Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Какво нещо е животът, преди 20 години ги пазехме да не излизат, сега пазим да не влизат." Сложил ръка на челото си, граничният полицай Георги* се взира в хоризонта, далеч в турска територия. Качил се е на стара наблюдателна кула: "Тия не ги ползваме вече." После с усмивка поглежда към малка могила под кулата, обрасла в треви: "Ей това долу също е за наблюдение, ама тайно."
Георги е на около 35 години, като последните 12 от тях са в Гранична полиция. От Свиленград е и винаги е работил по турската граница. Показва близките български и турски села: "а самата граница е там долу, в дерето." По думите му това е кулата с най-добрата гледка. Разказва, че обикновено нарушителите дебнели скрити дали има войник на кулата и когато той изчезнел, започвали да се придвижват: "Да, ама войникът се е преместил в скрития пост и оттам - хоп." Не знае за убийства по границата по комунистическо време, ама така или иначе не можел да коментира.
Георги слиза от кулата и ни показва телената ограда: "Това е остатък от съветската система, която ние си наричахме кльон." По жиците на оградата тече нисковолтов ток. Когато някой докосне оградата, получавахме информация между кои два стълба е било това. Идва се на място и се инспектира земята след оградата - тя беше от рохка пръст и специално обработена, така че да се оставят следи. Така се вижда накъде е тръгнал нарушителят." Той разказва, че тогава "всичко се е патрулирало пеша - дъжд, сняг - няма значение."
Когато кльонът стане Ериксон
Георги се качва в чисто новия служебен джип "Нисан", купен за Гранична полиция със средства от ЕС. Затваря прозорците и пуска климатика. Кара видимо с удоволствие по черните пътища. Разказва, че кльонът не работи от няколко години, а сега заради Шенген "се сменя" с нова, "невидима" система на шведската фирма "Ериксон", която ще засича, ако някой минава през границата пеша.
Наблюдението на границата става денонощно с термовизионни камери, които имат обсег до 15 км. Има стационарна на самия пункт Капитан Андреево и мобилни, които са монтирани на джиповете "Лендроувър", които ползват граничните полицаи.
Срещаме се с директора на ГПУ - Свиленград, комисар Георги Калайджиев в заседателната зала на Гранична полиция на пункта. Въпреки че заема поста от началото на годината, комисар Калайджиев рецитира (с точност до стотинка) вложените в техника и инфраструктура средства за последните няколко години. Говори с охота за заловените наркотици, ефективността на колегите, камерите, новата лаборатория за експертизи на паспорти и визи.
- Заслужава ли България да бъде в Шенген?
- Абсолютно - отговаря с усмивка.
- А защо не я приемат?
- А, това са политически въпроси, не мога да коментирам.
За корупцията говори в трето лице: "Много колеги се пенсионираха, други напуснаха, трети ги преместихме." По думите му възможностите за корупция са намалели в резултат на постоянната ротация на полицаите.
Качваме се на втория етаж на базата на Гранична полиция на Капитан Андреево. Там, в затъмнена стая се намира контролната зала за стационарната термовизионна камера на пункта: "По това време всичко е спокойно, излизат вечер", коментира полицаят, който е на смяна и наблюдава. Пуска ни записите от предходната вечер - виждаме силует на човек, който притичва от храст на храст и в крайна сметка е задържан. "Най-често не оказват съпротива. Знаят, че не сме лошо настроени към тях." Хващат по един-двама на денонощие. Очакванията на граничните полицаи са да станат десет пъти повече, ако България бъде приета в Шенген: "Защото, като влязат тука, и могат да отидат до Португалия, без никой да ги проверява, докато в Гърция трябва да се качват на кораби, по-скъпо е и по-бавно."
Трудният съсед? Не Турция, а Гърция
В деня, в който бяхме на българската граница, по-голямата част от българските джипове обаче работеха на чужда такава. Бяха на гръцко-турската граница, "защото нямат колегите такава техника". Гърция, оказва се, е изобщо трудна държава за съсед.
Полицаите разказват, че когато домът за чужденци в Гърция се напълни, граничарите "събирали по 4-5 и през нощта ги карат до нашата граница и ги пускат, ние не можем да им ги върнем и ги настаняваме в Любимец". Георги Калайджиев казва, че не иска да обвинява гръцките колеги, но на няколко пъти намеква, че "заради проблемите, които имат с турците", контролът по границата за тях е по-труден. Калайджиев дава пример: "Гърците не могат да летят с хеликоптери на турска територия, за да патрулират, ние нямаме такъв проблем. Постоянно сме в комуникация с турските власти, имаме общи срещи, това работи в полза на контрола."
Любимец, който познаваме от едноименните дини, е на около 10 минути с кола от Свиленград. Домът за временно настаняване на чужденци е в южния край на града. Открит е преди няколко месеца и още мирише на прясна боя. Директорът Красимир Иванов разказва, че в него има място за 300 човека, в момента има около 50-60. Няма притеснения за препълването на дома, "защото може да се опъват палатки и така се увеличава капацитетът многократно, тренирали сме го с различни служби".
Цигарки...
Оставаме за известно време с патрул на Гранична полиция, който е спрял на километър преди КПП Капитал Андреево. В джипа има терминал (нещо като таблет) за достъп до Шенгенската информационна система, който има tetra връзка (независима мрежа подобна на GSM) със сървъра. През него могат да се правят справки и в масивите на Гранична полиция. "Рисковият профил, по който работим в момента, са български граждани от ромски произход, които управляват коли с лош външен вид. Проверяваме ги за внос на нелегални цигари."
"Е, спри го този", казва единият и кимва към идващо рено. Колегата му скача на платното и го спира. Преди да е проверил документите, казва на колегата си: "Този сто процента съм го хващал, но сега няма нищо, сигурен съм." Терминалът за достъп до базите данни блокира на няколко пъти, но в крайна сметка изплюва справка - водачът е хващан с контрабандни цигари преди време. При бързата проверка на автомобила му полицаите не откриват нищо. Следва поглед от колега към колега в стил "казах ли ти".
По банкета вървят две мургави жени, които се оглеждат. Единият от полицаите вика едната от тях по малко име разпорежда с усмивка: "Замръзни на място." Повече с разбиране, отколкото с възмущение, той казва: "Ей, тия всичките ходят за цигари до Турция. Всееки ден. По един паспорт хабят на месец." Казва, че този път нищо няма и я пуска.
Доверяваме му се - за него, както и за дребната трафикантка, която е накарал да "замръзне". Дали България е в Шенген или не, няма абсолютно никакво значение, защото за тях нищо няма да се промени.
5 коментара
спомени
Значи няма вече кучета Балкан и Вихър които да ловят капиталитическите диверсанти?
Какви кап. диверсанти, Вихър е търсил бежанци от "рая".
Браво за подобренията и работата на гранична полиция.
Не ни приемат заради корупцията и съдебната система, там подобренията стават по-бавно, но има бели лястовички.
"По жиците на оградата тече нисковолтов ток. Когато някой докосне оградата, получавахме информация между кои два стълба е било това."
Мда, свободните съчинения за хвърляне на прах в очите. В казармата съм бил кльонист (макар и не на границата), така че ето ви как точно работи кльона (става въпрос за руската система от 1970-та, която масово се ползваше в България):
Системата е разделена на зони, като всяка зона е до 100 метра. Една инсталация може да поеме до 20 зони, така че един кльон на теория обслужва до 2 километра. Системата НЕ реагира в рамките на всеки 2 стълба, а в РАМКИТЕ НА ЕДНА СТОМЕТРОВА ЗОНА. Затова от караулното обикновено има преки пътеки до всяка от зоните, които кльонистите много добре (и бързо) научават - налагало ми се е да търча както в безлунна нощ, така и през 20-см сняг, и повярвайте ми, снегът е по-лошият вариант. Също така, ако възникне нарушение, обикновено кльонистът е този, който води групата, просто защото най-добре познава пътеките.
Системата не реагира на докосване на оградата, нещо повече - с пипането с наплюнчени пръсти се прави бърз тест дали системата работи както трябва - ако леко бие ток, всичко е наред, ако не бие - има късо съединение, ако удря силно - има прекъсната жица. Вече сте разбрали на какво реагира система - на късо съединение на две съседни жици или на прекъсване на която и да е жица. А броят на жиците нека не ви заблуждава - това са само две жици, усукани около 14-15 пъти.
Какво става, когато нарушител се опита да мине - той или ще се опита да се мушне под жиците и ще направи късо съединение, или ще среже няколко от тях. Системата проверява веднъж в секунда за тези две неща и ако има нарушение, сигнализира. Оттук се случва следното - вдига се караулът, който е при станцията към съответната от 20-те стометрови зони и се алармира обходната двойка, която патрулира. За да се затрудни максимално нарушителя, в долната част на кльона от другата страна има мрежа (вижда се на снимките - тя също трябва или да се среже или да се преодолее по някакъв друг начин), а за да не може лесно да се прескочи (човек може да се покатери по бетонните стълбове без да повреди системата, правили сме го), горната част е от дърво и се предполага да се счупи от тежестта на нарушителя и той да се заплете в бодливата тел. Допълнително пред кльона има добре разорана и рохка земя, за да се виждат следите от стъпки и да се знае откъде е минал.
Добре, ами ако имаме квалифициран нарушител, който реже и свързва жиците, за да не направи нарушение? Ами затова служи обходната двойка от граничари, която постоянно патрулира, без нея клонът е на практика беззащитен.
И последното - навсякъде се разпространява слух, че по оградата тече ток, който може да те убие. Отказва доста народ да се доближават до нея, пробвано е.
Много информативно описание. Пропуснали сте само, че нарушителите идваха почти всички отвътре, от комунистическия рай и отиваха навън, ако ще в Анадола. Затова ли кльонът на много места беше наклонен навътре, към България, за да затрудни прескачането?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.