Спирачките в държавната машина

"В държавната администрация има нужда от реформи и на по-ниско ниво. Началниците на отдели в по-голямата си част са некомпетентни и не са назначавани с конкурси. Ако досега не си имал политически гръб като експерт, практически е било невъзможно да израстваш. През последните 2-3 години напуснаха много кадърни хора по тази причина", твърди държавен служител, пожелал анонимност.

Подобно е мнението на наш читател, споделено във форума на сайта: "Най-голямата сила, както и най-голяма слабост са хората: конкурсите за подбор винаги са предварително решени; няма принцип, според който да става повишението; защо избират един или друг човек да заеме по-висока позиция - така и не разбрах; действително има хора, които нищо не правят, но са началници на отдели; заплащането е ниско; честа намеса на външни фактори - например, вместо да назначим някой младеж с желание и знание за работа, ние назначаваме пенсионерка, защото тя има познати еди-къде си...", и т.н.

Думите се потвърждават от числа - онлайн анкета, която екипът на "Капитал" проведе сред близо 500 работещи в държавната администрация (без претенции за представителност). Те посочват, че след ниското заплащане (близо 74% от отговорите) другите неща, които не харесват в работата си, са некомпетентността на някои техни колеги (близо 58% от отговорите), назначенията по партийна линия (над 50%) и бавното кариерно израстване (над 35%).

Според Антоанета Димитрова, преподавател в катедра "Публична администрация" в университета "Лайден" в Холандия, кадруването в администрацията може да се премахне, ако независима институция сертифицира и изпитва държавните служители. "С такава идея беше създаден Институтът по публична администрация, но постепенно той беше изтикан в ъгъла. Явно съществуването на подобна независима институция не се харесва на които и да било управляващи", допълва Димитрова.

Сега идеята на правителството е да се създаде "бърза писта" за кариерно израстване, както и по-голям стимул за млади и можещи хора да работят в държавния апарат. Тепърва ще става ясно как и дали тези добре звучащи намерения ще се реализират на практика. А докато не се промени начинът на мислене в администрацията, и то на най-високо политическо ниво, шуробаджанащината и партийните препоръки ще продължават да властват почти навсякъде.

Според доклад на СИГМА съвместна инициатива на Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който отчита напредъка на реформите в седемте страни от Централна и Източна Европа, приети в ЕС през 2004 г., те по-скоро са се върнали назад, отколкото показват напредък в това отношение. Същият доклад отчита, че средно в 47% от случаите напредъкът в кариерата в държавните администрации се дължи на политически връзки. Така дори и компетенциите на този или онзи служител да са под въпрос, ако той се ползва с доверието на управляващите – работното му място ще е сигурно независимо от резултатите. И обратното: държавата четири години харчи пари да квалифицира и обучи едни хора, те тъкмо навлизат в материята, идва ново правителство... и те просто си тръгват. Така няма последователност и приемственост. А това демотивира останалите. "През последните 8 години хората, работещи на експертно равнище, бяхме набеждавани за всички проблеми на държавата. Но една голяма част от нас продължаваме да работим съвестно, с дух, с отговорност, с енергия и непрекъснато се опитваме да съхраним частица от надеждата, че промяната в позитивна насока ще се случи", коментира директор на дирекция в Министерство на образованието.

После – мотивацията...

Каквото и да си говорим – най-големият стимул да се работи повече се измерва в заплатата, която получаваш в края на месеца. В държавния сектор тя се определя по не съвсем ясна и принципна схема. От една страна, служителите във ведомствата получават възнаграждения, които се определят от Министерския съвет и зависят от позицията, която чиновникът заема. За различните длъжности преди няколко години бяха въведени рамки, в които може да варира основното възнаграждение. "Презумцията беше, че по-добрите служители трябва да взимат по-добри заплати, а оценката става с годишна атестация. Само че разликата от минимума до максимума е много малка и в повечето случаи не е работещ мотивационен фактор", разказва държавен служител от икономическото министерство. По-големият проблем обаче е другата част от парите на чиновниците, която идва по всевъзможни допълнителни канали – ДМС-та (допълнително материално стимулиране), бонуси за участия в комисии, работа по проекти, събиране на глоби, пари за облекло. Чрез тях се избягва несправедливо ниската заплата (за някои позиции и около 300 лв. на месец), но, от друга страна, вкарва неравнопоставеност в системата. Така например счетоводителят, който работи по европейски проект, получава двойно повече от този, който се занимава със счетоводството около харченето на пари от държавния бюджет. Или пък ако някой експерт по европрограмите получава двойно, неговият ИТ помощник - не. Тази среда предразполага към конфликти между самите чиновници.

Вторият проблем е, че служителите на държавната администрация не получават парите си срещу реално свършена работа и разрешен проблем. Липсва механизмът, който може да възнагради реалното им постижение. И да работят, и да не работят - пак ще имат превод по банковата си карта в края на месеца. Според доц. Милена Стефанова, преподавател по публична администрация в СУ "Св. Климент Охридски", стъпка в правилната посока е идеята на екипа на финансовия министър Симеон Дянков възнаграждението (макар и частично) да се формира на база представяне. Конкретната цел е до 2011 г. възнагражденията на служителите във ведомствата (с изключение на заетите в системата на МВР и Министерството на отбраната) да се формират от 75% постоянна част и 25% променлива част, която ще бъде обвързана с резултатите.

"Навсякъде, където се залага на такъв модел, той се обвързва със системата за атестиране. Рискът тук е при изготвянето на оценката да има голяма доза субективизъм. Затова стремежът трябва да е да има максимално обективен начин на атестиране", обяснява Стефанова. В България в момента оценяващ е прекият ръководител. Освен това оценката е на база цели, а те се формулират различно в отделните структури, т.е. липсата на единен подход отново създава предпоставки за конфликти. Начин да се минимализират тези рискове според доц. Стефанова е френският модел: атестацията е от прекия началник, от по-горно ниво мениджър. А третата част от оценката се прави от независим експерт. Така ще се избегне зависимостта на подчинените от преките ръководители. Освен това част от оценката на ръководството също трябва да е на база обратна връзка от подчинените.

Мнението на Снежана Димитрова, консултант по публична администрация, е, че освен на индивидуално атестацията трябва да се случва и на екипно ниво. В противен случай ще продължава да има реплики като: "Министърът ме накара да го подпиша."

За да се подобри обслужването на бизнеса и гражданите пък, могат да се заложат чисто количествени критерии – например брой обработени документи за час, брой подадени жалби от недоволни клиенти и т.н. Освен това може да се потърси и обратната връзка на клиентите – например достатъчно бързо и компетентно ли са били обслужени на даденото гише. Подобни практики не са нови, нито пък революционни.

… и организацията

Дори и да са малко и по-високо платени, това не гарантира добра работа на чиновниците. Според Антоанета Димитрова основният проблем на последните правителства е малкият капацитет за провеждане на политики. "Липсва връзката между политическите приоритети, заложени в управленската програма, целите, които се преследват с тях и конкретните задачи и работа на администрацията. Слабото планиране е характерно за всички източноевропейски администрации", обяснява експертът.

Допитването на "Капитал"  също дава еднозначни резултати – над 55% от заетите в администрацията посочват, че ще работят по-добре, ако управляващите имат ясна и последователна политика. Други 43% твърдят, че искат да им бъдат поставяни конкретни задачи и ясни цели.  Експертите по публична администрация също са категорични: ако има проблем, срок за неговото разрешаване и стимул, всеки би имал интереса да си свърши работата. Въвеждането на механизъм за връзката цел - изпълнение - резултат обаче е въпрос на цялостна реформа, която вече година при новата власт не се случва.

Освен стратегическото мислене липсва и координацията между различните звена и министерства. Например в момента контролът се осъществява от четири различни звена: финансов контрол, вътрешен одит, инспекторат и Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). "Всеки един от тях си действа сякаш за себе си и по един и същ проблем излизат различни доклади, в които изводите се разминават", посочва служител от финансовото министерство. Това например се случи с докладите за дейността на летище София на вътрешния инспекторат и АДФИ, които по един и същ казус имаха разнопосочни изводи.

И пак: е-правителство

За да има ефект всичко дотук, е нужна и прозрачност в работата на администрацията. Например всички нейни решения, проведени конкурси, дадени лицензи и т.н., да са качени на сайта на съответното ведомство. Такава е логиката и на онлайн услугите. Освен прозрачност те гарантират бързина на обслужване и комфорт за потребителите им. До момента обаче администрациите, които предлагат работещи електронни услуги, се броят на пръстите на едната ръка. Шампиони са Националната агенция за приходите и Агенцията по вписванията. Цялото "електронно правителство", което трябваше да разтовари ведомствата от излишна бумащина, да улесни комуникацията на хората с чиновниците и да намали предпоставките за корупция, си остава предимно на хартия. Похарчените реално пари за нуждите на е-правителство до момента обаче пък за сметка на това са около 45 млн. лева.

"Когато си намерих работа и трябваше да си прекратя регистрацията в НОИ, не особено учтиво ми заповядаха да си подпиша документите лично на място. Не може да ти ги пратят с куриер, не може по факс, не може по мейл. Опитах се да обясня, че е малоумно човек, който едвам си е намерил работа, да трябва да помоли новите си работодатели още от първия ден да отсъства, за да отиде да се подпише", споделя във форума на сайта наш читател.

Надежда, че администрацията може да работи, по-добре дават хората от системата: "Въпреки всичко това и лошото отношение на обществото към държавните служители има много умни, съзнателни и здраво работещи хора и нещо все пак се случва благодарение на тях", твърдят държавните служители. Сега на ход са управляващите - да използват енергията и ентусиазмът на тази част от своята армия служители, която е готова да работи така, че нещата да се случват добре.

Преглед на оригинала