Моделът "София"

София е далеч назад в световните класации за най-добри градове за живот, но би било нелогично центърът на най-бедната държава в ЕС да е някакъв милионерски рай. Всъщност, погледнато от европейска гледна точка, София не стои никак зле - както вече "Капитал" е обяснявал, по показатели тя е по-скоро средноевропейски град и не може да се сравнява с останалите български градове, а ръстът й през последните няколко години я извежда в челото на най-бързо развиващите се столици в ЕС. В изследването на Евробарометър за европейските градове от 2013 г. в София е отбелязан най-големият ръст в задоволството от градския транспорт спрямо 2009 г. - 19%. С 10% повече хора харесват площадите, пазарите и зоните за разходка, както и състоянието на зелените площи.

Погледнато през тази призма, Фандъкова и ГЕРБ са най-доброто, което София може да желае за бъдещето си.

С любезната помощ на ЕС

Погледнете София през контекста на България в последните 8 години обаче и картината се променя. В 7 от тях на власт беше ГЕРБ, което обуслови добрата връзка между общината и централната власт. Като основен град и двигател на икономиката София винаги е била преди другите и е привличала бизнес и хора, но влизането в ЕС и помощта на правителството се оказаха двата фактора, които я издърпаха в съвсем друга категория. През директни и индиректни канали - проекти на самата община, проекти на Агенция "Пътна инфраструктура" като Северната тангента и двете дъги на околовръстното, през "Метрополитен" и "София тех парк" - Столичната община ще получи до края на 2015 г. близо 2.4 млрд. лв. от европейските фондове. Това e огромна сума, която е насочена изцяло в капиталови разходи и подобрения и представлява още един годишен бюджет и половина.

Огромна част от подобренията в града се дължат изключително на това финансиране. Много от тях, като например метрото, не са свързани директно с работата на общината. "Метрополитен" е един от най-добрите ползватели на евросредства, но е напълно автономно (дори прекалено) от Столичната община. Същото важи за проектите като околовръстния път и северната тангента, които са част от републиканската пътна мрежа, за Централна гара, която е собственост на Национална компания "Железопътна инфраструктура", или за "София тех парк", който е независимо дружество. Други проекти, като например заводът за боклук, бяха заложени като задължителни изисквания в европрограмите и изпълнението им се забави драматично, но България беше задължена да ги завърши, за да не бъде глобена.

Всички тези инвестиции правят живота в София по-добър, но да се приписват на управлението в общината е в най-добрия случай пресилено. Когато каза тази седмица, че 90% от кампанията се води с европроекти, регионалният министър Лиляна Павлова допълни, че те "не трябва да се политизират". Йорданка Фандъкова едва ли е много съгласна с нея. По време на дебата с другите си конкуренти тя ядосано заяви, че защитата на проекти "не става от само себе си, да не мислите, че лесно". Защитата на проект безспорно е важна задача, когато това са единствените пари за инвестиции, но с нея се справят хиляди общини в Европа и стотици в България всяка година и е по-скоро атестат за опита на чиновниците, отколкото за визията на кмета.

Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА

Добрата стопанка и мръсното под стълбите

Разбира се, има проекти, които София финансира сама - например ремонтите и кръстовищата. Това се дължи на факта, че тя е единственият български град, който може да ползва заемно финансиране с ниски лихви от външни кредитори. Което ни води до въпроса за какво се ползва то. Оправянето на улици е добро занимание за добра стопанка (каквато Фандъкова е в представата на много софиянци), но проблемите на София изискват мислене от друг мащаб (виж текстовете тук, тук и тук).

В споменатото по-горе изследване на Евробарометър от 2013 г. 71% от софиянци казват, че не харесват качеството на въздуха, 55% не се чувстват сигурни в града си, а 39% - в квартала, само 33% са доволни от чистотата, а само 46% смятат, че общината им помага ефективно да разрешат проблемите си. Сградният фонд в столицата, особено в центъра, застарява и се руши, атмосферата е буквално отровна, кварталите продължават да се презастрояват, София продължава да е сигурно единствената европейска столица, в която масово се паркира в зелени площи, и всичко това е дори преди да стигнем до администрацията. За нея един строителен предприемач казва, че властващата система не е електронната, а системата "наш човек". Софийската община продължава да е пример за бавно въвеждане на е-услуги, отказ от делегиране, административен хаос и бюрокрация, дребна и едра корупция и затвореност към бизнес и хора. Събираемостта на данъците продължава да е проблем.

Това, разбира се, далеч не са недостатъци само на Столичната община. Всички общини и доста институции в България малко или много страдат от същите. Но това не може да е оправдание за примиряването със ситуацията, особено ако София наистина иска да е в лигата на по-развитите европейски зони или да се състезава за привличане на инвеститори и туристи. Срамно е например, че дори сред българските големи градове столицата е последна в невъзможността да се справи с контрола в градския транспорт - официално тя признава между 10% и 15% от пътуванията за гратис. Изключително неприятно, дразнещо и откровено некадърно е отношението към ремонтите в града. Примерите за некачествена или недовършена работа и предадени обекти със занижен контрол са доста (виж галерията) и говорят, че отношението към дълготрайните инвестиции не е каквото би трябвало да бъде.

Некачествените ремонти станаха символ на общината в последно време
Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА

София - в плен на стопаните

Не може да се даде ясна статистика, но е по-вероятно градът да дължи голяма част от ръста на бизнеса, инвестициите и работните места на столичния си статут, а не на някакви чудеса от страна на администрацията. Последното, което може да се каже за администрацията към момента, е, че улеснява бизнеса и работи за по-малкото му натоварване. Общината няма особен принос към факта, че София се превърна в един от европейските хъбове на start-up бизнеса, както и в новата модерна дестинация за аутсорсинг и IT компании. Но от кмета и неговия екип зависи да използва тези новости в развитието на града, по същия начин, по който от него зависи да измисли активна стратегия за справяне със замърсяването или с административната тежест за бизнеса, или дори с елементарната задача да има табелки на всички улици в центъра.

Председателят на общинския съвет Елен Герджиков казва, че имат план за справяне с гратиса чрез електронна система, че създават софийска агенция за инвестиции, която да улеснява бизнеса, и че ще работят особено върху IT сектора. Следващият голям проект след метрото ще бъде развитието на северните територии, твърди Герджиков (виж интервюто с него).

Нищо от това не звучи особено вдъхновяващо или визионерско, макар да е безспорно полезно и доста закъсняло. Но дори да не направи нищо от това и да не поправи нищо от горните проблеми, рейтингът на Йорданка Фандъкова вероятно няма да пострада. "Фандъкова, не Борисов, не ГЕРБ, не Цветанов и не СОС", са причина за ситуацията в София, твърди социологът Живко Георгиев. "Тя е човек, който чисто имиджово радикално се разминава с имиджа на ГЕРБ. Тя додава на партията, а не печели от нея. Не съм смаян от идеите й, но тя има излъчване на нормална почтеност. Нормален човек ти спестява милиони в предизборна кампания", добавя той.

Това е модел, който може да бъде приложен на много места - крепостта София е твърдината, от която се разпростира умелото съчетание между приемливи кандидати и квазидържавното финансиране, който ще донесе успех на ГЕРБ и на тези избори. Той е толкова добър, че дори партията, която би трябвало да е най-големият конкурент в столицата - Реформаторският блок, не можа да измисли нищо повече от призива на Радан Кънев, че "София има нужда от стопанина Вили Лилков". Вместо да предложат нещо радикално ново, реформаторите просто предложиха да се смени лицето.

И това е всъщност въпросът. Потискащото в безалтернативния "избор", пред който е поставена София, не е, че Фандъкова и ГЕРБ ще спечелят отново, а че подобна лесна победа не оказва никакъв натиск за повече идеи, повече размах или фантазия в плановете за бъдещето на града. Както и при пазарните монополи, политическите такива не действат особено в полза на потребителя.