Прокурорите са ни скъпи

Защо е осъждана прокуратурата?

Според доклада за дейността на прокуратурата за миналата година държавното обвинение най-често е осъждано заради оправдателни присъди (така са мотивирани близо 69% от наложените обезщетения), прекратяване на наказателното производство (29%) и най-рядко заради престой в затвора над наложеното наказание (1.6%).

Най-голямото известно обезщетение е присъдено на подсъдимия по делото за убийството на бившия премиер Андрей Луканов – Ангел Василев, който осъжда държавата за 200 хил. лв. В съдебната фаза на първа инстанция по това дело се явяваше сегашният градски прокурор на София Николай Кокинов.

Максим Савов, който беше задържан в ареста от съдебен състав, председателстван от кандидата за главен прокурор Сотир Цацаров, осъди държавното обвинение на 70 хил. лв. заради петте месеца прекарани в ареста и незаконното наказателно преследване срещу него. Според статистиката за миналата година най-много осъждания има в апелативни райони на София и Велико Търново.

Няма да платим, няма да платим

Същинският проблем е, че прокуратурата не може да си плати сметката за човешките права, които е нарушавала.

"Не можем да ги плащаме редовно. Бюджетът на съдебната власт не е променян от няколко години. Преди около две седмици поискахме пари, но ни отпуснаха около 200 хил. лв., които са недостатъчни", обясни Бойко Найденов. Според прокурори, с които "Капитал" разговаря, проблемът става осезаем в края на годината, когато парите на държавното обвинение са на приключване.

"Желанието ни е да изчистим всички плащания. Тези средства не се планират в бюджета. Ние нямаме собствени приходи и правим разчет на разходите. Когато подобни плащания възникнат, ние ги докладваме на ВСС и те от преизпълнението отделят пари", коментира заместник главният прокурор Валери Първанов пред "Капитал".

Той обясни, че "ако не се отделят пари, ще ги заложим като разходи за следващата година. Което означава, че ще трябва да спестим от експертизи и други неща, които прокурорите вършат".

Зам. главният прокурор казва, че много често прокуратурата е осъждана да плаща заради грешки на МВР или следствието: "Плащали сме и заради съдилищата. Ако например утре по случая САПАРД Николов реши да търси обезщетение заради осъдителната си присъда на първа инстанция, пак ние ще платим", коментира Валери Първанов.

Председателят на бюджетната комисия на ВСС Михаил Кожарев прехвърля топката обратно в прокуратурата: "ВСС е предоставил пари на прокуратурата, за които тя сама си прави разчетите. Говорете първо с господин Валери Първанов, който има информацията за тези плащания."

Предложението за бюджета за съдебната власт за следващата година е изготвен от предходния състав на ВСС. Тогава ръководител на бюджетната комисия беше Иван Колев (неслучил се кандидат на Яне Янев за съдебен инспектор).

Ще имате да взимате...

Според директора на правната програма на "Отворено общество" Иванка Иванова, която с колегите си от години анализира бюджета на съдебната система, първите сигнали за значителен ръст на обезщетенията, които прокуратурата дължи по ЗОДОВ са още от 2010 г. "За разлика от обезщетенията, присъждани от ЕСПЧ, които Министерството на правосъдието МП изплаща сравнително редовно и навреме, досегашната практика на нашите държавни органи е да предвидят средства за изплащане на обезщетенията в бюджета си за следващата година", коментира тя и обясни, че тази порочна практика има за резултат "забавяне на изплащането на тези обезщетения и до нарушаване на стандарта, установен от ЕСПЧ – според него обезщетенията по ЗОДОВ трябва да се изплащат навреме, в срок до шест месеца от влизане в сила на решението, с което се присъжда обезщетението".

В същото време върху неплатените суми се трупат лихви. При оправдателни присъди те започват да текат от деня на влизане в сила на присъда, а при прекратяване на делото от прокуратурата - от датата на прокурорското постановление. Така например подсъдимият за убийството на Луканов осъди Ангел Василев държавата на 200 хил. лв., но към тях получи и 120 хил. лв. лихви.

Изчисленията показват, че ако днес прокуратурата дължи пет милиона лева, които не изплаща върху всеки месец забава, се начисляват допълнително 50 хил. лв.

Според апелативен съдия, с който "Капитал" разговаря, прокурорите, които се явяват по тези дела, не са много ефективни до такава степен, че се пита дали няма да излезе по-евтино, ако държавното обвинение си наеме адвокат да се явява по тези дела.

Той дава пример с дело за продължително наказателно производство, за което проста справка показва, че то се е отлагало многократно по вина на подсъдимия, не на прокурора. Тази проверка обаче е направена по инициатива на съда, а не от прокуратурата.

Проблем с развитие...

Иванка Иванова е на мнение, че проблемът не само няма да бъде решен с бюджета за 2013, а ще се задълбочи. Тя мотивира това заключение с три факта – бюджетът за следващата година е увеличен само с 1%, и то не с цел покриване на задълженията по обезщетенията. Освен това при последните промени в Закона за съдебната власт и възможността да се подават жалби за бавно правосъдие пред български съд сумите за обезщетения ще скочат многократно. И последно: "Няма въведена връзка между присъдените обезщетения и кариерното израстване на прокурорите и съдиите, които са отговорни за незаконните действия."

Същинският проблем обаче е съвсем другаде – тотално сбърканият модел, по който се управляват парите на прокуратурата (а между другото и на МВР). "Това продължава да бъде един бюджет, който не е ефективен инструмент за управление на наказателната политика, а само гарантира заплати и (все още) приличен социален статус на прокурорите", коментира Иванова. Според нея програмното бюджетиране е само на хартия, т.е. парите, които даваме за прокуратурата, не са обвързани с постигането на конкретни реални цели.

В системата има фрапираща разлика в натовареността – прокурорите в Софийската районна прокуратура решават 1100 дела на година, а следователите в Националната следствена служба – под 20. Първите получават заплата около 1700 лева, а вторите – над 3000.

"Парите за експертизите дори не са изведени в отделно перо, за да има поне яснота колко струват, и това би било само началото на разговора за това дали изобщо е ефективен възприетият механизъм за тяхното планиране и изплащане", допълва Иванка Иванова и припомня фрапиращата статистика, че като дял от БВП на човек от населението България отделя за прокуратура най-много от всички страни – членки на Съвета на Европа, като дели първо място в Босна и Херцеговина – 0.18%. Най-малко пари отделя Норвегия - 0.004%, а съизмерими с България държави - Чехия 0.6%, Холандия 0.10%…

Подарък за следващия главен прокурор

Натрупаните проблеми с обезщетенията и лошото управление на средствата на прокуратурата (и не само) ще е един от основните проблеми, които ще завари следващият ръководител на държавното обвинение. 

Всеки един от тримата кандидати – Сотир Цацаров, Галина Тонева и Борислав Сарафов, които ще се изправят пред съвета, би следвало да знаят защо се стига дотам прокуратурата да бъде осъждана, защо парите не се управляват адекватно и защо некадърните обвинители се издигат в системата. И, разбира се - да предложат решение. А едно е сигурно – то не е свързано с отпускането на по-голям бюджет за прокуратурата. Защото прокурорите и без това са ни достатъчно скъпи.