Изследване на ЦИД за 2011: 25 % от контактите с администрацията водят до корупция

В главната роля - администрацията

Администрацията е основен двигател за корупцията в България, заключават от ЦИД. През 2011 г. всеки четвърти от контактувалите с администрацията граждани признава, че е давал подкуп – пари, подаръци или обещания за услуга. Година по-рано този дял е бил спаднал до всеки пети. Пикът в последните години пък е бил при управлението на тройната коалиция - през 2007 подкуп е давал приблизително всеки трети.

Изследването регистрира интересни граждански нагласи към корупцията.  През 2011 г. само 48 % от хората, общували с администрацията, са отговорили положително на искане за подкуп, докато за целия период от 1999 г. насам този индикатор винаги се е движил между 60 и 70%. В същото време обаче нараства "предлагането", т.е. делът на хората, които сами са дали подкуп, без да им е бил оказван натиск за това – през 2011 г това са 11.4% от запитаните, при само 3.9% година по-рано. Това показва, че "прокорупционното" поведение на гражданите се очертава като нов елемент от корупцията в страната, обобщава изследването.

Любопитно е още, че повече хора в сравнение с предишните изследвания смятат, че положението се подобрява, макар че данните не показват свиване на корупцията, дори напротив.  Според авторите на изследването, действията на правителството в последните три години са довели до това, че гражданите възприемат по-позитивно реалността, която на практика не се е променила. Или казано иначе – пиар усилията на властта са дали резултат.

Минимален спад на корупцията се наблюдава при бизнеса - през 2011 г участието на бизнес сектора в корупционни сделки е с най-ниски стойности за последните 12 години. Като цяло обаче нивата там са устойчиви и не се променят значително от 2007 г насам.

Високите етажи - на завет

Корупцията на административно ниво е най-масова и срещу нея се хвърлят най-много усилия, но в същото време тази по високите етажи на властта остава незасегната. Липсват разкрития за политическа корупция, липсват системни усилия за разследване и на едрата бизнес корупция на "белите якички", свързани с политически фигури, липсва и напредък в сферата на обществените поръчки.

"Освен това корупцията на високо ниво прелива и в администрацията. Всички знаем, че с всеки нов кабинет се назначават и нови ръководители на структури, които уж трябва да са чисто специализирани и бюрократични. Това връзва ръцете и на разследващите органи – те знаят кои са "нечии хора" и не бива да бъдат закачани – на практика целите ръкводства на редица ведомства са такива", смята и Филип Гунев, старши анализатор в ЦИД.

Сред мерките, които той посочва за справяне с проблема е именно деполитизирането на администрацията и бюрокрацията. Липсата на нужното пространство за независими действия от страна на полиция, митници, НАП и редица контролни органи и т.н., политизира наказателния процес и ограничава ефективността в противодействието на корупцията, смятат авторите на доклада.

Изберателен контрол

Филип Гунев отбелязва и друг съществен проблем – прекомерното съсредоточаване върху контрола, упражняван от множащи се държавни структури (НАП, Агенция "Митници", ДНСК, ДФИ, Агенция по храните, Агенция за лекарствен контрол и т.н.). Те все повече се превръщат в затормозяващ фактор, особено в бизнес сектора.

Разбира се, увеличеното наблюдение в ниските равнища на администрацията има своето възпиращо въздействие, отбелязват авторите. Опитите за ограничаване на злоупотребите обаче все повече се изражда в административен произвол върху бизнеса, а и върху гражданите, допълват те. Особено когато е селективно прилаган, контролът се оказва и нова форма на корупционен натиск, която кара бизнесмени и граждани сами да предлагат подкупи.

Според авторите на доклада, ресурсите на тези контролни звена трябва приоритетно да бъдат насочени към противодействие на политическата корупция – т.е. към високите етажи на властта и  нейното срастване с местни или национални олигархични мрежи.

Преглед на оригинала