм само!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.