Системните проблеми на правовата държава изискват системни решения

От тази гледна точка е странно, че нито веднъж в над 20-годишната история на новата конституция не е обсъждан първият и най-важен критерий за номиниране на кандидати и избиране на конституционни съдии – професионалната им подготовка в областта на конституционното право.

Как тези професионални качества могат да бъдат "измерени"?

- Тъй като нерядко актовете на Конституционния съд засягат основните права и свободи, уместен е примерът с избора на съдии в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Там са поставени същите условия: високи професионални и морални качества. За да докажат професионалните си качества и специалната си подготовка в областта на правата на човека, всички кандидати са изслушвани от ad hoc създадени комисии, които провеждат интервюта с кандидатите и ги класират.

Точно в контекста на такава процедура някои от българските кандидати бяха отхвърлени като неподходящи. Това обаче не им попречи да станат конституционни съдии. Поради това ми се струва подходящо да бъде създадена подобна комисия от несъмнени ерудити – хора от академичните среди с безспорен авторитет в конституционното право. Могат да бъдат дори трима души, които да провеждат интервю с кандидатите и да дадат независима оценка на тяхното представяне. Тази оценка може да не е задължителна за институцията, която номинира кандидатите, но все пак ще има някаква индикация, че критерият "високи и професионални качества" е бил изследван.

В противен случай при всеки избор на кандидати за Конституционния съд се гази конституцията, като този критерий се игнорира. Това е продължителна противоконституционна практика, която рефлектира и в продукцията на Конституционния съд, която не отговаря на обществените очаквания.

Обикновено при такива идеи за аутсорсване на експертно становище от страна на парламента дежурният отговор е: "Парламентът е независим, по този начин ще се промени волята на суверена." Как отговаряте на такива критики?

- Трябва да се спази конституцията. Нека тогава оценката се прави от парламента, но ми е трудно да си представя Искра Фидосова  да оценява кандидатите. Затова смятам, че оценката трябва да се дава от външен – независим орган. В академичните среди има достатъчно утвърдени юристи, в чиято ерудиция, независимост и почтеност никой не би се усъмнил. Както казах, оценката може да не е задължителна за парламента, но все пак, ако той не се съгласи с нея, ще дължи обяснение на обществото.

Но е категорично неприемливо за правовата държава състояние, в което конституцията се игнорира по отношение на критерия "високи професионални качества". Точно липсата на тези критерии позволи съдия, който в тълкувателно решение №3 от 2004 г. на пленума на Върховния касационен съд прие в прав текст, че член 7 от конституцията, визиращ отговорността на държавата, не се прилага пряко, да попадне в Конституционния съд. Как да очакваме, че след като са дерогирали конституцията по тълкувателен път, такива съдии спонтанно ще се преродят в нейни достойни и надеждни стражи.

Тъжната истина е, че някои от съдиите, попаднали в Конституционния съд, започват да се учат там на конституционализъм – за сметка на нашите права и свободи. Това самообучение в "движение" е твърде скъпо и твърде рисково за всички.

Ако разширим тази идея – за проверката на професионалните качества, и я свържем с едно писмо, което вчера изпратихте на Висшия съдебен съвет за необходимостта от това кандидатите за главен прокурор да бъдат "проверени" за вината им за осъдителни решения на съда в Страсбург срещу България - защо според вас това е наложително?

- Всички знаем, че България трайно е на първите места по брой осъдителни решения в Страсбург, съотнесени към броя на населението. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е вече констатирал в свои пилотни решения системни нарушения на справедливостта и темпото на съдебния процес в България. Факт е и това, че има съдебни райони, в които съвсем отчетливо са концентрирани най–много нарушения на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).

Тъй като проблемът е системен, трябва да се търси системно решение. Щом системно се допускат нарушения, магистратите, които ги допускат, трябва да бъдат обучавани или ако се окажат невъзприемчиви, да бъдат санкционирани. Санкционирането трябва да е предпазливо, за да не повлияе директно на независимостта им. Затова изглежда подходящо в атестациите на магистратите да бъдат отразявани тези решения на Европейския съд, които несъмнено са причинени от техни неадекватни процедурни или правораздавателни действия. Казвам "несъмнено", защото понякога решенията произтичат от лоши закони, лоши практики, при които отговорността се разводнява.

Затова при всяко осъдително решение Висшият съдебен съвет, или по–скоро инспекторатът, би трябвало ad hoc да проверява типа на нарушението. При доказано несъмнено нарушение, допуснато поради груба професионална небрежност, това да се вписва в атестирането и да се има предвид при кариерното израстване на магистратите.

По–интересен е въпросът за административните ръководители. На пръв поглед изглежда, че тяхната отговорност не е толкова пряка, колкото на отделните магистрати, които нарушават Конвенцията за правата на човека. Често пъти обаче това е само привидност.

Можете ли да дадете пример?

- Емблема е Пловдивският съдебен район. Години наред ръководителят на Пловдивския окръжен съд Сотир  Цацаров в свои изявления пред медиите открито споделя, че рутинно провежда работни съвещания с регионалните ръководства на прокуратурата и на МВР. Нещо повече, той се хвали със "сурова наказателна политика в Пловдивския район" и с висок процент осъдителни присъди. Това формира субкултура при наказателните съдии, особено при младите колеги, които, респектирани от авторитета на административните си ръководители, започват да се съобразяват не само със закона, а и с това, което г-н Цацаров нарича "наказателна политика". Чувал съм изказвания от млади наказателни съдии от Пловдивския съд, иначе добри професионалисти, които казват: "Ако не нарушаваме закона, ще трябва да занулим работата на цяла пирамида под нас - на колегите - прокурори, разследващи полицаи и т.н."

Съдията трябва да се ръководи само от закона и от вътрешното си убеждение. Наказателната политика на съда отрича независимостта на един съдия, защото той става зависим от това нещо, което е извън закона и в различни случаи може да има непредвидими и разнолики превъплъщения.

От тази гледна точка ролята на административните ръководители също трябва да бъде взета предвид, когато има толкова очевидна причинно–следствена връзка между "наказателна политика" и концентрация на осъдителни решения в Страсбург.

Отделно от това те лично допринасят в магистратската си дейност за осъждането на България. Така например г-н Цацаров е със сериозен принос за осъдителното решение на ЕСПЧ, свързано с употребата на специални разузнавателни средства в България, както и за петмесечното задържане под стража на Максим Савов, който вече осъди държавата за 70 000 лева.