Задължени заедно

Един от фундаменталните политически мислители на 20 век е англичанинът Арнолд Тойнби. За съжаление у нас той е практически непознат – по време на социализъма не са го превеждали по идеологически причини, а след това – икономически. Според него “Предизвикателство – отговор” е моделът за развитие на цивилизациите, стъпката с която те вървят напред. Освен ако не намерят отговор на някое поредно предизвикателство – тогава те изчезват. Така че първият параграф на статията описва точно това и в това няма нищо страшно.

Вторият параграф обаче – да ме извинява авторът – е широка крачка отвъд границата на идиотизма. Типичен пример как стремежът към силните изрази и думи тотално откъсва материала от реалната ситуация. Този стремеж достига върха си в третия параграф, започващ с думите “Отговорът зависи само от една държава - Германия.» Прекрасно! Само че какъв е въпросът?

Ако става въпрос за истерично прерасказване на случилото се през седмицата, то действителността е точно обратното на това, което описва авторът. Трябва да се разбира, че всичко което виждаме всъщност е кризата на модела, по който оперираха финансовите пазари през последните няколко десетилетия. Този модел открито се нарича спекулативен. Той се основава на идеята парите да правят пари без да минават през производство или услуги, а само през виртуални финансови инструменти.

Този модел не е европейски, а американски и се базира върху дългогодишната привилегия САЩ еднолично да емитират единствената световната валута. Днес той се руши защото САЩ са загубили този монопол. И огромните планини от нямащи реално покритие долари се лутат по света, търсейки поне някакво убежище. А заедно със това се предприема и отчаяна атака срещу силата, изместваща американската валуте – еврото.

Основният инструмент в тази атака са борсовите спекулации. Това е така, защото в ЕС както и в еврозоната няма нито икономическа, нито политическа, нито институционална, нито дори финансова криза. Просто няма. Има няколко дребни периферни икономики които са насъбрали прекалено много дългове. ЕС отдавна е въвел маастрихтските критерии, имащи за цел да не допуска това положения, но в еуфорията на дългия икономически подем те просто не са били спазвани. И за тези които не са ги спазвали дойдоха неприятни дни.

На тази основа се води война на нерви, като всички участници засега само допълнително истеризират обстановката. Това че спекулантите създават истерия е разбираемо. Но трябва да се разбира, че водещите сили в еврозоната правят абсолютно същото. И няма да се откажат да го правят само защото някой си е наумил, че тяхната задача «да успокояват пазарите».

Сегашната нервна обстановка е изключително благоприятна за ЕС, защото тя е най-добрата възможност да се заздрави финансовата дисциплина сред страните-членки – нещо, което те не искаха да правят без крайна необходимост. Истерията помага да се накажат виновните, но и да се постигне и много по-дълбока интеграция и централизация в рамки на еврозоната. Това което евролидерите казват и правят е точно това – общи правила, единен ръководен център, по-отговорно поведение.
Реално няма заплаха нито за ЕС, ното за еврозоната. Има огромни, все по-истерични и безотговорни спекулативни атаки. След като една година дъвкаха Гърция, тази тема се изтърка. Никой вече не вярва че Гърция ще фалира или ще стане нещо страшно. Тези страхове са вече отшумяли. Затова атаките се пренасочват на други места, но и там те не успяват да произведът нищп сериозно. В Ирландия хората просто се хванаха на работа. За Португалия, Испания, Италия слуховете са се изтъркали точно както за Гърция. Там има проблеми, но проблеми решими.

Затова спекулативните атаки се издигат на още по-високо ниво – атакуват се страни като Франция. А какъв е реалният резултат? Реалният резултат, че в отговор Франция забранява «късите продажби» - основното оръжие от арсенала на борсовите спекуланти. И се получава че тези спекуланти просто режат клона на който седят.

Трябва да се разбира и помни, че Европа – с изключение на Великобритания – никога не е възприемала американския финансов модел. Тя никога не е допускала тази обслужваща сфера на дейност да стане доминираща, никога не е отивала толкова далеч в откъсването на финансите от реалната икономика. И днес се вижда че Европа е имала право, че нейната политика е много по-здравословно от американската. И това е още едно нещо, което трябва да се вижда зад воплите за еврокриза. Тези вопли освен всичко друго са и обилна димна завеса, зад която се крият реалните проблеми на Америка.

Днешната криза – макар че това «днес» продължава вече няколко години, е криза на американската финансова система, притова криза имено системна, кризата на модела. Никой не се интересува какво ще стане с Гърция. Всички се интересуват какво ще стане със САЩ. А там засега не се задава никакво решение на проблемите. Така че оплаквачите на еврото и еврозона могат да си отдъхнат. Края на Европа се отлага. Всъщност, Европа е в период на заздравяване. Предизвикателството е намерило своя отговор. Точно по Тойнби. А за Америка ще видим.

До коментар [#6] от "dadam":

Няма да посмеят да ги изхвърлят. Ще настане голяма паника. Всички инвеститори ще започнат да разпродават кой каквито фондови активи има от страх, че ще ги изгубят безвъзвратно. Ще ги обръщат в хартиени пари. Хартиените пари ще стават все повече и повече. Тогава инвеститорите ще се втурнат да купуват суровини и стоки. Техните цени ще отлетят в небето (да забелязвате цената на златото ?). Единствения начин е тихомълком ЕЦБ да изкупува акции от инвеститорите като увеличава паричната маса (те вече го правят). Така малките хора няма да разберат, защо сиренето е два пъти по-скъпо от миналата година. Когато се усетят ще е твърде късно. Спестяванията ще са се изпарили и тези, които да взимали на заем ще изплатят дълговете си с евтини пари както стана тук в 1997 г. Много хора се сдобиха със собствени апартаменти след като от цените им отпаднаха 3 нули. Скоро умните инвеститори ще почнат да си продават златото и да изплащат заемите дето са ги взели преди 2-3 г, докато овцете го купуват. При изплащане на заемите парите се унищожават. По-малко пари в системата - по-слаба икономика. Цената на златото ще падне, овцете ще се окажат с един жълт метал в ръце, а умните инвеститори ще са изкупили де що има земя и предприятия. След това златото ще се върне при тях на тройно по-ниска цена. Щото овцете ще искат да ядат и ще почнат да го продават.

До коментар [#9] от "Симо":

Първо - ЕЦБ изкупува държавни облигации, а не акции и няма как да го прави тихомълком след като данните се публикуват на сайта им - http://www.ecb.int/mopo/implement/omo/html/index.en.html

Второ - централните банки контролират паричната маса само на теория. На практика, всичко зависи от частните банки, които чрез кредитирането разширяват парите в обръщение. В момента банките кътат всеки всеки спечелен долар/евро, защото знаят че в баланса си имат лоши активи (гръцки, португалски, ирландски, испански и т.н. облигации).

Трето - не виждам как апартаментите са станали по-евтини като са им махнали 3-те нули, нали и от парите ни изчезна същата бройка нули...

Четвърто - паника и сега има. Всички европейски индекси са в меча територия (спад с повече от 20% от върха), а половината банки вчера удариха лимита за еднодневен спад и ги забраниха за търгуване, въпреки забраната за къси позиции от миналата седмица.

Проблема е, че в икономиката има прекалено много задлъжнялост, която тежи на всички - домакинства, предприятия, банки, държави. Прав си, че единия начин за премахване на дълговете е чрез хиперинфлация, но докато ЕЦБ се намира във Франкфурт, по-вероятния сценарии е директно отписване от главницата и дефлация...