Катрина Пърфийлд: Нужна е реформа на пазара на труда

Друга нужна реформа е постоянно увеличаване на нивата на усвояване на средства по оперативните програми на ЕС. Те са критични за това как България ще прескочи тази пропаст между нея и другите държави членки. И тук вече има голям напредък – наблюдаваме чувствително увеличение на размера на усвоявани средства. Така че има място за увеличение на прогнозата ни за ръст на икономиката, ако реформите с цел повишаване на усвояемостта на средства от ЕС се ускорят още повече.

И естествено, важни са и реформите на продуктовия пазар– осигуряване на по-голяма ефективност, по-малко администрация и по-ниски разходи за правене на бизнес. Проблематичните сфери са върховенството на закона, предсказуемост и спазване на договорите. Ако се обърне внимание на тези сфери, България ще стане много привлекателно място за инвестиции.

Колко сериозен е проблемът с намаляващия фискален резерв и създава ли това заплахи?

Фискалният резерв бе много важен по време на кризата и показа, че България може да посрещне спадащите приходи и да финансира бюджетните си дефицити. Въпреки че в последните 2 години размерът му се понижи, резервът все още е значителен и затова призоваваме той да бъде поддържан чрез приватизация или емисии на дълг. Така икономиката ще продължи да бъде устойчива срещу потенциални шокове.

Според вас има ли риск след година-две емитирането на външен дълг да се затрудни спрямо условията, които предлагат пазарите сега?

Никой не знае какво ще се случи в следващите 2-3 години и ще е спекулация да се дава оценка в момента. Разбира се, важно е правителството да използва правилните инструменти. Опция е и приватизацията, но в същото време отношението дълг към БВП на страната е ниско, така че емисии дълг също са възможни. Важно е размерът на резерва да остане висок и това прави финансовия пакт още по-важен.

На България й предстои плащането по две емисии глобални облигации - през 2013 и 2015 г., каква според вас е най-добрата стратегия?

Всичко, което обсъждахме досега. Важно е фискалният резерв да се поддържа в такива размери, че да помогне на България да посрещне дълговите си плащания.

Според вас България ще успее да изплати тези задължения с наличните ресурси или ще се наложат мерки като повишаване на данъците или рефинансиране?

Трудно е да се каже на този етап. Но съотношението дълг към БВП е достатъчно ниско и изглежда възможно да се изплати напълно. На този етап обслужването на дълга не е проблем.

Притеснява ли ви нарастващата инфлация?

Следим инфлацията с внимание, но добрата новина е, че в последния месец има забавяне. Тя е движена от външни фактори като цените на горивата и храните, но смятаме, че няма да продължи да нараства значително над сегашното си равнище и да оказва допълнителен натиск върху възстановяването на икономиката.

Миналата година ваши експерти консултираха пенсионната реформа. Какво мислите за нейното разположение във времето?

От гледна точка на мерките, които са заложени, смятаме, че реформите са много правилни. Без тази реформа щеше да има голям дефицит и той щеше да продължи да нараства. Много важно е да се работи за повишаване на пенсионната възраст и условията, при които се придобива право на пенсия, да се съобразят с очакваната продължителност на живота. Така ще се осигури дългосрочна жизнеспособност на системата.

Важно е реформите да продължат в посока, която да увеличи спестяванията и да намали негативните ефекти от застаряващото население.

Кой е реалистичният срок за приемане на България във валутния механизъм ERM 2 според вас?

Важна е готовността ви за това приемане. И тук поддържането на добра фискална дисциплина и засилването на структурните реформи са най-важните фактори, които ще гарантират, че когато приемете еврото, вие ще сте възможно най-готови за това.

Според вас доколко България е повлияна от кризата в Гърция и ако положението там се влоши, какъв ще е ефектът върху страната ни?

Фактът, че предвиждаме 3% ръст на икономиката въпреки известната доза несигурност в региона и общата турбулентност на глобалните финансови пазари, е много добър знак. Износът се движи много добре и ако нещата продължат така, 3% ръст е постижима цел тази година. Разбира се, вътрешното потребление е по-ниско от очакваното през първите три месеца на годината, но мисля, че инерцията от износа ще компенсира това. Както казах, България не е изолиран остров и турбулентност в региона може да има ефект, но наличието на достатъчно валутни и фискални резерви е достатъчен буфер, който намалява този риск.

Вие сте оптимисти за българската икономика. Но защо според вас съживяването, което показва статистиката, все още не се усеща от хората?

Според мен причините са две. Първата е, че инфлацията беше доста висока. А покачването на цените на храната и горивата въздейства най-силно на бедните. Те са най-уязвимите в обществото. Затова според мен хората не усещат подобряването на икономическото положение.

Освен това в момента хората се чувстват несигурни и спестяват повече. Това може да бъде обяснено с т. нар. animal spirits*. След кризата, може би и с право, хората са малко по-колебливи. Но нашият опит в други страни показва, че тези, които проведоха реформите, за които говоря, сега се връщат бързо към старите си нива на растеж и стават по-оптимистично настроени.

В този смисъл, ако износът продължи да расте и възстановяването на Европа продължи по план, перспективите пред българската икономика са доста добри. Това обаче не значи, че трябва да подценяваме рисковете. В момента икономиката ви се възстановява благодарение на силния експорт. Затова евентуално забавяне на възстановяването на икономиките в ЕС ще направи България уязвима. Затова сме предпазливи оптимисти и предвиждаме 3% ръст на икономиката на България тази година и ускоряване през следващата.

Може ли икономиката да расте бързо без голям поток на преки чужди инвестиции? По време на кризата нивото на преките чужди инвестиции беше учудващо устойчиво. Преди кризата имахте големи потоци на преки чужди инвестиции, които имаха доста инфлационен ефект. Но много от тях отидоха в т.нар. от нас сектор на "услуги и нетъргуеми стоки". Ако погледнете оставащите преки чужди инвестиции, те са главно в производствения сектор и са учудващо силни. Нивото на преки чужди инвестиции в производствения сектор не е намаляло през кризата. Това според мен е важното за създаване не само на условия за ръст, но и за подобряване на привлекателността на икономиката. Преките чужди инвестиции са много нужни. Затова е важно да се направят структурни реформи: ако направиш труда по-производителен, ти ще си по-привлекателен и по-конкурентен като място за инвестиции.

* Терминът "Animal spirits" е използван за първи път от Кейнс в книгата му от 1936 г. The General Theory of Employment, Interest and Money и описва емоциите, които оказват влияние върху човешкото поведение и може да се измерят в потребителско доверие. Накратко -   как човешката психология движи икономиката.

(В текста е направена промяна на 30 май.)