Без политика, без пари. Тогава?

Какво точно правят

В предишни управления областните управители бяха известни най-вече със скандалите около продажбата на държавните имоти. Показателен беше бившият областен управител на София-град от правителството на Симеон Сакскобургготски Росен Владимиров (ДПС). Неговата работа основно се концентрираше върху това да спира решения на Столичния общински съвет за продажба на терени и имоти в София и да оспорва в съда собствеността им.

За близо двете години, откакто ГЕРБ е на власт, за областните управители се заговори единствено, когато мнозинството направи опит да им върне възможността да продават държавни имоти на стойност до половин милион лева. Поправката в Закона за приватизация и следприватизационен контрол обаче беше обявена за лобистка и изтеглена от парламента по настояване на премиера.

Всъщност от управлението на Иван Костов до това на Бойко Борисов всички са категорични, че областните администрации трябва да се реформират. Ограничените правомощия и липсата на самостоятелен бюджет на практика отнема възможността им да правят политика в регионите си. Като второстепенен разпоредител областните управи получават средствата си от бюджета на МС, като за 2011 г. са предвидени около 16.3 млн. лв. за целта.

В същото време обаче държавната собственост в отделните области не се управляват прозрачно. "Тази институция е изключително непублична. На ниво община имаме прозрачност при вземането на решенията на общинските съвети, както и публични регистри на сделките. При областните администрации това липсва", казва доц. Милена Стефанова от катедрата по публична администрация в СУ "Св. св. Климент Охридски". По думите й има и още една причина никой досега да не извърши реформата в областните администрации и тя е свързана с това, че на практика назначенията на областните управители са политически. И това най-добре се видя по време на управлението на тройната коалиция, когато моделът 3-5-8 на назначенията на централно ниво беше пренесен и на областно, като всеки областен управител имаше по петима заместници. "Няма какво да се лъжем, областните управители са като политически комисари", признава и бившият вицепремиер от кабинета "Станишев" Меглена Плугчиева.

По-големият проблем обаче е, че

Няма яснота как реформата да се случи

В края на 90-те СДС имаше идея управителите да се избират и това да стане второ ниво на местно самоуправление. Дали поради това, че подобна промяна трябва да мине през изменение в конституцията, или, че такава реформа изисква повече време, средства и усилия, сините си останаха само с намерението. След това при правителството на Симеон Сакскобургготски законово бяха обособени шестте региона за планиране, уж по-лесно да се усвояват средствата по  предприсъединителните програми на ЕС. Както и поради необходимостта от покриването на изискването на ЕВРОСТАТ един регион да има минимум 800 хил. души. Тогава за пръв път се прокрадна и идеята вместо 28 области да има 6, които отговарят на икономическите региони. Тя беше лансирана от тогавашния министър на държавната администрация от правителството "Сакскобургготски" Димитър Калчев, но така си и остана.

От миналата седмица и ГЕРБ заговори за

Административна реформа

След среща на министъра на управление на средствата от ЕС Томислав Дончев с областните управители с участието и премиера той каза, че правителството готви промени, с които да им се дадат контролни функции във връзка с изпълнението на европроектите. Заедно с това обаче каза, че управляващите обмислят по-радикална реформа, свързана с областните управи. В МС вече е създадена работна група към Съвета по децентрализация към правителството, която до края на май трябва да даде предложения как да стане това. Като в ГЕРБ обсъждат три възможни варианта. Единият е България да бъде разделена на 6 региона на основата на сегашните региони за икономическо развитие. Другият - да се запазят 28-те области, като се увеличат правомощията на управителите. Третият, междинен, вариант предвижда създаване на 6 големи звена в регионите за планиране и запазване на областите в сегашния им брой, но със силно редуцирани администрации.

Пред "Капитал" Томислав Дончев уточни, че една от целите е да се децентрализира усвояването на средствата по европейските програми. "Безсмислено е междинните звена по управлението на европроектите да се създават отделно. По-логично е това да става чрез областните администрации", добавя той. Според депутата от ГЕРБ и член на парламентарната комисия по местно самоуправление Стефан Дедев по този начин ще се даде възможност на областните управители да кандидатстват по европроекти. Към това Милена Стефанова прибавя, че 85% от европейските директиви се изпълняват на регионално и местно ниво. "В повечето европейски страни обаче тези региони са по-големи. Само България и още три държави - Кипър, Малта и Люксембург, са раздробени", казва тя. И дава пример с оперативната програма "Регионално развитие", по която са били подадени 450 проекта за рехабилитация на пътища. "Ако това беше уредено на регионално ниво, тези проекти можеше да са шест, което значително ще улесни контрола и избирането на изпълнителите", категорична е Стефанова. Плугчиева е съгласна, че на областните управи може да се дадат функции и по европроектите, след като се обучат, но е още по-крайна и настоява да има и регионални оперативни програми, например за Северозападния регион, признат за един от най-изостаналите в ЕС. На обратната позиция е съпартиецът й Димчо Михалевски, бивш зам.-министър по регионалното развитие в кабинета "Станишев". "Ако се дадат подобни правомощия на управителите, очаквам реакция на Европейската комисия", твърди той. Причината е, че те се назначават от правителството, а не се избират.    

Министър Дончев обаче иска новата система за разплащане на средствата от ЕС да е сработила до 2014 г. Той разглежда изграждането й като първи етап от административната реформа. След това тя трябва да продължи с областните управи.

Тепърва ще се обсъжда

Кой от трите варианта

да бъде приет. "Управляващите първо трябва да си отговорят на въпроса въвежда ли се регионално самоуправление и на кое ниво - на областно или на ниво регион. И след това какво се случва с тези 28 области - те остават ли, като на областните управители им се увеличат правомощията, или се редуцират до 6 големи региона", казва Милена Стефанова. Според Томислав Дончев и трите варианта имат предимства и недостатъци. "Ако приемем областите да са 6, подозирам тежки битки между градовете кой да стане областен център", казва министърът. Другият недостатък е, че някои от населените места ще са доста отдалечени от областния център и на хората ще им се налага да пътуват, ако имат работа с администрацията. От регионалното министерство реагираха предпазливо на идеята за въвеждането на шест района, като припомниха, че има работна група в правителството, която ще оцени силните и слабите страни на различните варианти.   

Според Дончев, защото България е малка страна и няма нужда от второ ниво на местно самоуправление. Според Дедев, защото по конституция областните управители трябва да провеждат политиката на правителството в регионите, а това няма как да стане, ако те са от различни политически сили.