Правителството обеща повече да не бави реформите

От своя страна генералният директор на "Майкрософт България" Георги Ранделов също отправи няколко конкретни искания към държавата. Според него е важно да се изгради система за подаване на годишните отчети на едно гише, вместо на 3, както и такава за електронни призовки. По този начин ще се спестят и време, и освен това пари на администрацията, която сега плаща за куриерски услуги. Друго улеснение ще е общ документооборот, в който да са включени и общините. В отговор министърът по еврофондовете Томислав Дончев каза, че управляващото звено на всяка оперативна програма решава дали да се включи в готовата вече система за електронно подаване. Досега в нея са включени три. От началото на следващата година със системата ще работи и "Конкурентноспособност", каза Дончев.

Другите предложения на бизнеса, представени от Ранделов, са изграждане не на един, а на повече технологични паркове заедно с университетите, както и отваряне на средните професионални училища към бизнеса. Печалбата от съвместни проекти да се връща обратно към учебните заведения, предлага Ранделов.

Кристалина Георгиева: Важно е да се простираме според чергата си

Първи думата за изказване взе българският еврокомисар по кризисните ситуации Кристалина Георгиева. Тя похвали правителството за финансовата стабилност, която е постигнало, овладяването на бюджетния дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт  и задържането на държавния дълг на равнище между 14 и 16%.

"Търсих български аналог на думата "деливъридж". Не можах да открия, но се сетих за поговорката "да се простираме според чергата си. Това е урок, който всички държави трябва да научат, а по това отношение ние сме отличници и трябва да сме горди с това. Ние трябва да сме горди от това, че се намираме в този сандвич между Румъния и Гърция и въпреки това запазваме перспективите си да отбележим икономически растеж догодина", бяха уводните думи на Кристалина Георгиева. Тя също предупреди, че има голяма ерозия на доверието от бизнеса и потребителите в правителствата и за това може да окаже много сериозни последици за бъдещето на нашите деца. За това трябват такива политики, които да осигурят фискална консолидация (овладяване на дефицитите), но без да се унищожи потенциалът за икономически растеж.

Кристалина Георгиева посочи като тревожен фактът, че разликата в производителността на труда в ЕС и в САЩ се увеличава. "Да, тя расте и в Европа, но благодарение на екстензивни фактори, а не заради повишена производителност". Докато говореше еврокомисарят презентираше и данни, които показаха, че в България производителността расте по-бързо спрямо ЕС, макар и да остава най-ниската, но отбеляза, че страната ни се движи  в правилна посока.

"Най-устойчиви са страните, които са направили сериозни инвестиции в човешки капитал", допълни изложението си тя и като други пречки  за икономическия растеж посочи административната тежест, която понасят компаниите в България и ЕС, както и препятствията пред иновациите. "Гръмнали сме се сами в крака по отношение на политиката с патентите. В Европа разходите  за патент на една фирма са 32.5 хил. евро. В САЩ те са 1850 евро, а в Япония 1550. Какво можем да очакваме в такъв случай освен една фирма с идея да се премести в друга държава, където условията са по-добри", каза еврокомисарят.

Новият президент е за реформи

Новоизбраният президент Росен Плевнелиев също изтъкна 10 приоритета, за които  ще работи в рамките на мандата си, който започва от януари догодина. Според него трябва да има стимули за експортните сектори като земеделие и производство на храни. Той даде заявка, че ще работи за насърчаване на инвестициите в сектори с висока добавена стойност, образование, инфраструктурата и енергийната ефективност. "Ако се санират панелните жилища, половината от сметките за парно ще намалеят, тези пари ще се налеят в потреблението", смята Плевнелиев. Административната реформа трябва на всяка цена да доведе до предоставяне на електронни услуги на всички български граждани, което може да се случи през 2013 г., каза той.

"Инвеститорите отделят държавите, които са готови на смели решения, от тези, които са харчили много", каза Плевнелиев. По думите му кризата дава шанс на България да направи ключови реформи така че да изпревари други държави в класациите за правене на бизнес. "Ако сега сме на 74-то място в Doing Business, през 2020 г. спокойно може да сме на 50-то", каза бившият министър на регионалното развитие.

Всички предложения на Георгиева и Плевнелиев бяха припознати от премиера

Бойко Борисов обясни, че в предишните в две години правителството е било заето да гарантира фискалната стабилност и за това не се виждат успехи в останалите области, но и те ще бъдат налице до края на мандата. "Мисля, че най-сетне някои хора  могат да замълчат, защото по-шумните се чуват повече, но графиките, която госпожа Георгиева показа, красноречиво показват работата, която вършим.

"За това графики, графики, графики и все пак това, което чуваме като послание и оценки в Еввропа се оказва доста по-различно от това, което сегашния президент издига като тема и дебат на деня", заяви Бойко Борисов. Той изтъкна още, че за първи път на България не й трябва да следва външни нареждания какво да прави, а заради финансовата си стабилност сама може да си определя приоритетите. 

Премиерът потвърди решимостта на правителството да прокара промени в Конституцията, които да гарантират, че и следващите правителства ще следват финансова дисциплина и няма да правят големи дефицити. "Ние твърдо участваме в пакта за финансова стабилност и разчитаме на партиите в парламента. Надяваме се, че разуните хора в БСП, и в ДПС, и в РЗС и независимите, това са хората, от които можем да очакваме да подкрепят този пакт и ние можем да покажем в Европа една сплотена нация, политическа класа, кожято може да води политика. Един ден ако президентът стане премиер, каквито са му амбициите, трябва да ни благодари, защото му решаваме неговия проблем с пенсионната  реформа, каза премиерът.

По отношение  на политиката в земеделския сектор и Бойко Борисов и Кристалина Герогиева заявиха, че ще работят за увеличаване на сусидиите от ЕС за земеделския сектор. По думите на Георгиева те могат да нараснат със 70% спрямо сегашните 11 евро на декар. 

Финансовият министър Симеон Дянков пък похвали, че България вече е държавата с най-ниско данъчно бреме в ЕС. "България е една от трите държави в ЕС, която е водила най-последователната данъчна, фискална и макроикономическа политика. България с Финландия и Швеция е от 3-те държави в ЕС, която не вдигна данъците", каза Дянков. Той припомни, че продължава и реформата в държавната администрация, така че "държавните служители да са стимулирани да работят, за нещата, които днес обсъждаме". И отбеляза, че от пенсионната реформа печелят всички.

Ако през 2010 г. трябваше да докажем, че нестабилността в Европа няма да се пренесе, сега имаме луксозната възможност да мислим какви са характеристиките и перспективите за българския бизнес. Важното, което често се забравя, е, че популизмът никога не печели от реформите", допълни Дянков.