За раните на Европа

Всеки жив организъм има своите болежки. Понякога решението е лекарство, в по-тежки случаи - операция. Еврозоната има ракови образувания от държавен дълг, които очевидно се лекуват с операция, но вече 18 месеца разностройната команда европейски политици се опитва да ги премахне с малки хапчета. Сега, изглежда, операцията е вече неизбежна. 

Последните месеци все по-ожесточено се дискутира от експерти (публично) и политици (не толкова публично), че създаването на общ дългов пазар за еврото ще го излекува. Надеждата е, че общите еврооблигации, т.е. облигации, издадени с пълната гаранция на 17-те държави в еврозоната, ще понижат цената на финансиране за тях, ще дисциплинират публичните им финанси и ще предпазят съюза от нови набези над еврото. Проблемът е, че за да се случи, част от ЕС трябва да централизира много повече паричната си и фискалната си политика - де факто превръщайки се във федерална структура в самия съюз.

Какво всъщност представлява?

Идеята е еврозоната да издава държавен дълг като едно цяло и да го гарантира с целия си наличен ресурс, т.е. държавите членки да отговарят солидарно за изплащането на задълженията. Това е система, подобна на федералната монетарна политика на САЩ, създадена преди повече от 250 години. Досега всяка държава самостоятелно решава колко дълг ще издава, за да финансира бюджетния си дефицит или да стимулира икономиката си. Това се изпълнява от централните банки и финансовите министерства на отделните страни след съгласуване пред общите европейски органи чрез рамковите документи за икономическо развитие. Съответно, за да функционира, общият дългов пазар в ЕС ще има нужда от подобна административна структура, която да ги управлява. Това може да е Европейската централна банка (ЕЦБ) - с малко разширяване на функциите й. Може обаче да се създаде и изцяло нова форма - нещо като федерално финансово министерство, което да координира целия процес по издаване и разпределение на средствата от еврооблигациите. Или да се използва Европейската комисия, която така или иначе има пълномощия в сферата на финансовия надзор.

Ясно е обаче, че създаването на общ дългов пазар трудно може да се случи за един ден. Процесът по-скоро би отнел от няколко години до десетилетие в зависимост от механизма, който бъде избран. Ако Европа е на ръба и смята, че това е последният й шанс да се излекува (а пазарите тези дни непрекъснато и напомнят, че се е запътила натам), еврооблигациите могат веднага виртуално да заменят целия издаден дълг на страните - членки на еврозоната, или едно към едно, или например едно за две, да речем, в случая с Гърция. Друг вариант е да се издават с падежа на сега съществуващите в обръщение задължения, което може да отнеме 10 години, какъвто е средния матуритет на публични дълг в Европа.

Какви са плюсовете?

Ако еврооблигациите станат реалност, би следвало всички страни членки да спечелят, защото ще се понижи средната цена на ресурса, който ползват. Първата причина за това са гаранциите зад облигациите, а те ще са цялата финансова мощ на икономиките в еврозоната. Така ще е и почти невъзможно да се спекулира със здравето на еврото чрез атака срещу отделни членки.

Ако обедини пазара си на държавен дълг, Европа спокойно може да конкурира най-разпространения такъв - американския. В момента големите икономически сили на Стария континент имат средно по 1-2 трлн. евро публичен дълг в обращение. Ако той се обедини, това означава пазар от близо 5-6 трлн. евро спрямо около 9 трлн. за САЩ.

Колкото по-голям е обемът на пазара, толкова по-големи са шансовете той да е ликвиден, а интересът към него да е голям, защото много инвеститори (централни банки и други публични институционални инвеститори) са задължени да държат такъв дълг. Това прави и цената му по-ниска.

Според европейския икономически институт Bruegel, който още миналата година предложи въвеждането на еврооблигации като спасение на еврото (виж карето), по-високата ликвидност и пълната гаранция от страна на всички държави членки, ще свали цената на дълга с около 10%. В момента тя средно е 3% за 10-годишни държавни книжа. Най-сигурните германски бундове се котират на 2%, а италианските и испанските на малко под 5%. Според Bruegel само заради по-високата си ликвидност еврооблигациите може да се пласират с поне 30 базисни пункта под 3-те процента.

Освен това общият пазар ще затвърди позициите на еврото като една от основните резервни валути в света. В момента доверието в долара е силно разклатено и ако чуждите инвеститори не държаха съществено количество американски дълг, валутата отдавна щеше да загуби блясъка си. Например една трета от 14-те трлн. долара държавни задължения на САЩ е в чужди инвеститори. Китай държи над 10% от тях.

Какви са минусите?

За основния играч, Германия - собственият й рейтинг. Силно вероятно е той да бъде понижен заради сливането на риска, като така самата германска икономика ще се финансира по-скъпо от сега. Същото може да се каже и за Франция. Освен това двете основни икономики в еврозоната ще трябва да пренасочат значителна част от своя ресурс към по-бедните периферни страни, за да изравнят дисбаланса им с ядрото.

През седмицата в германските медии излязоха изчисления, че общите европейски книжа ще увеличат разходите на Германия за публичен дълг с 45 млрд. евро. Според Bruegel става въпрос за 17 млрд. евро на година, или със 160 базисни пункта. Икономистите на института обаче смятат, че ако се постигне и поддържа дългов лимит от 60% към БВП, както е заложено по критериите от Маахстрихт, това няма да се случи. По-важни са обаче мотивите, че оскъпяването ще е незначително на фона на сочените за катастрофални последствия от крах на еврозоната и може би на ЕС. Бившият британски премиер Гордън Браун и инвеститорът Джордж Сорос например смятат, че трансферът на ресурс от богатите към бедните европейски икономики е неизбежен и колкото по-скоро политиците осъзнаят това, толкова по-малко болезнено ще е оздравяването.

Еврооблигациите със сигурност ще костват и част от суверенитета на страните членки в правенето на самостоятелна фискална политика. Общата отговорност налага и общи решения. "Еврооблигации са невъзможни, докато страните членки провеждат самостоятелни финансови политики. Освен това имаме нужда от различни лихвени нива, за да има възможности за стимули и санкции за налагането на фискална солидарност", заяви германският финансов министър Волфганг Шойбле.

Например, ако Испания реши да похарчи няколко милиарда евро за здравеопазване, това може в бъдеще да трябва да бъде одобрено на ниво еврозона. Ако това не се случи, опасността е, че общият дълг ще позволи на по-слабите еврочленки да продължат да харчат много повече, отколкото могат да изработят.

Това не е задължително да е минус, ако става чрез повече прозрачност на ниво ЕС как се определят разходите, но без такава (а практиката досега не е обнадеждаваща) ще означава още разстояние между данъкоплатците и държавния бюджет и ще бъде еднозначен дефицит на демократичност.

Общият дългов пазар лесно ще привлече и вниманието на инвеститори с азиатски произход, които отчаяно се опитват да преодолеят бариерите за лесен достъп до единния пазар на Стария континент. А ако се сдобие с толкова дълг, колкото в САЩ, Азия, най-вече Китай, ще стане освен търговски и изключително важен политически партньор на Европа. Това обаче така или иначе изглежда неизбежно. 

Какво не лекуват еврооблигациите?

Който и метод да се избере, този инструмент не решава спешната нужда на континента от икономически стимули и свеж капитал за банковата му система. Ако бъдат въведени изключително бързо, а това е почти невъзможно, те ще успокоят малко пазарите и ще свалят цената, на която банките си набират капитал. А икономическото развитие на Европа в краткосрочен план вещае още проблеми за обслужването на дълговете й, ако тя не продължи да печата пари. Защото колкото по-бавно расте еврозоната, толкова по-тежки са дълговете й. А при средна цена от 2.5-3% на ресурса и равни други условия ръстът в средносрочен план трябва да е поне толкова. В края на последното тримесечие БВП на еврозоната расте само с 1.7% на годишна база, т.е. растежът на европейската икономика трябва да се удвои, за да продължи да издържа дълговете й, които са средно 80-90% от общия й БВП.

Еврооблигациите не са лекарство за цялостния комплект от проблеми на Европа. Те ще успокоят най-неотложния - дълговия. Проблемът с икономическия ръст обаче ще остане, а ако германските изисквания наложат цялата си строгост над правилата, е много възможно той да се задълбочи.