Жена до парапета

Това е основният коз срещу нея на всички, които я критикуват - че е подчинена част от екипа на Бойко Борисов, който и като премиер управлява дистанционно София, че й липсва собствена визия или дори потенциал. Тези обвинения не изглежда да притесняват Фандъкова - тя дори разказва, че е наредила да се гледат сутрешни блокове и да се реагира на проблемите в тях (прийом, който е типичен за нейния ментор). "Много важно е да се знае кой от какъв екип е. Винаги ми е било странно, че под "еманципиране" хората разбират това да си част от екип, но да се откажеш в даден момент. Това не е полезно и коректно. В демокрацията партиите имат основна роля. Знае се кой носи отговорността."

Въпросът дали е кукла на конци, или съзнателно приема този образ, е само един от многото в края на първия й (половин) мандат и в началото на втория. Има ли идеи как да свие хаоса и накъде да развива най-големия български град, център на икономиката? Има ли достатъчно увереност и опит, за да държи под контрол вечната черна дупка - общинския съвет? И дали победата на изборите ще й даде необходимото самочувствие, за да излезе на преден план. От отговорите на тези въпроси зависи до голяма степен бъдещето на града.

Другият член на кабинета

Истината е, че тя всъщност не къса много с традицията за всички жени политици, излезли изпод крилото на силния на деня. Две от най-известните такива днес - Ангела Меркел в Германия и Кристина Кирхнер в Аржентина, например са особено лоялни съответно на Хелмут Кол и Нестор Кирхнер, преди да поемат по собствен път. Моментът с излизането от сянката за Фандъкова все още изглежда далечен. Но що се отнася до ежедневната работа и тя, и хора, които я познават, твърдят, че близостта й с премиера не означава безропотно подчинение; софийският кмет се радва на значителна доза автономия.

Даниел Вълчев, който работи с нея като министър на образованието, казва, че като зам.-кмет по образованието Фандъкова е поемала ангажименти, които е спазвала. "Тя не е най-големият голмайстор, но трябва да се залага повече на такива хора, които вършат работа", смята Вълчев.

Малина Едрева, която е председател на групата на ГЕРБ в общината и част от най-близкия екип на Фандъкова, дава конкретен пример. "Нито тя, нито който и да било от нас си е въобразявал и се е правил на човек, който е различен от каузата, заради която тръгнахме след Бойко Борисов. Борисов може да дава мнение, той винаги е предлагал аргументи и решения, но никога не е налагал. Много хора си мислят, че той с вдигане на телефона казва какво да се случва в общината, но докато беше кмет, например групата на ГЕРБ започна да обмисля решение за преустановяване на договора с концесионера за почистването. Много хора в неговото обкръжение и в общината се опитваха да ни демотивират, че това решение няма как да бъде изпълнено, самият той няма как да се ангажира, няма смисъл... Ние го поканихме на среща, той изслуша много внимателно аргументите и накрая каза "правим го" и с цялата тежест и целия риск го направихме."

Близостта й с кабинета на ГЕРБ и неговия лидер носят засега само позитиви на Фандъкова. Софийската община зависи изключително много от добрата работа с правителството. Не толкова отдавна кметът на София и премиерът на България водеха "щабна война" по улиците, когато се създаваха кризисни щабове за боклука и се развеждаха групи журналисти по нощите. Това поне беше спестено на софиянци в последните години. При няколко големи европроекта, по които държавата поема значителна част от вноската, последното нещо, което общината иска, е да изпада в конфронтация. "Аз имам пълната подкрепа на правителството и тя не е за мен, а за София", казва Фандъкова и се усмихва с вдигнати ръце, докато обяснява, че "автономията се простира дотам, докъдето се простират и собствените средства на общината". Тя присъства на всяко заседание на кабинета и дори прави оперативки с министри след това, за да уточняват общи проекти. Дори желаната й цел за София - културна столица на Европа през 2019 г., минава през това други кметове от ГЕРБ, като този на Русе например, да бъдат убедени да не съперничат на столицата.

Докато основният въпрос към Росен Плевнелиев беше кога ще се еманципира от Бойко Борисов, този въпрос не седи за Фандъкова. "Никой и не очаква от нея да се еманципира от Борисов, затова не я питат", констатира политологът Румяна Коларова. "Освен това тя има по-различен статут. Кметът на София принципно е като министър в правителството. Като такъв тя се движи в линия с интересите на правителството - не е логично да се еманципира."

Нещо повече - Коларова припомня, че еманципацията е нож с две остриета. "Софиянски например се отдели от СДС и се оказа разрушителен фактор за десните." Политологът няма съмнение, че всяка по-рязка заявка за независимост на Фандъкова минава през разцепване на ГЕРБ - нещо ненужно и за нея, и за партията й в момента.

Опити за летене

Поради всички тези причини промяна се долавя само бегло. Фандъкова понякога излиза от образа на администратор, за да заприлича на политик. Парапетът бива пускан, но за кратко. "Не се приемам за част от кабинета, а за основен партньор в качеството ми на лидер на местната власт", казва тя. Посочва, че има сериозно влияние в столичната организация на ГЕРБ, която е имала възможност да оглави. Първото й решение - да назначи самостоятелно всички районни кметове в София, също говори за по-високо ниво на отговорност, която тя лично смята да поеме. "Обсъждаме с районните организации, разбира се. Но след това си взимам решението и си нося отговорността. Това означава координация и контрол. Ще поемам ангажименти, които можем да изпълним." Казва, че не е против тези кметове да се избират пряко, но докато не им се дадат истински правомощия и контролни механизми, тя смята този вариант за по-добър.

Дори критиците на Фандъкова не коментират личните й качества. В това, че е добър администратор, умее да подрежда приоритети, да сглобява екип и да делегира дейности, съмнения няма. Никой не я подозира и че е корумпирана. Това, което отчетливо й липсва, е авторитетът на истински лидер. Тя, както казва един от хората край нея и както признава и тя самата, не е ярка личност в понятието, което се влага в България в думата политик. "Нямам притеснения, че съм различна. Предпочитам да съм прагматик. Кметът трябва да е политик за града си, не да прави партийна кариера", смята кметът Фандъкова.

Това обаче дава повод на онези, които я считат за слаб избор, да посочват къде тя ще се провали. Нейният опонент на изборите Георги Кадиев казва, че тя е "добра жена, но за кмет не става. Да се държиш добре е едно, да се бориш с корупцията в общината съвсем друго. Нейното решение при сериозен проблем обикновено е да си зарови главата в  пясъка. И това за пореден път бе демонстрирано при скандалния избор на Андрей Иванов за председател на СОС - тя не каза нито дума мнение  по въпроса". Друг опозиционен представител пък споделя, че според него Фандъкова изпитва неприязън към онези съпартийци, които прокарват собствените си частни интереси в СОС. Въпросът е дали ще има силата и умението във втория си мандат да изолира и обезсили тези свои партньори. Запитана дали ще разчита на цялата група на ГЕРБ, тя отговаря леко двусмислено "ще направим така, че да разчитаме". 

А когато инерцията свърши?

Другият голям въпрос над Йорданка Фандъкова е дали ще може да оцелее, ако ситуацията се влоши. Досега тя се движи предимно по инерция отпреди - с големи проекти, започнати от други, като софийското метро и вечния завод за боклук. Бидейки първият кмет от Софиянски насам, който ще има пълен четиригодишен мандат, тя има време и мотивация да преобрази София. Досегашните й опити за по-мащабни промени не вдъхват особена увереност - синята зона, данъчното презониране на София, справянето с бездомните кучета, дори заводът за боклук са все още или в твърде начален стадий, или са напълно блокирани.

Двете думи, които все още определят Столичната община, продължават да са хаос и непрозрачност. Към тях почва да се добавя и дефицит. Икономисти посочват, че за пръв път от 20 години София има устойчив дисбаланс в бюджета - от средата на миналата година досега общината има дефицит след капиталови разходи около 11%. Голяма част от този дисбаланс се дължи на субсидиите за общински дружества като градския транспорт. С всичките си дружества общината прилича много на държава в държавата - освобождаването от дейности, които не са уникални за общината, би трябвало да е приоритет също.

Връзката с Бойко Борисов също е оръжие с две остриета. Фандъкова прие обратно от държавата "Топлофикация" с нейните многомилионни задължения - ход, който няма никакво логическо или икономическо обяснение освен натиск от страна на "Дондуков" 1.

Както подчертават и Standard&Poor's, ако реже разходи, увеличи събираемостта на данъците и се окаже в добър макроклимат, в най-добрия случай София може да намали дефицита си и да държи задълженията си на приемливо ниво. В най-лошия нито едно от тези условия няма да се сбъдне. Ако рейтинговите агенции даваха прогнози и за бъдещето на политици, тази за Йорданка Фандъкова би изглеждала вероятно така: позитивен изглед, ако успее да държи под контрол лобитата в СОС, на ръка разстояние Бойко Борисов и прокара докрай поне няколко от големите идеи, които да променят София. За да постигне това обаче, ще й се наложи по-често да пуска парапета и да върви самостоятелно.