Когато защита е само дума

Какво казва планът и какво се случи на практика?

Потенциална, конкретна или просто заплаха

През януари 2012 шефът на отдела по сигурността в транспортното министерство на Израел Дани Шенар е цитиран от в. Труд: "Нямаме определена информация за потенциален терористичен акт в България, нито за атака срещу израелски граждани там. Просто помолихме българските власти да засилят контрола и охраната върху автобусите, които превозват израелските граждани от летище София до хотелите и до ски курортите."

Той пояснява, че са осъзнали, че "автобусите са слаба точка по отношение на сигурността. Това е, защото има много добри условия за сигурност в самите летища, но извън тях вече не е така".

В самия план изрично е посочено, че летищата са сред обектите, където трябва "да се предприемат мерки за подобряване на сигурността и охраната". От малкото видеоклипове след атентата например виждаме множество объркани служители на Гранична полиция, но не и на някое от охранителните звена на МВР - специализирани полицейски сили, Охранителна полиция, Специализирания отряд за борба с тероризма и т.н. И още: "При необходимост - засилване полицейското присъствие на места със струпване на много хора - метро, жп гари, курортни комплекси, летища и др."

Като превантивни мерки са посочени "защита и охрана на стратегически и особено важни обекти на територията на Република България от съвместни екипи на СОБТ, дирекция "Специализирани полицейски сили" и Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР". Летището в Бургас е изрично посочено като стратегически обект. 

Бивши служители в сектора за сигурност разказаха, че практиката преди години е била израелските туристи да се охраняват персонално от кордон от полицаи. Такава практика беше въведена отново след атентата. Защо въпреки предупреждението на израелските власти тази година не е имало такава охрана - не е ясно. От цитирани в медиите показания на очевидец на инцидента става ясно, че предполагаемият атентатор е влязъл в конфликт с израелските граждани. Можем само да гадаем какво щеше да се случи, ако на мястото е имало полицай.

Камерата като аксесоар

Още в самото начало на националния план е посочено, че "държавните институции" успешно са се представили при осъществените от Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия инициативи (сред които е и "видеонаблюдението като фактор, подпомагащ превенцията и разследването на терористична дейност и др.").

Впоследствие като конкретни мерки министерствата и ведомствата е трябвало да планират средства за подобряване на охраната, включително и закупуване допълнително, където е необходимо, на технически средства (рентгени, рамки, метал детектори, видеонаблюдение, инфрачервени бариери и др.). И още: поетапно осигуряване на стационарни и мобилни камери за видеонаблюдение, включително безпилотни летателни апарати в зоните на КПП, по магистралите и на обществени места с масова посещаемост в столицата и в големите градове, в основните поделения и военни обекти със стратегическо значение на МО и БА.

Според публикация във в. "Преса" периферната външна камера, която е гледала към паркинга и пред терминала, е била повредена "от доста време". "Капитал" се обърна към оператора на летището - "Фрапорт", за попита дали тази информация отговаря на истината. Оттам нито потвърдиха, нито отрекоха и ни препратиха  към министерството на транспорта, откъде отговориха, че не могат да коментират, защото тече разследване. В плана е записано, че МВР и областните дирекции организират "извършване на охранително обследване на сградите на министерствата, областните управи, кметства, обекти със струпване на много хора и други обекти от критичната инфраструктура, като се обърне основно внимание на състоянието на охраната, наличието на технически средства за охрана (рентгени, рамки, метал детектори) и наличието на инструкции и документи, регламентиращи реда и пропускателния режим".

Акцентът върху видеонаблюдението не е случаен - то върши работа при превенцията. Последното може да се случи, ако самите охранители са били обучени и знаят как да разпознават съмнително поведение. Последното е разписано ясно в плана: "Организиране на обучение на служителите от министерства, ведомства и частни охранителни фирми за разкриване признаци на подготовка на терористична дейност."

Реалността обаче е друга. През седмицата Исаак Йефет, дългогодишен шеф на сигурността в авиокомпания "Ел Ал", каза пред "Дарик": "Гледах кадрите с терориста и как се разхождаше из терминала. В неговото държание нямаше нищо нормално. Да, има пътници, които се притесняват по летищата, но конкретния начин на държание точно на този човек е фрапиращ за един опитен агент на сигурността. Той непрекъснато се разхождаше напред-назад, при това с две тежки чанти на гърба и на корема, които за миг не остави на земята. Освен това беше съвсем сам."

Работещо видеонаблюдение би позволило например на охранителите да имат по-обзорен поглед върху посочения от МВР за извършител, което щеше да улесни разследването. В първите дни след атентата отговорните лица видимо изглеждаха объркани за това какво се е случило (Цветанов каза, че няма атентатор, а е гръмнал куфар).

Ах, този Шенген

Една от основните теми при коментарите след атентата беше откъде е влязъл атентаторът в България. Премиерът Бойко Борисов размаха пръст и каза, че това може да е било от страна, която е част от шенгенското пространство.

В петък се разбра (по думите на вътрешния министър), че е влязъл през летището във Варна. Атентатът нямаше да се случи, ако той просто не беше допуснат на територията на България.

В плана за противодействие на антитероризма е разписано, че "Междуведомственият съвет по въпросите на граничния контрол координира дейността на службите от задължителния граничен контрол по вземане на мерки в зоните на ГКПП по противодействие на тероризма". И още: "Оптимизиране на проверките на ГКПП на страната на базата на анализ на риска за пресичане и предотвратяване на случаи на нелегален трафик на оръжие и хора, общоопасни средства и изделия и технологии с двойна употреба."

Ясно е, че МВР не може да спре всеки, който се опитва да влезе нелегално в страната. Но според същото това МВР атентаторът е влязъл от място, където граничният контрол е задължителен (т.е. не става дума за сухопътна граница) и явно някой не е бил достатъчно внимателен.

Замълчи, замълчи

Повече от седмица след атентата информацията, която тече към медиите от държавните институции, повече обърква, отколкото внася яснота. Вътрешният министър Цветанов е влязъл в ролята на говорител на всички служби, а малко след като каже нещо, излиза друг, който го опровергава. Според закона изнасянето на данни от досъдебното производство става само с разрешението на наблюдаващия прокурор. Първата щета от подобно поведение е, че се пречи на разследването, другата - че се объркват и потенциалните свидетели. Дори и да бъдат в положение да помогнат на разследването, след две седмици облъчване с всевъзможни информации показанията им със сигурност ще са компрометирани.

Дългогодишен специалист по сигурността коментира за "Капитал": "Практиката в тези случаи в другите държави е говорителят на съответната служба да прави периодични изявления, а от министър нагоре да изкажат позицията и съболезнованията на близките на жертвите." Безразборното говорене създава и потенциална опасност. Така например вътрешният министър обяви в колко часа и откъде ще излетят оцелелите от атентата - ако някой случайно иска да опита пак, само трябваше да гледа телевизия.

В националния план ясно е записано, че трябва да се изготви: "стратегия за комуникация с медиите и гражданското общество по въпроси на противодействието на тероризма, включително в условията на управление при кризи вследствие на терористична дейност". Няма никакво значение дали такава стратегия е изготвена - Министерският съвет, който носи отговорност за тази мярка, дори не успя своевременно да излезе със становище за атентата (по бърза беше дори администрацията на Барак Обама).

Операция: Хаос...

Друго, което присъства в документа, е нуждата от план за управление при кризи в резултат на терористичен акт. От изказванията на премиера видяхме една по-друга картина - лекари, които научават от медиите, "идват от плажа", "слагат престилки, ръкавици и започват да оперират". Той благодари на тези лекари, които са дошли с личните си коли, за да се качат на самолета, излетял от София.

В часовете след атентата на мястото дойде целият политически елит (вътрешен министър, президент, финансов министър, а по-късно и премиер). И това се случи, при положение че разследващите въобще нямаха ясна представа дали има атентатори все още на мястото, дали няма съучастници и т.н.

"Дори днес няма пълна яснота коя специална служба работи и координира с другите български и чужди служби дейността по случая. Ясно се видя, че у нас е жива практиката на "Опълченците на Шипка", коментира за "Капитал" дългогодишен експерт по сигурността.

И няколко бели петна...

@@file:1875605@@