Да си купиш Темида

Подарък за корумпираните ни приятели

Две години преди ГЕРБ да реши да ги повиши без конкурс, вицепремиерът Цветан Цветанов директно обвини членовете на ВСС, че са корумпирани.

Тази пролет авторът на промените в Закона за съдебната власт - правосъдният министър Диана Ковачева обясни, че съмнението в този състав на съвета е една от причините да не му се възлага организирането на изборите на магистратската квота.

Двете мнения обаче само на пръв поглед изглеждат като категорична оценка.

Във внесения от Ковачева законопроект действително беше предвидено членовете на ВСС да бъдат повишавани след края на мандата им, но изрично беше посочено, че това няма да важи за настоящия състав на съвета, а за следващия.

Последното разгневи членовете на кадровия орган на съдебната власт, които както никога излязоха със становище, в което обявиха лишаването им от автоматично повишение за дискриминация. Така в крайна сметка между първо и второ четене народният представител от ГЕРБ Красимир Ципов предложи ограничението да отпадне и настоящият ВСС (който според вицепремиера Цветанов е корумпиран) да получи "бонус".

Поправката ползва шестима от членовете на Висшия съдебен съвет. Това са Мая Кипринска, Петър Стоянов, Георги Шопов, Димитър Фикиин, Иван Колев и Радка Петрова. Преди да бъдат избрани в "правителството" на съдебната власт, те са били в инстанции, различни от върховните.

Разпоредбата за повишаването на членовете на ВСС обаче без съмнение ще бъде подложена на тълкуване от самия съвет и така може да се окаже, че вместо на окръжни и апелативни нива, членовете на съвета ще се самовъзстановят директно във ВКС, ВАС или ВКП. Кипринска, Шопов, Колев и Радка Петрова бяха гръбнакът на серията назначения по върховете на съдебната система на магистрати, близки до ГЕРБ – Георги Колев за председател на Върховния административен съд и Владимира Янева за ръководител на Софийския градски съд. 

И двете решения разбунтуваха не само магистратските среди и неправителствения сектор, но и Европейската комисия, която в няколко поредни доклада ги даваше за пример за непрозрачната кадрова политика на съвета.

Тази седмица при гласуването в пленарната зала на второ четене имаше слаба опозиция срещу автоматичното повишаване на членовете на ВСС.

"Не може да има автоматично атестиране ан блок, атестирането е индивидуална оценка, а не групова, това е логиката и в кариерното развитие", коментира Христо Бисеров.

Любен Корнезов от БСП пък попита риторично: "Защо да не приемем същото и за народните представители. Като ни приключи мандатът, да заемаме по-висока длъжност?" Никой в залата не успя да обясни защо се налага този бонус да важи и за настоящите членове на съвета (които са приели да станат такива при други условия), а всички изказвания визираха следващия му състав.

Според адвокат Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи този бонус е "изключително вреден за морала в самата система, защото допълнително ерозира доверието на магистратите, че имаме справедлив и валиден за всички кариерен процес."

Голямата щета е другаде - неясните критерии имат за резултат покварата на младите магистрати, които би трябвало да върнат доверието в системата на правораздаване.

И не само ще минират съдебната практика за дълги години напред, защото освен кариерно израстване преместването на един магистрат в по-горна инстанция значи и промяна на качеството на правораздаване. Така във ВКС например ще отидат членове на ВСС със съмнителни качества.

А как изглежда повишаването отвътре в системата, най-ясно обясни говорителят на най-голямата магистратска организация в България - Съюзът на съдиите, Нели Куцкова: "Значи тези, които непрекъснато работят и са се доказали като добри магистрати, трябва да се явяват на тежък конкурс. А хората, които за пет години ни направиха за резил пред цялата страна и пред цяла Европа, за награда ще бъдат повишени автоматично."

Ако може и една услуга!

Подаръкът за настоящите членове на ВСС върви с друга законодателна промяна, вкарана в последния момент от същия депутат от ГЕРБ, Красимир Ципов.

Тя предвижда промяна в сроковете за избор на тримата големи в съдебната система - главния прокурор и председателите на ВКС и ВАС. До този момент процедурата започваше не по-рано от два и не по-късно от един месец преди края на мандата. ГЕРБ прие тези срокове да станат съответно шест и три месеца.

Цитиран от mediapool, Христо Иванов коментира предположението, че тази промяна има за цел настоящият състав на ВСС да избере следващия главен прокурор: "Когато имаме това натрупване на обстоятелства и поведение, да се изключи такава връзка става все по-трудно. Остава на политическата класа да разсее тези съмнения. Има нещо по-важно. Ние трябва да сме наясно какво очакваме от избора на следващия главен прокурор. Много важно е той да не бъде избран от този ВСС, но и изборът трябва да бъде проведен по нов начин. И за това само разместване на дати не стига."

Самият Красимир Ципов обясни, че целта на предложението му е да се удължи процедурата по избор на главен прокурор и така да се гарантира прозрачност.

Ако президентът издаде указ за обнародването на промените в ЗСВ (вицепрезидентът Маргарита Попова вече разкритикува идеята), то процедурата за избор на следващия главен прокурор ще може да започне след два месеца - на 19 август (т.е. от същия този надарен от ГЕРБ състав на ВСС, чийто мандат свършва на 3 октомври) и ще трябва да приключи не по-късно от 19 ноември, когато вече би трябвало да има нов състав на съвета.

Така на пръв поглед този ВСС няма как да избере следващия главен прокурор.

Ако Борис Велчев обаче прекрати преждевременно мандата си, нещата няма да се развият точно по този начин и именно настоящият състав на ВСС ще избере следващия ръководител на държавното обвинение.

Последното е реална възможност.

От източници в държавното обвинение "Капитал" научи, че самият Борис Велчев е споделял, че в момента е много трудно да се работи, тъй като половината време на хората минава в очакване на избора и никой не иска да поеме отговорност.

Плановете за бъдещото кариерно развитие на Велчев многократно са били обект на коментар - от варианта той да стане конституционен съдия до посланик. Самият той отрича. Публично главният прокурор подкрепи идеята за по-ранен избор с уговорката: "Това би давало възможност за това и прокуратурата да се успокои, тъй като сега една от основните теми в прокуратурата е кой ще бъде следващият главен прокурор. Колкото по-рано хората се успокоят, толкова по-добре."

Факт е обаче, че до есента изтичат мандатите на трима членове на Конституционния съд - на 9 октомври на избраната от парламента Емилия Друмева, на 29 септември на избрания от президента Евгени Танчев и в края на този месец на Владислав Славов от квотата на съда.

Според Закона за Конституционния съд новите съдии се избират и назначават три месеца преди изтичане на мандата, т.е. процедурата може да започне още в края на юли.

Ще изберем наши, ама тези са по-наши.

ГЕРБ има достатъчно гласове в парламента, за да назначи, когАто си поиска в следващия състав на ВСС от парламентарната квота.

При това положение управляващото мнозинство сякаш няма интерес изборът на главния прокурор да се издърпва по-рано.

Само на пръв поглед. Главният прокурор се избира с не по-малко от две трети от гласовете на членовете на съвета (поне 17 от 25). Според конституцията във ВСС има 11 представители на съдебната власт и 11 посочени от парламента.

Ако управляващите могат да изберат без проблем вторите, то първата квота остава несигурна, защото се гласува от съдиите и прокурорите, а това е процес, който изпълнителната власт все още не може да контролира изцяло.

В същото време ГЕРБ вече е тествал настоящия състав на ВСС при избора на председател на ВАС. Миналата година за поста беше гласуван без проблем близкият до управляващите Георги Колев и няма защо да си мислим, че след кариерната награда ГЕРБ няма да разчита още повече на тези кадровици на Темида.

Така стигаме до рефрена, който Европейската комисия повтаря до полуда. Нейният говорител Марк Грей предишната седмица заяви (за пети път): "Както подчертаваме пред българските власти от известно време, ние смятаме, че е нужна фундаментална реформа в съдебната система, която започва от Висшия съдебен съвет." Превод на явно енигматичното за българските власти послание дава Христо Иванов: "Реформа изоснови означава съществени структурни преобразувания. Фундаментални за съдебната система процеси като кадровия подбор и оценката на качеството на работата, регулирането на натовареността и управлението на ресурсите, дисциплинарният процес и превенцията на корупцията все така чакат компетентното си управление. Държавата дори сграда за Софийския районен съд не може да намери."

Една от тези промени, която ЕК посочи конкретно, беше въвеждането на директен избор на членове на ВСС от магистратската квота. В момента те се избират индиректно, през делегатски събрания, които по думите на редови магистрати са изключително лесни за манипулиране - нещо, което признава и самият главен прокурор. Управляващите отказаха да въведат директния избор с обясненията или че няма техническа възможност за това, или че не може да се има доверие на този ВСС (който сами повишиха), или че е рисковано да се организира общо събрание на всички съдии (Румъния, която е по-голяма от България, успява да го прави.)

Не става въпрос за днес и утре

"Арестите, дори оправдателните присъди по ключови дела бледнеят пред значението на тези два избора", коментира пред БТА ръководителят на правната програма на институт "Отворено общество" Иванка Иванова и допълва: "Мандатът на ВСС е пет години, мандатът на главния прокурор - седем. Каквито ги надробят Народното събрание, президент и магистратите сега, такива ще ги сърбаме следващите две петилетки."

Няма никакво съмнение, че главният прокурор предвид правомощията, които има (да ръководи единната и централизирана и подчинена само нему прокуратура), и предвид дългия мандат е една от най-силните фигури в държавата.

Той може или да бъде радетел на беззаконието (Никола Филчев), или да бъде негов активен коректив (каквато е идеята на конституцията). Всичко зависи от това на кого ще служи.

Подготовката за избор на ръководител на държавното обвинение е само част от процеса за опитомяване на съдебната власт.

"Ако продължава да се развива в такава насока, в която съдът непрекъснато бива мачкан и се правят опити той да бъде поставен в услуга на управляващите, които и да са те, това няма да е никак добре за бъдещите поколения", коментира Нели Куцкова, която е съдия от почти 30 години.

Но съдебната система не може да се бори сама нито за независимостта си, нито срещу опитите да бъде поставена на колене. Тя трябва да бъде пазена от останалите власти. Пише го в конституцията.