Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ако очаквате да прочетете, че България навлиза във втора вълна на кризата, този текст не е за вас.
Паниката, обхванала международните пазари, все още не се е пренесла осезателно в реалната икономика. А и това, което се случва на Запад, обикновено се усеща в страната ни с три до шест месеца закъснение. Излезлите през последните дни данни за първата половина на годината обаче показват забавяне в растежа и на европейската, и на българската икономика. Тези новини в комбинация с (очаквано) намаляващ ръст на износа и продължаваща липса на сериозен външен инвестиционен капитал потвърждават опасенията, че възстановяването на България ще е продължително и бавно. Ако има нови осезаеми външни трусове при основните ни търговски партньори обаче - а такива никак не са изключени, това неминуемо ще доведе и до проблеми за България. Още повече че някои инвестиционни банки вече ревизираха надолу очакванията си за ръст на основния ни търговски партньор - еврозоната.Повечето икономисти и мениджъри, до които се допита "Капитал", засега остават умерени оптимисти за развитието на икономиката до края на годината – без сериозни ръстове, но и без осезателни спадове. Ако няма драматични събития на международните пазари, по-ясна картина какво ни очаква ще има след няколко месеца – когато експортно ориентираните компании влязат в преговори за нови поръчки със своите западни партньори.
Кой как чете БВП
Данните за състоянието на българската икономика през второто тримесечие на годината се оказаха малко по-лоши от очакванията. Ръстът й се забавя до 1.9% на годишна и до едва 0.1% на тримесечна база. Тези показатели обаче са от експресното проучване, което впоследствие се ревизира. Обикновено – леко нагоре.
Но те показват и зависимостта на икономиката ни от еврозоната. Когато там има проблеми като дълговата криза, няма начин те да не се почувстват и от българските фирми, при положение че 60% от износа ни е за страни от ЕС. А последните данни за икономиката на еврозоната се четат като индикатор за започнало забавяне. Допълнителен фактор е и липсата на увереност – и в бизнеса, и у хората, че българската икономика излиза от кризата (макар че технически това се случи преди доста време) и няма да има втора рецесия. Това ги кара да задържат инвестиции и големи покупки, което допълнително води до анемичен растеж. "Неприятната изненада идва най-вече от сектора на селското стопанство, който показва много по-сериозен спад както на тримесечна, така и на годишна база. Противно на останалите сектори от икономиката, които демонстрират плахо, но стабилно възстановяване от кризата (индустрия, услуги, че дори и до известна степен строителство, където темпът на свиване става все по-малък), аграрният сектор всъщност потъва все по-дълбоко от края на миналата година след кратък и анемичен растеж през деветте месеца на 2010 г.", твърдят икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ). Да се правят генерални заключения обаче все още е твърде рано – второто тримесечие традиционно не е най-силното за сектора. А и зърнената реколта тази година не е по-лоша от миналогодишната, нито обемите са по-малки. Неизвестни засега са само продажните цени, като очакванията са те да са малко по-ниски от тези през 2010 г.Анализаторите от ИПИ са още по-конкретни. Според тях, ако растежът в Западна Европа остане анемичен през тази година, най-вероятно и местната икономика няма да успее да отбележи ръст повече от 2%, като рисковете са по-скоро надолу, т.е. за ръст от под 2%.
Ефектът на ластика
Най-показателният индикатор за посоката на икономиката е износът. Експортно ориентираните компании първи усетиха кризата още в края на 2008 г., но и първи започнаха да се възстановяват. Така при свито вътрешно потребление и липса на капитали износът се превърна в основен двигател на икономиката. Данните за юни обаче показват, че ръстът му започва да се забавя. Това беше очаквано - в момента се изнасят дори по-големи обеми стоки в сравнение с предкризисните години (виж графиката), а няма двойно по-големи производствени капацитети. Това означава, че или е имало преструктуриране и след кризата сме започнали да изнасяме повече от друг вид, по-тежки стоки (което е малко вероятно), или пък фирмите износителки са запълнили мощностите си.
"За да имаме устойчив растеж – около 4%, поне няколко тримесечия, са нужни инвестиции", убеден е Петър Чобанов. Още един срив в западните икономики обаче означава, че в бъдеще притокът на капитали към страната ще е още по-оскъден, кредитът ще е по-скъп, а инвеститорите – по-предпазливи.
С глава в пясъка
"Не се подготвяме с нови антикризисни мерки, понеже нашата икономика си върви нагоре. Донякъде зависим, разбира се, от европейските икономики, затова следим много внимателно процеса", обясни в интервю за "Нова телевизия" финансовият министър Симеон Дянков.
Повечето икономисти подкрепят тезата, че няма нужда от нови антикризисни мерки (не че предишните бяха изпълнени на повече от 10%). Препоръките им обаче са за по-консервативно бюджетиране през следващата година, както и по-добро усвояване на еврофондовете. "Когато се изготвя бюджетът за следващата година, трябва да се предвидят буфери, особено в несигурна ситуация като сегашната. Свиването на разходи обаче не трябва да е за сметка на тези, които са по-производително ориентирани като капиталови разходи и тези за образование", обяснява Петър Чобанов. Според него е по-добре да се разчита повече на по-ефективно средносрочно планиране на фискалната рамка. Това ще гарантира и по-последователни действия на водените политики. "В конвергентната програма например сме написали, че през следващите години ще има фискална консолидация. Но не е посочено как ще се случи тя, т.е. липсват мерките," допълва Чобанов.Затова, ако отсега не се мисли по-дългосрочно и в няколко сценария за развитието на икономиката, правителството няма да има поле за маневри в избора на мерки, които може да предприеме при бъдещи трусове. Така ще се върнем в 2008 г., но за разлика от тогава сега белите пари за черни дни на държавата са почти наполовина - едва 5 млрд. лв.
10 коментара
Когато си на дъното трудно могат да те уплашат с потъване, а май БГ икономиката стабилно се е настанила в дъното
На нас втора вълна на кризата в Европа не ни е нужна, за да западне още повече българската икономика. Имаме си Дянков и Борисов!
--------------------------------------------------
Който се интересува, може да погледне, извършването на какви гнусотии поддържат българските управляващи (тези на власт и тези в опозиция, заедно):
http://theworld.blog.bg/politika/2008/08/20/sleden
И нещо не толкова "екзотично", не но не по-малко опасно или защо Борисов е вреден за нашето здраве и дори за живота ни (одобрено е добиването от "Шеврон" на шистов газ в Добруджа и в Лудогорието - стъпка, която ще отрови подпочвените води и като следствие цялата природа там). Тия трябва да се разкарат от властта възможно най-бързо! Ако не бяхме толкова загубени - сега щеше да има предсрочни избори.
http://www.youtube.com/watch?v=CO1oLWzWoeI&fea
http://www.youtube.com/watch?v=KnjAXiJ7DzA&fea
http://www.youtube.com/watch?v=9FgpUjRNEeo&fea
http://www.youtube.com/watch?v=Iqb0t9nY1Ak&fea
http://www.youtube.com/watch?v=7RxqnzUqbbc&fea
http://www.youtube.com/watch?v=MUL-Lk0FzyQ&fea
До коментар [#1] от "Quo Vadis?": Нали знаеш вица за песимиста и оптимиста :-) Може и по-надолу...
До коментар [#3] от "a_lizzard":
за съжаление май си прав.
Тъкмо щях да напиша, че дъното може да се трансформира в изкоп, дълбок изкоп.
Всички потъваме заради нещастието наречено ГЕРБ.
Като не искате кризата в ЕС да ви "Кризне", гледайте и търгувайте и с изтока: Русия, Украйна, Казахстан, Китай, Азербайджан, Индия....
Но и не се впрягайте много, сивият сектор е къде 30-40% ще н измъкне и този път....
Най-добрата анти-кризисна мярка за обикновения гражданин е да се въздържа от необмислени покупки, да не взема кредити и лизинг-и за ненужни вещи и да си изчисти по-рано кредитите ако има такива.
Щото в тези времена банките щат не щат ще вдигнат лихвите по съществуващите кредити.
Дъното е стигнато много отдавна, затова и сътресенето на международните пазари едва ли ще повлияе много на родната икономика.
Ако продължаваме да копаем на юг, скоро ще стигнем американците.
Независимо от кризата, банките в България са пълни с пари! Отчитат се рекордни ръстове на депозитите, но просто няма къде да ги инвестират.
Всички искат да продават активи - имоти, коли и други. В същото време голяма част от населението обеднява, тъй като има висока безработица и ниски заплати.
Кредитирането скоро няма да се възстанови, защото банките не искат да кредитират цели сектори от икономиката.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.