Невъзможната среща
Продължава двегодишната битка на дребните фермери за директен достъп на продукцията им до пазара
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Собственик на малка ферма иска да продава млякото, произведено в стопанството му, на крайни потребители. Причината е, че така евентуално може да реализира по-висока цена от тази, която му дават преработвателите, с които законът го задължава основно да работи. Гражданинът Х пък иска да си купува мляко от малък производител на село, защото смята, че то е с по-добри качества или просто неговият вкус повече му допада.
Формално тази дребна покупко-продажба до 2010 г. беше напълно незаконенна. Дотогава беше забранено на малките производители да реализират директно продукцията си на крайни потребители. След като земеделското министерство поиска и получи разрешение от Брюксел за промяна на тези условия, директните продажби бяха разрешени под силно ограничена форма. Още тогава фермери коментираха, че разрешените количества са твърде ниски и на практика правят нерентабилно отглеждането на животни на дребно. Битката им за по-големи количества, с които да излязат директно на пазара, продължава вече две години и засега не е сигурно кога могат да очакват успех.
В четвъртък на земеделски форум в столицата представители на агроминистерството съобщиха, че ще започат работа по промяна на условията за дребните фермери по отношение на количествата, които могат да продават на потребителите, като предстои да се иска и разрешение от Брюксел. По неофициална информация на "Капитал Daily" те ще засягат само месните и млечни продукти.
За дребните - дребно разрешениe
Въпреки че продажбите на продукти от животински произход от ферми към крайни потребители е практика в много европейски държави, те бяха официални разрешени в България едва преди две години. Забраната допреди това съществуваше с обяснението, че не може да се гарантира стриктният ветеринарен контрол върху тях. От 2010 г., при покриване на определени изисквания, фирмите имат право да предлагат на крайни клиенти малки количества продукти. Така например животновъдите могат да продават директно между 20 и 35% от количествата произведено мляко в зависимост от вида му и големината на фермата, максимум 600 пилета на месец или пък 500 яйца.
Тавани има за всички продукти- риба, месо, млечни храни, мед и други. Още тогава фермери заявиха, че за някои от продуктите разрешените количества са толкова малки, че прави напълно нерентабилно да си дребен производител, особено в секторите на млечните и месни продукти. Статистиките косвено потвърждават тяхната теза. Така например от регистрираните 207 дребни фирми, които искат да извършват директни продажби, преобладаващата част са производители на мед. Данните на агенцията по храните показват, че дребните млекопроизводители са едва около 30, а тези на яйца - под 10.
Двегодишна битка
Макар още преди две години отделни организации в бранша и фермери да казваха, че разрешените количества в някои сектори са много малки, развитие по казуса може да има евентуално в следващите месеци. Това, че в земеделското министерство са започнали да обмислят увеличение на обемите за директни продажби не дава яснота кога може да се случи това. " Настояваме прагът от 20% да отпадне, така че фермите с до 200 овце да могат да продават 100% от дневния си млеконадой", обяви по време на бизнесфорума, организиран от в. "Агроуикенд", председателят на националната овцевъдна асоциация Бисер Чилингиров. Фермерите казват, че директните плащания са техният шанс да повишават изкупните цени на продукцията си.
Според тях в този си вид наредбата не работи и е пречка в България да заработи модела на "пътуващите" фермерски пазари, прилаган успешно в Западна Европа, и осигуряващ прехраната на много семейни стопанства. "България сякаш не се е възползвала от възможностите, които дава Брюксел за гъвкавост при прилагането на директивите на национално ниво.
Самият факт, че от около 200 регистрирани за 2 години, 145 са пчелари, говори сам за себе си", коментира координаторът на сдружението Slow Food за България Десислава Димитрова. По думите й "държавата не иска този инструмент, защото се отваря много работа на контролните органи" и защото "за държавата сякаш няма голяма връзка между селското стопанство и развитие на селските райони".
Може би развръзка...
Зам.-министърът на земеделието Цветан Димитров съобщи, че вече има работна група, която обмисля промени в наредбата за директни продажби. След като те бъдат изготвени, ще се поиска официална нотификация в Брюксел. Зам. министърът не се ангажира със срок кога ще се случи това. Към момента в земеделското министерство са постъпили около 10 предложения за промени в документа, които предстои да бъдат обсъдени. По неофициална информация на "Капитал Daily" обмислят се повишение на количествата за млечни и месни продукти, които могат да предлагат фермерите като е много вероятно да не бъде удовлетворено искането на фермерите да могат да продават изцяло продукцията си на крайни клиенти. Какъв процент от нея ще бъде заложен обаче предстои да се разбере.
Защо е важно
На фона на тежкото състояние на животновъдния отрасъл, признавано много пъти и от земеделския министър, създаването на нов канал за дистрибуция на продукцията е възможен шанс за развитието му. В момента сред производителите се обсъждат идеи за създаване на фермерски пазари- модел, използван навсякъде в Европа, при който в рамките на един определен ден от седмицата определен площад, парк или друго място се затваря и производителите могат да предлагат продукцията си. При настоящите ограничения на количествата, които могат да се предлагат, обаче фирмите не виждат смисъл да участват в такъв проект. Това пък лишава потребителите от възможността да пазаруват и от такива места.
44 коментара
Докато не бъдат премахнати прекупвачите, така наречените комисионери, няма да се оправят нещата. Друг вариант е да се създават общински борси за изкупуване на доматите на баба пена - лесно, бързо и на приемлива цена.
Крайно време е това безумие да спре! Да не говорим, че конкретно за София така могат да се реши и проблем с Женския пазар като последният бъди изринат и изравнен със земята и бъде заменен с фермерски пазар, нещо което се предлага от години!
Една от основните разлики между КомунизЪма и ФашизЪма беше (ако си спомняте на Желев книжката), че комунизЪма премахва възможността за самоиздръжка чрез премахването на частната собственост и прави всички икономически зависими от системата.
При фашизЪма при неуспешен опит срещу режима поне семейството ти ще оцелее. При комунизЪма ще умрат от глад и от студ, защото ще загубят работата си, държавното жилище, всичко. И нямат източник на прехрана.
Затова и Държавата не обича такива независими връзки между "гражданите" и "селяните" - губи контрола си върху тях.
Големите корпорации лесно се притискат да пуснат нещо в касата, да направят тази и онази услуга и да наемат този и онзи в борда си. Срещу съответните насрещни услуги разбира се.
Това не е българска характеристика - знаем как Голдмън и ФЕД са едва ли синоними съдейки по резюметата на служителите им, както и много други примери.
Уважаеми МЗХ-ари, пожелавам Ви при следващото прераждане да се родите като теле за угояване в американски животновъден завод за телешко месо под открито небе.
Там ще бъдете доволно натъпкани с царевица, антибиотици и хормони за растеж за да може в "оптимален срок" да отпътувате към веригите на кланичната линия.
Така от първа ръка ще можете да осъзнаете към какво тласкате българските животновъди и респективно българските им клиенти, които се умориха да плюскат "безопасна" храна с произход отнякъде.
Ако обичате, самоуволнете се най-после и дайте възможност в МЗХ да работят хора, за които земеделие не е равно на индустрия, развивана от няколко латифундиста, а очакванията към земеделеца не са основно "да пори могъщо майката-земя" с огромни американски/немски машини закупени с пари на немските данъкоплатци.
(Форумниците да ме извинят, ако им дойде в повече натурализма).
До коментар [#3] от "dggm":
да, просто днес имаме комунизмофашизъм на монополите и олигархията, срастнати с политическата класа и държавния бюрократичен апарат.
Свободата е на книга, в много отношения днес сме по несвободни от тоталитарните времена
Интересен разказ. Такива ограничения не трябва да съществуват, ако всичко действително е по вина на евробюрократите, то един път е време да се противопоставим и ние, не само кротко да навеждаме глави
Мисля, че е време дребните и средни земеделски производители да си създадат коопераиви и ще могат хем директно да излузат на пазара, хем и печалбата им да е прилична. Проблемът е, че все искаме сами, ама не винаги това е най-,дачното.
Как става санитарния контрол при такава директна схема? Ако някой, закъсал, безскруполен чичко, пробута кофти мляко на 200 човека, и ги вкара в болница, какво става със системата? А как точно ще се гарантира, това да не се случи? Как млекоматите ще гарантират, че ще се стопира лошото мляко, преди да са го закупили голям брой клиенти, защото пътя от издояването до изпиването ще е много кратък?
До коментар [#8] от "gost22":
Сега не питат за това. Сега се говори "колко е лоша държавата, че не пуска всеки да продава каквото си иска и където си иска". После, като плъзнат епидемиите, държавата пак ще е лоша, че не е осигурила защита от "алчни и безотговорни частници"
Как санитарния контрол спря:
- препакетирането в магазините на Ковачки и БИЛА?
- влизането на храни с генномодифицрани соеви добавки?
- влизането на месо и яйца с диоксини и фурани поради храненето на животни и птици с фуражи енергийно подобрени чрез добавката на машинно масло?
- натравянията по морето?
Как същата контролна система спря натравянията с метилов алкохол в Чехия?
Не е проблемът дали чичкото има право да продава. Той си го има това право и подлежи на контрола, който се упражнява върху всеки обект в хранителната верига. Иначе тутакси бива затварян и запечатван, затова държавата има достатъчно ресурс.
Проблемът е че на чичкото му е забранено да продава достатъчно количества за собствена печалба за себе си, за да не навреди икономически на "колегите" вписани в "обръчите" на Доган, или който там ги е наследил.
Затова и впрочем, сега нямаме села и ги оптимизираме чрез закриване.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.