Бумерангът на злото*

Семейно имане

"Не се радвам от това, което се случва в "Атака". Далече ми е от характера да се бъркам в семеен скандал", твърди Валери Симеонов от СКАТ, според когото обаче "деградирането на формацията, изградена около една личност, която няма коректив, е съвсем закономерно". 

Собственикът на тв "Скат" познава добре главните герои в сапунката. Не само защото им е кум, но и защото още през 2005 г. той дава първо телевизионна трибуна, а после и рамо за превръщането на Волен Сидеров във водач на националистическа формация. Коментарът му потвърждава думите на лидера, че от самото начало съпругата му Капка се е опитвала да влияе на партийното развитие. Баща й Георги Ибришимов допреди няколко месеца беше национален координатор на формацията и на практика изгради местните структури. Синът й Димитър Стоянов е евродепутат от "Атака", а тя самата до 19 ноември - главен редактор на партийния орган. От началото на ноември пък е и общински съветник в София. Роднини на Сидерова са и в парламента, както и забъркани в сложните схеми за поръчителство, с които съпругът й се опитва да държи лоялни народните представители от формацията.

В разрез с всички нормални практики в политиката освен властта в българския вариант на партиен живот в парламента има и не малко финансови стимули. На първо място е държавната субсидия, която за "Атака" е над 4.5 млн. лв. годишно, а според устава на партията Сидеров може еднолично да се разпорежда с тях.

"Няма съмнение, че между управляващите и Волен Сидеров има и скрита финансова връзка. Само така може да се обясни резкият обрат в позицията на председателя през 2009 г. Когато зависимостта на ГЕРБ от "Атака" намаля, обстановката в партията започна да се изнервя", коментира за "Капитал" Валери Симеонов. Той може би намеква за появилите се неотдавна слухове, че "безусловната подкрепа"(по думите на Сидеров ) за ГЕРБ от 2009 г. минава през финансово мотивиране в големи размери, което вече е прекратено.

Катализатор на разпада на политико-семейните връзки стана любовната забежка на председателя с не по-малко амбициозната депутатка Деница Гаджева, бивша приятелка на доведения му син. Димитър Стоянов поиска оставката на Волен Сидеров, като за повод използва катастрофалните му резултати на президентските избори - шест пъти по-малко гласове от последния президентски вот преди пет години, както и скандалите около митингите на "Атака" пред джамията в София и в Батак.

"Излагам политически аргументи, никога не съм излагал лични", каза пред "Капитал" Димитър Стоянов, попитан дали, ако всичко в семейството беше наред, щеше да тръгне срещу пастрока си. Обяснението му, че реагира чак сега, е, че не е искал да бъде обвинен за виновник за загубата, ако публично оповести критиките си преди изборите. Капка Сидерова мълчи, а Волен Сидеров намери виновник в лицето на Бойко Борисов, който участвал в "сговор за унищожаването на партията". Твърди се, че единствената роля, която премиерът имал, е да помогне на Капка Сидерова да заеме избираемо място в листата на "Атака" за общински съветници в София. Още на първото гласуване в съвета за избор на негов председател ГЕРБ получи един глас повече от своите 33 - този на съпругата на Волен.

Позиционна война

Зад гърба си в партийно-семейната война тя има освен подкрепата на сина си и баща си и мощното рамо на евродепутата от "Атака" Слави Бинев, който не е партиен член, но е с достатъчно силен глас в партията, а и с двама депутати в групата. Единият от тях - Борислав Стоянов, застана на позицията на Димитър Стоянов, вторият - Огнян Стоичков, засега мълчи.

Волен Сидеров може да разчита на друг тип оръжия - партийния устав, който на практика му дава пълна свобода да управлява еднолично, както и документите, които обвързват с финансови зависимости народните представители. Това е причината например да се провали първата стъпка от стратегията за отстраняването на Сидеров от председателското място на парламентарната група. Едно от главните действащи лица Димитър Карбов тези дни даже разпространи декларация, с която публично оповести лоялността си към лидера. Той обаче си реши един вътрешнопартиен въпрос - участва активно в подреждането на листата с общински съветници във Варна, където се кандидатира и за кмет, а и опонентът му на местна почва - депутатът Цвета Георгиева, напусна групата на "Атака".

Сидеров владее и Централния сбор на партията, както се нарича тясното ръководство. След изключването на Димитър Стоянов и напускането на Деница Гаджева то се състои от верни на председателя хора - Десислав Чуколов, Павел Шопов и Станислав Станилов. Стоянов не приема изгонването му за легитимно, като твърди, че това може да стане само от национален сбор (конгрес). Форумът е насрочен за 21 декември, когато се очакват предимно скандали, но без легитимни последици. Причината е, че уставът позволява на лидера да назначава областните и общински представители на партията, от които зависи определянето на делегатите за сбора. Сидеров изчаква с издаването на пълномощни, за да се ориентира на кого може да разчита.

В стратегията на недоволните не влиза план за разпадането на групата, нито напускане на партията, поне не засега. Те все още се надяват, че могат да си върнат формацията. "Ама кой иска да отнема на Волен думата в парламента?! Това означава отнемане на думата на "Атака" в парламента, а аз не работя за това. Напротив - "Атака" трябва да има колкото се може по-силна дума, нещо, което нямаше в последните две години с безусловната подкрепа", твърди Стоянов. Той не отрича, че може да се бори за председателското място. "Готов съм да поема тази отговорност, ако бъда издигнат от делегати на конгреса и бъда избран."

А сега накъде

Кирил Гумнеров, Валентин Иванов и Огнян Пейчев, които напуснаха групата на "Атака" преди месеци, са скептични за успеха на стратегията на новите недоволни. Те по-скоро се приближават до идеята за създаване на нова патриотична формация. Такава си направи вече Валери Симеонов - "Национален фронт за спасение на България", по-известна като партията на тв "Скат", чийто кандидат за президент Стефан Солаков взе с 40 000 гласа по-малко от Волен Сидеров. "Не свързвам съществуването на фронта с "Атака" и в този смисъл не се радвам, че се отваря повече пространство за нас", каза Симеонов. Неговата идея е партията му да е една от "сериозните" патриотични организации, с които, ако се наложи, останалите да преговарят за обединение. Подобна е целта и на Гумнеров.

Недоволните от Сидеров обаче се ухажват от още една страна - настоящите и бивши членове на РЗС. Яне Янев видя възможност да възстанови разпадналата си парламентарна група, а пък напусналите го - създаването на нова, консервативна формация. И двете крилца около РЗС обаче са лоялни на Бойко Борисов и ГЕРБ, докато бившите атакисти - по-скоро не. И Сидеров, и опонентите му вътре и вън от партията осъзнават, че сривът в подкрепата за "Атака" се дължи на силната му прегръдка с управляващите. "Безусловната подкрепа беше грешка", казва с днешна дата Димитър Стоянов, но се пази от категорична позиция трябва ли "Атака" да мине в опозиция. "По-скоро ще си разпоря корема, отколкото да се включа сред задниците и сервитута на Бойко Борисов", коментира пред "Капитал" Слави Бинев. Капка Сидерова обаче още не е казала нищо.

Какъвто и да е финалът на сагата, факт е, че желаещи да се предложат за партньори на управляващите в Народното събрание винаги ще се намират, след като политическият пейзаж в България изобилства от странни субекти, попаднали на сцената по стечение на обстоятелствата, странни връзки, финансови или други зависимости, а не водени от принципи и идеология.

*Заглавието на най-известната книга на Волен Сидеров с антисемитски внушения