Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Две неща. Свобода да разполагаш с времето си и финансова независимост. Те ти дават правото и самочувствието да се самоопределиш като средна класа. Това е определението, в което се разпознава Николай Давидков с цялата условност на понятието средна класа, измеренията му в България и сложната икономическа обстановка. Това е напредък - българите по-често обичат да се поставят едно или две стъпала по-ниско, отколкото реално са.
Той е архитект. Съпругата му е дизайнер на мебели. Живеят в столицата. По дефиниция принадлежат към средната класа по целия свят. С уговорката, че ако изхождаме от социалния статус на професиите им, би следвало да получават много по-високи доходи. Собствената му оценка за това как живее в момента е следната: "Нямам кой знае колко високи приходи, но не съм притиснат до стената."
Трудно му е например да изчисли колко е средният месечен доход на семейството му. Причината - "има системно забавяне на плащания от страна на клиентите, но като цяло се справям със ситуацията, в която се намираме. Оптимистичното е, че и аз, и съпругата ми не сме оставали без работа през последните години. Постоянното ми състояние е да съвместявам по няколко ангажимента едновременно", обяснява Давидков. Тъкмо това по думите му го приобщава към средната класа - това, че сам може да организира битието си и сам си е работодател.
А когато доходите започнат да се свиват, търси алтернативи. Не се отчайва. Годините, в които неговото архитектурно студио има най-много работа, логично съвпадат с тези на строителния бум. Когато балонът на имотния пазар се спуква и поръчките силно намаляват, Николай Давидков решава да разшири хоризонта си. Да смени темпото. Започва да преподава в Университета по архитектура и градоустройство. Поема ангажимент към община Панчарево като главен архитект. Започва проект, който отдавна мечтае да реализира - архитектурна работилница за деца. Най-накрая има време и да подобри английския си.
"Когато външните условия са по-сурови и напрежението е по-голямо, аз реагирам много по-адекватно, отколкото в моментите на задоволеност и спокойствие. Времето на криза е най-подходящо да смениш курса и да откриеш нови пространства за изучаване, а пък нашето поколение явно ще си прекара живота в постоянна криза", разсъждава той. По думите му финансовите ползи от страничните му занимания са по-скоро символични. Основният му бизнес покрива разходите на семейството му. Но си дава сметка, че начинът му на живот не е само лична негова заслуга, а резултат от натрупвания, на семейна история. Да вземем дома му например. Семейството на Давидков живее в къща в периферията на града, която родителите му са започнали да изграждат през 80-те години, а той е довършил преди време със собствените си спестявания.
Имат две коли, това дава независимост на него и съпругата му да организират всекидневието си. Нямат кредити, за които да се притесняват. Но нямат и голям депозит в банката. "Символичните спестявания, с които разполагаме, постепенно изтъняват, защото се опитваме да не променяме драстично начина си на живот. Пък и не сме от най-спестовните хора", признава Давидков.
В центъра на усилията и вниманието на семейството, разбира се, стоят децата. По-точно грижата за тяхното развитие. Тук включват всякакви форми на заетост извън училище - един спорт, зимен и летен. И задължително уроци по чужди езици. Веднъж в годината си позволяват семейна почивка в чужбина. Най-често ходят на ски извън България. През лятото предпочитат българското Черноморие. Ходят на едно и също място от години и все в една и съща компания. Привлича ги спокойствието, това, че децата са свикнали с обстановката и се чувстват добре там. Това им е по-важно от качеството на обслужване.
Заради децата по-рядко излизат и по заведения. По-често си разменят гостувания с приятелите си. Уютът на дома на този етап е за предпочитане пред киното, театъра и концертите. Повече четат, отколкото гледат филми. На трапезата им зеленчуците се появяват по-често от месото (важна бележка - статистиката на НСИ сочи, че в последните няколко години българите като цяло се хранят по-здравословно, намаляват тестените продукти и увеличават зеленчуците).
Николай Давидков гласува на всички избори от началото на демокрацията, без да има предпочитания към определена политическа партия. Не харесва нищо крайно ляво, нито крайно дясно. В момента симпатизира на консервативната икономическа политика - "не можем да си позволим да харчим пари, които нямаме". Има две прости очаквания към средата (разбирайте институции и публични услуги) - икономическа стабилност и възможности за развитие. Вярва, че най-голямото богатство на неговото поколение е, че може да избира къде да живее и работи.
Все по-трудно му е да се ориентира граждански, защото смята, че медийното пространство е наситено с демагогия, лъжи и некомпетентност. Казва, че би подкрепил всяка обществено полезна кауза, която засяга широки социални групи, но ако има достатъчно ясна информация.
"За мен основен приоритет е да запазим природата и биоразнообразието, което притежаваме, защото заедно с хората това са най-ценните ни ресурси. Не мога да приема, че ще се строи в планините, без да се променя предназначението на земята и без да се плащат съответните за това такси", избира си все пак кауза Давидков.
Да си по средата в неговия случай означава да можеш да избираш. А, да - и да не мрънкаш.
София не е България
Средната класа в София е реално по-богатата част на по-малките градове. Така икономистът Красен Йотов илюстрира драматичните разлики между столицата и останалата част от страната, когато се опитваме да дефинираме кой е средна класа. Те са видими дори и през официалните данни. Aко средната месечна заплата в София през 2010 г. според НСИ е 878 лева, в Пловдив е 538 лева (340 лева разлика). Дори по-богатите морски градове като Варна и Бургас имат около 200-250 лева разлика със столицата - там средните месечни работни заплати са съответно 627 лева и 591 лева."Има статистика в Евростат, според която София получава около 70% от средния доход за ЕС. Тоест тя е по-богата от най-бедните райони в Германия и Чехия", обръща внимание Йотов. Логично големите разлики между столицата и страната идват от това, че в София са съсредоточени висшата държавна администрация, както и централите на повечето международни фирми, където заплатите са по-високи от средните за страната. Има обаче една подробност: споменатите категории са в множеството си "светли", т.е. декларират пълните размери на доходи - нещо, което не може да се каже за всички в райони в страната и със сигурност изкривява статистиката.
Така средната класа в по-малките градове всъщност се формира от собствениците на малък и среден бизнес, както и от представителите на свободните професии - лекари, юристи, нотариуси и т.н. И съответно е още по-скромна по размери. Според Екатерина Панайотова от Unicredit Bulbank в зависимост от регионите в тази група влизат и земеделските стопани, а по Черноморието тези, които се занимават с туризъм, моряците. "В Карлово например средна класа може да е човек, който има оранжерия или ферма за охлюви", дава пример тя.
Карлово всъщност ни дава и другото обяснение за пропастта между София и страната в размерите и доходите на средната класа - младите и образовани хора, които би следвало да формират ядрото й, отдавна са си отишли. Ако не са в София, те са емигранти. Местният предприемач Любомир Бакърджиев разказва: "Голяма част от младите хора на Карлово избягаха навън, около 3 хил. поне има в Лондон още от 2004 г."
Застрахователите обаче забелязват любопитна особеност за средната класа в по-малкия град - тя не е толкова потребителски настроена. Изпълнителният директор на "Булстрад Живот" Светла Несторова обяснява защо имат по-добри продажби в страната: "Доходите в по-малките градове са по-ниски, процентът на хората със заплата над 1000 лева е много по-нисък, но пък там са по-склонни да взимат превантивни мерки. По-скоро биха си обезпечили нещо, отколкото да си купят нещо. Докато в София и Варна е тъкмо обратното."
35 коментара
Пожелавам на всички хора в България здрав разум и финансови успехи!
Дано вървим на добре!!!
"По дефиниция принадлежат към средната класа по целия свят. С уговорката, че ако изхождаме от социалния статус на професиите им, би следвало да получават много по-високи доходи. "
Теоретично имало средна класа с доходи ... на безработен пакистанец западно от Виена!
... или на селски пенсионер в Гърция ...
Хайде стига цинизми, а!!!
До коментар [#2] от "Jordan":
Ето го поредния, който се е втренчил в номиналните доходи. Средната класа тук може да си позволи неща, които там хората не може и да си мечтаят - веднъж или повече седмично по заведения, фризьор два пъти в месеца, таксита и театър, когато си поиска. Успех с това в Стокхолм например...
Българите най-често си спомнят колко добре са били живяли преди еди си колко години, но никога не искат или не могат да си го признаят в конкретния момент. Погледът им най-често е вперен назад, и почти никога - напред... И покрай всичко това обикновено (късно) откриват че са били "средна класа", но са го пропуснали.
Хайде, и тук ще го напиша. Две бангии, които със 100% сигурност домуват по тротоарите и градниките, не те правят средна класа. Правят те циганин, който върху наелоновия бидонвил си е сложил сателитна антена с цена $500. Добре е детето да се обучава на рисуване, балет и тенис, но в останалото време ще бърше с дрехите си коли по тротоарите, върху главата му ще капят климатиц,и а връстниците му в клас ще го заговарят на "Ахалелелеле бате, ти скивА ли бат Стефчу кффа мазда си е купИл....". Тоест, време е средната класа да излезне пред блоковете, в които живее, и да си оправи двора. После да отиде в общината и да поиска същото за улицата и булеварда. Не стане ли това, провалът е всеобщ.
Този Николай Давидков арх. е типичен представител на корумпираната бюрокрация и ми е много чудно как уважаван вестник ни го пробутва за средна класа. Работил бил. И познайте от къде са му доходите? Беше главен архитект на Панчарево. Средна класа? КОРУПЦИЯ И ДРЕБНИ ДАЛАВЕРИ. Такава средна класа не създава, тя е причината за мизерията.
"...... Най-накрая има време и да подобри английския си...."
Край.
До тук четох и спрях.
Значи пича е дъра-бъра архитект, от дълги години, ма едва сега намира време да си подобри английския.Приемам, че не знае друг език. т.е. НЕ ЗНАЕ КАК ЕЖЕМЕСЕЧНО СЕ Е РАЗВИВАЛА ПРОФЕСИЯТА МУ ПО СВЕТА, НЕ ЗНАЕ КАКВИ НОВИ МАТЕРИАЛИ СЕ ИЗПОЛЗВАТ, КАКВИ СА ТЕХНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ, ЗА КАКВО МОГАТ ДА СЕ ИЗПОЛЗВАТ...НЕ ЗНАЕ НИЩО, само това, с което си е изкарал дипломата.
Да не детайлизирам, но ако почти ежедневно не учиш в областа си, си загубен и няма да станеш средна класа само с искане, .."щото тъй било по света с моята професия".
Иначе за статистиката всички четат, ама все Паоло Коелю и Шок :)
Т'ва типче, дето сте го дали за пример, дето е довършило къщата на родителите си е средна класа. От това правим извода, че е бил едно дете и е наследил къщата. Ами ако имаше брат или сестра ? А ако всички завършили ВИАС се върнат да преподават - дали ще има места за тях ? А дали има толкова свободни места за архитекти на Панчарево ? Както пише 6 - смърди на корупция. Ако този е пример за средна класа, нищо чудно, че всеки гледа да се изнесе от тази кочина.
Да заповяда средната класа към В.Търново, където стойността на потребностите за един "среден" живот са нагласени като за стотиците англичани, които изкупиха селата в околността, като за хилядите азиатци които търкат паветата по Царевец и снимат крем карамела, а сервитьорчетата карат с по 300 лв заплата в луксозен ресторант и не ходят на лекции, че да си плащат наема на стаичката. Работя с много чужденци и от досегашния ми опит, Франция и Индия не са помирисвали средна класа от поне 30 години, ние ли ще се осредним???
Тая шия не е от туршия, архитектче...
Публикувано през m.capital.bg
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.