Банките искат гаранционни фондове за всяка оперативна програма
Друга идея на бизнеса е частичен аутсорсинг на програма "Конкурентноспособност"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Проектите по всяка оперативна програма да бъдат обезпечени от отделни гаранционни фондове, поиска Асен Ягодин, главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие и зам.-председател на Асоциацията на банките. Гаранционните фондове ще покриват до 80% от риска по кредита на предприятията, избрани да изпълняват европроект, посочи Ягодин по време на 7-та годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от "Икономедиа", издател на "Капитал" и "Дневник", в партньорство с Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).
Мярката ще осигури бърз и лесен достъп до кредити и банкови гаранции в условията на криза и ще е от особена полза за малки и средни фирми, които не разполагат с материални активи за обезпечаване на заема (фирми в сферата на информациионните технологии например). До края на годината ще заработи Гаранционен фонд по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) – механизъм на българското правителство и Европейската комисия, създаден да ускори изпълнението на програмата. Това е схемата, която искаме да се приложи и за останалите оперативни програми от началото на следващия програмен период 2014 – 2020 г., посочи Ягодин.
Гаранционният фонд за ПРСР е с капитал 237 млн лв. и гарантира кредити на стойност 1.2 млрд. лв, отпускани от банки – партньори. За да получат гаранции, бенефициентите трябва да са малки или средни предприятия със сключени договори по програмата и да са в добро финансово състояние.
Аутсорсинг на част от програма "Конкурентоспособност"
Друга мярка за подобряване на работата с еврофондовете и по-специално с програма "Конкурентоспособност" е аутсорсинг на част от дейностите по одобрение на проектите. За това се обявиха както от Асоциацията на банките, така и от КРИБ. По думите на Асен Ягодин много често управляващият орган (в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма) одобрява проект по програма "Конкурентоспособност" на дадена компания, но при явяването й в банката за кредит по същия проект се оказва, че той не е устойчив или пък фирмата не разполага с необходимото обезпечение. Това може да се избегне, ако банките се включат в предварителния етап по оценка на проектите и стабилността на компаниите.
Министърът по еврофондовете Томислав Дончев и регионалният министър Лиляна Павлова обявиха, че нямат нищо против идеята, но тя е свързана с някои предизвикателства, които могат да се окажат непреодолими за банкова или небанкова организация. Когато стигнем до момента, че част от финансовите корекции за нарушения по одобрени проекти могат да са за сметка на въпросната организация, тя бързо се отказва, коментира министър Дончев. Павлова каза, че желанието на банките да участват в процеса по усвояване на еврофондовете е по-голям на приказки, отколкото на практика. Това се е видяло на конкурса за банка-управител на парите по механизма "Джесика", когато са се явили едва трима кандидати, каза регионалният министър. Тя обясни, че включването на външна организация в процеса на усвояване на еврофондове е свързано със създаването на една "доста бюрократична система", а заплащането на тази услуга може би няма да е от порядъка, с който банките са свикнали да работят.
Черен списък за фирмите в IT сектора
Създаването и публикуването на черен списък за IT компании, които не са спазили ангажиментите си при изпълнение на проекти за електронно управление предложи Валери Борисов, зам.-министър на транспорта с ресор информационни техноилогии.Георги Ранделов, генерален директор на "Майкрософт България" и зам.-председател на КРИБ, възрази, че не може да има две наказания за едно и също нарушение. Не може да се забранява на фирми да участват в нови търгове за е-проекти, ако вече са санкционирани за забавяне или лошо изпълнение на предишен проект. Иначе мярката дойде от самия бранш, посочи Ранделов.
Борисов обясни, че черният списък няма за цел да "изключва" компаниите от търгове за обществени поръчки, ами ще служи за "обществено порицание".
2 коментара
А защо не се въведе изискване бенефициентите да имат застраховка при достатъчно голям застраховател? Т.е. кандидатстването ще е - попълват се документите, представя се застраховката за дадената сума и готово - почти без бюрокрация. Разбира се цената на застраховката ще е интересната част - за никому неизвестни фирми ще е висока, за такива които имат добра история - ще е по-ниска.
В момента в повечето случаи всичко се печели от фирми еднодневки. А не трябва да е така - фирмите с добра история - това е към което трябва да се стреми държавата. Те трябва да печелят. Само тогава клиентите ще имат полза от конкуренцията. Това се отнася както за малките, така и за големите фирми.
Не е нормално никому неизвестна фирма на 1 месец да вземе кредит от 300 милиона и да купи Кремиковци да речем. Даже това сигурно е подсъдно в другите страни - коя е тая банка дето да раздава на никому неизвестна фирма толкова пари - даже и сделката да е добра - просто на банките не им трябват заводи. А работещи фирми, които да си изплащат кредитите. Фирмите без история са рискови.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.