Игра на интереси

Тази година комисията попадна в общественото полезрение с това, че откри конфликт на интереси при бившия министър на икономиката Трайчо Трайков (веднага след като той напусна кабинета) и при Тодор Коларов - бившия председател на Комисията за имущество, придобито от престъпна дейност, едва след като той подаде оставка и критикува властта за това, че не се води ефективна борба с корупцията. Паралелно с това липсва решение по случая с народния представител Емил Димитров, който прокарваше предложения за промени в Закона за горите въпреки интересите си в тази област. По скандала с Венета Марковска комисията съвсем отказа да се занимава.

С решенията си по няколко случая през годината комисията остави впечатление за двоен стандарт при взимането на решенията си. И съмнения, че подкрепя управляващото мнозинство, а не работи като орган, който трябва да предпазва парите на данъкоплатците от корупционните практики.

Общественият отглас през годината

Според закона комисията има два месеца от постъпването на сигнала, за да се произнесе по него. Преди повече от половин година тя започва проверка на депутата от ГЕРБ Емил Димитров, но до ден днешен решение няма. Сигналът срещу него твърдеше, че той се е облагодетелствал от прокарани от него промени в Закона за горите, които породиха масови протести в столицата тази година. Според имотната му декларация Емил Димитров е собственик на гори, а свързани с него лица са собственици на фирми от горското стопанство, дърводобива и др.

"За г-н Димитров многократно съм заявявал, че се събират доказателства и се работи. Това, че е забавено решението, не означава, че то се протака. Няколко пъти съм казал, че там се събират огромен набор от документи", заявява председателят на комисията Филип Златанов, но избягва отговора на въпроса дали в случая е нарушен законът.

Проблемът според него, от една страна, е големият брой документи и факти, които са изнесени и трябва да бъдат обосновани. Това му твърдение обаче противоречи на думите на Златанов от началото на проверката, че сигналът съдържа "общи твърдения".

Според председателя на комисията другата пречка пред тях е късият срок на проверката. Този срок обаче не се оказа проблем за експресното решение по казуса с ексминистъра на икономиката Трайчо Трайков в рамките на месец.

Активността на комисията се случи в синхрон

с офанзивата на властта срещу бившия министър веднага след свалянето му. Ръководената от Златанов институция прие, че Трайков е бил в конфликт на интереси заради участие в подготовката и приемането на акт в частен интерес, като е внесъл мотивиран доклад за даване на концесия на "Каолин" АД (акционер в компанията е съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев), като в същото време той е притежавал 278 от 50 млн. акции на дружеството (0.000556 процента).

"Казусът при г-н Трайков касаеше само една концесия, която е внесена. Заради това може би е разгледан по–бързо", обяснява Филип Златанов.

Тогава Трайчо Трайков коментира, че комисията явно не иска да създаде доверие към себе си, а предпочита да запази благоволението на тези, които са я назначили. "Смятам, че всеки вменяем и грамотен човек, който прочете решението на комисията, си дава сметка за какво става дума. Участието ми в Министерския съвет като колективен орган се е превърнало в база за установяване на конфликт на интереси. Това едва ли се нуждае от коментар освен в сатиричните издания", коментира той. И допълни: "Още когато подадох оставка, изразих публично надежда този път да не станем свидетели на елементарната балканска политическа отмъстителност. За съжаление и този път не успяхме да надскочим себе си." В момента решението е обжалвано в Административен съд - София–град.

Председателят на комисията няма отговор на въпроса защо на Трайков не му е търсена отговорност за конфликт на интереси, докато е бил министър и част от настоящото правителство. "Това, че г-н Трайков по една или друга причина е отстранен от поста си на министър, е може би заради цялостната му политика", казва Златанов.

Случаят е показателен и поради още една причина – дори и комисията да е действала по убеждение, конфликтът на интереси е установен повече от две години след внасянето на предложението за концесия. Въпросът е защо. "Проверяват го, след като изпада в немилост. Изглежда като наказание и преиграване. Решението се появява post factum – за дребна сума като част от портфейлна инвестиция", коментира Тодор Ялъмов от Центъра за изследване на демокрацията - експерт, който от година изследва законодателството за конфликт на интереси. Според него има и други подобни случаи с много по–големи интереси за лобиране, като в Народното събрание например.

Идентичен е и случаят с Тодор Коларов. Четири месеца след като председателят на Комисията за установяване имущество, придобито от престъпна дейност, напусна поста си и разкритикува правителството, комисията на Златанов констатира, че той е бил в конфликт на интереси, като е откупил служебния си лаптоп и gsm. Тодор Коларов се бил възползвал от служебното си положение на началник, за да принуди счетоводителят на комисията да вземе парите за вещите. Абсурдът е пълен предвид факта, че към момента на "принудата" Коларов не е бил председател на комисията.

Нашите съдии

Последно комисията на Филип Златанов влезе във фокуса на общественото внимание с отказа си да се занимае с казуса на Венета Марковска. На няколко пъти ЕК напомни, че чака реакция от българските власти по съмненията около Марковска, но комисията за конфликт на интереси не предприе нищо.

Обясненията на Златанов за бездействието са противоречиви - "комисията не е била сезирана по случая" (комисията може да се самосезира) и "комисията не работи със слухове" ("слуховете" всъщност бяха аргументирани публикации в "Капитал").

Последното заключение на Златанов показва, че той най-малкото не си е направил труда, за да се запознае с фактите. А те говорят за себе си. През 2002 г. Венета Марковска придобива общ имот с адвокат Румен Еленски. От този момент нататък той има стотици дела във ВАС, където Марковска е зам.-председател и разпределя делата и участва в определянето на съдиите, които ще ги гледат. Самият Еленски е имал поне пет дела лично пред съдия Марковска.

Позицията на Филип Златанов бяга от консистентност. Въпреки че проверка не е имало, той казва, че в този случай "не е имало конфликт на интереси". В същото време заявява: "Аз не съм отказал да се занимавам с Венета Марковска."

"То е след дъжд качулка. Според мен има конфликт на интереси", смята Тодор Ялъмов. Неговото становище е, че по случая с Венета Марковска е трябвало да има реакция по случая, преди премиерът да я помоли да се оттегли и комисията да направи проверка. "Интерпретацията ми е, че не искат да се намесват между шамарите", казва Ялъмов.

До случая на Марковска можем да поставим и становището на комисията за семейната приятелка на вътрешния министър Цветан Цветанов и председателка на Софийския градски съд Владимира Янева. Комисията не установява конфликт на интереси по сигнала, че Владимира Янева прекратява след дълго забавяне едно от делата "Софийски имоти". Малката подробност е, че през инкриминирания по делото период бащата на Янева също е купувал имоти от общинската фирма, а тя самата е била негов пълномощник.

Дейността на комисията не беше подмината и в мониторинговия доклад на ЕК от юли. Тогава ЕК отбеляза, че създаването на комисията е довело до ръст на обществените сигнали за конфликт на интереси. Отбелязано е обаче, че до този момент е имало само едно приключило дело. "Оценката на дейността на комисията за първите 15 месеца показва, че новият орган е приел предизвикателствата и е започнал работа бързо, но че все още не е успял да се докаже чрез убедителни решения по важни дела", пише в доклада. Според документа тя трябва да покаже способността си да постановява добре обосновани решения по "чувствителни" дела.

На 110% от капацитета

450 сигнала са постъпили в комисията през 2012 г., а при 50 от тях е установен конфликт на интереси. "В тази бройка включваме и питанията, свързани с тълкуването на закона – как да се постъпи в определена ситуация, когато се предполага конфликт на интереси", казва председателят на комисията Филип Златанов. Броят на постъпилите сигнали за 2011 г. е бил 150.

Комисията се е произнесла по около 280 случая, а решените по същество са 127. Деветдесет и пет процента от случаите с доказан от комисията конфликт на интереси са обжалвани пред съда. Прекратените производства са около 100. Висящите преписки пред комисията са 240, висящите дела в съдебни инстанции са 70, а запитванията до комисията са били 60.

Според председателя на комисията тя работи със 110 процента от капацитета си. Прави впечатление обаче, че случаите на самосезиране са пренебрежимо малко – под четири процента. Имало случаи обаче, когато конфликт на интереси е бил установен, но хората били действали поради незнание. Комисията разяснява на служителите в държавната администрация що е то конфликт на интереси, като провежда семинари из страната.

Въпреки противоречивата практика на комисията Филип Златанов явно си дава сметка, че работата на комисията е да действа превантивно: "Конфликтът на интересите е предната спирачка, преди корупцията", обяснява Филип Златанов. Досега четири случая са приключили на последната съдебна инстанция. Това е директорът на архитектурния резерват "Боженци" Ели Петрова, която беше уличена в конфликт, че е направила покупки за резервата за... 615.45 лв. от дружествата на съпруга и на сина си. Останалите три случая са свързани с общински съветници от страната.

Според ръководителя на правния екип на "Програма Достъп до информация" Александър Кашъмов съществува проблем с публичността - декларациите на народните представители и на членовете на КПУКИ са достъпни, но не и тези на държавните служители. На повечето места има информация за това кой е подал такава декларация, но не и какво има в нея. "Под този параван се покриват възможности за конфликт на интереси", коментира адвокат Кашъмов.

"Комисията трябва да бъде принудена да постави оценка на риска - както работи Националната агенция за приходите" и да проверява алгоритмично и системно, а не избирателно, коментира Тодор Ялъмов. Ето това е същността на тяхната работа и е важно да се каже.

"При нас едно такова разделение би било по–условно, но е хубаво да го има", индиректно се съгласява Филип Златанов. Аргументът му - НАП прави това заради "рисковите доставчици" - фирми, които не са изрядни към хазната. Комисията можела в бъдеще време на базата на анализи да установи в кои области на България се наблюдават най–много нарушения на закона за конфликт на интереси.

Законът ни пречи

Комисията мисли да предложи законови промени за срока, който законът предоставя, за да се произнесе комисията с решение, както и промени в съдебното обжалване, защото според председателя процедурата била тромава. Според Филип Златанов обжалването трябва да бъде само пред Административен съд - София-град и Върховния административен съд. В момента наказателните постановления на председателя на комисията се обжалват първо в Софийския районен съд, после в административния съд. Подобна промяна обаче е трудно осъществима, коментират юристи – единият вариант е да се премахне обжалваемостта, което ще е фрапантно нарушение на правото на защита, а другият е да се създаде специална подсъдност, която трудно може да бъде мотивирана обаче.

През юли ЕК обърна внимание на факта, че само пет от издадените наказателни постановления на КПУКИ са влезли в сила.

Въпреки противоречивата практика председателят й твърди, че комисията никога не се е повлиявала от чужда намеса: "Никога не съм си позволил да допусна повлияване. Готов съм да коментирам всяко от решенията на комисията и публично", допълва той. Иначе Златанов си поставя висока оценка – органът според него мотивира достатъчно добре решенията си и за година и половина е работил обективно по отношение на закона.

Фотограф : ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА