Почти солидни въпреки труса

Известни съмнения

"Сградите и съоръженията в София са строени добре. Факт е, че издържаха земетресението", каза във вторник пред bTV и главният архитект на София Петър Диков.

Все пак има и песимисти. "България има добри сеизмични норми. Въпросът обаче е в практиката", коментира преподавателят от Университета по архитектура, строителство и геодезия доц. д-р инж. Йордан Милев. Наблюдението му е, че в последните две-три години заради кризата част от инвеститорите са започнали да икономисват материали от конструкцията. Според него този процес може да доведе до неспазване на сеизмичните норми. "Работата в бранша е малко и много хора са готови на компромиси", казва той. Препоръката му е общините и Дирекцията за национален и строителен контрол (ДНСК) да изпълняват стриктно функциите си и да не допускат разрастването на тази практика.

"И при строги сеизмични норми за строителство може да има случаи на тяхното заобикаляне, ако контролът е слаб", казва и зам.-директорът на Геофизичния институт на БАН проф. Светослав Симеонов. Според него обаче едва ли се пести от противоземетръсни елементи, защото стойността им е сравнително малка сума от цялостната цена на една сграда. По-скоро проблеми могат да имат хилядите незаконно построени в миналото къщи в малките градове и села – с аматьорски (или без никакъв) план и общите усилия на приятели и съседи, както и сградите, в които приземните етажи са преустройвани в магазини, салони за красота и т.н. Там масово са премахвани стени и носещи елементи, за да се разширят пространствата.

"Не бива да се твърди лековато, че не се спазват сеизмичните норми в строителството, защото това няма как да се докаже, а освен това, ако е вярно, е престъпление, случило се с участието на много хора от най-различни нива на контрола. Не мисля, че подобно нещо може да е масово", смята от своя страна и председателят на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране инж. Стефан Кинарев.

Нормативите

Близо 97% от територията на България е сеизмично активна. Първите земетръсни норми в страната са от края на 40-те години на XX век, но в сравнително модерния си вид се появяват в средата на 60-те години. Оттогава техните изисквания на няколко пъти са били завишавани. Днес София заедно с региона на Балчик-Шабла, Рило-Родопският масив и малка зона около река Тунджа по границата с Турция са определени като най-рискови в България.

След земетресението от 5.7 по Рихтер в Стражица от 1986 г., което причинява огромни разрушения, въпреки че не е с твърде голяма сила, нормативите изискват новите сгради в районите с доказана сеизмична активност да се проектират така, че да издържат до 9-а степен по Европейската макросеизмична скала (EMS), което съответства на 7.4-7.5 по Рихтер. В десетилетието преди труса в Стражица изискването е било за 8 по EMS (около 6.7 по Рихтер), а между 1964 и 1977 г – за 7 по EMS (около 6 по Рихтер). За по-голямата част от страната и сега изискванията са за 7 или 8 по EMS.

@@galwidg:1832430@@ 

Контролът

Проектна част на сградите се изготвя единствено от проектанти конструктори, които имат доказан опит и квалификация, обясняват нивата на контрол от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Изготвеният проект на конструкцията се проверява допълнително от физическо лице - технически контрол. Извършва се и допълнителна трета проверка, потвърждаваща, че конструкцията ще поеме всички натоварвания, включително и сеизмични.

След изпълнение на всички тези условия инвестиционният проект се одобрява от главния архитект на общината или района и се издава разрешение за строеж. В процеса на строителството отговорност за спазване на проекта носят строителят, техническият ръководител, проектантът конструктор и строителният надзор на строежа.

Колко издържат?

"Не може да се даде обобщен отговор за степента за устойчивост на всички сгради в София или в който и да е друг град, защото те са строени по различно време", казва инж. Кинарев. Той допълва, че задачата става още по-сложна поради факта, че част от къщите отговарят на изискванията от 60-те години, а други - на тези от 70-те години. Ако сградата пък е строена във времето, преди да има нормативи, то не е задължително тя да е рискова. "За да се добие ясна представа за състоянието на сградите в София, то на всяка една трябва да се направи технически паспорт, който да установи нейната годност", допълва инженерът. Наредбата за паспортизация на сградите съществува от няколко години. Според нея на всеки един обект трябва да се направи паспорт с информация кога е строен, какви нормативи са действали през това време, как се е отразило времето на експлоатация му и т.н.

"За съжаление процесът върви твърде бавно и много малка част от сградите в България са паспортизирани", казва Кинарев и добавя, че паспортизацията трябва да стане приоритет на общините. Причината за слабия интерес към състоянието на сградите са типичните - многото собственици, липса на единомислие между тях и недостиг на средства.