Пет важни цели на новия кабинет

Електронно правителство срещу недоверието към държавата

Една от основните причини хората да излязат на улицата беше усещането за несправедливост от това, че политиците се разпореждат безнаказано с общото ни имущество така, че да обогатяват себе си и групите около тях. Усещането за корупция на всякакво ниво в администрацията е един от сериозните проблеми за доверието в държавата. С поставянето на акцент върху електронното правителство президентът всъщност иска да намали всекидневната корупция, с която хората се сблъскват. Превръщането на прашните гишета в уебсайтове се предполага, че ще намали субективизма във взимането на решения и ще направи целия процес по-прозрачен. Това със сигурност ще има някакъв ефект, но истината е, че борбата с корупцията изисква и други мерки.

Електронното правителство освен това е един от сравнително лесните начини да се подобри бизнес средата. Лесното общуване между компаниите и държавната администрация със сигурност би направило живота на доста фирми много по-лесен и съответно България по-добро място за инвестиции. Всичко това би помогнало на българската икономика, което е от полза за всички. И в този случай обаче електронното правителство е само една от стъпките, които трябва да се направят, за да се подобри бизнес средата.

Саниране и ревизия на енергетиката за по-ниски сметки

Още от времето, когато беше министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев инвестираше много усилия в програмите за саниране на жилищата. Една от основните причини за това е, че по този начин реално могат да се намалят сметките за отопление, от което се печели в две посоки. От една страна, хората ще разполагат с повече пари, от друга, увеличеното строителство ще подкрепи икономиката в иначе доста труден момент. Друг елемент от тази политика е енергийната ефективност на българските компании. В момента за единица произведена продукция се изразходва много повече енергия, отколкото в Западна Европа. Подобряването на този показател ще позволи на българския износ да стане много по-конкурентен и съответно също да подкрепи икономиката.

Ревизията на енергетиката е другият приоритет, който президентът зададе на служебното правителство. Ако бъде правилно направена, тя би послужила за основа на реформа в този сектор, която, в най-добрия случай, ще намали предполагаемите кражби. Или казано по-дипломатично, ще направи управлението на енергетиката по-ефективно.

Срещу бедността и безработицата - реформа в земеделието, пари за малкия и средния бизнес и пак саниране

Макар и да не беше ясно формулирано в едно изказване, първите изяви на новите управляващи дават основание да се види каква е тяхната визия за съживяване на икономиката. Тя се състои от няколко елемента. Още в първите изказвания новият министър на труда и социалната политика Деяна Костадинова заяви, че ще търси начини да се увеличат доходите на "най-необлагодетелстваните слоеве на населението". Според нейните предварителни разчети има такава възможност в рамките на сегашния бюджет и през следващите седмици ще се види дали това наистина е така.

Освен подкрепа за хората с най-ниски доходи президентът и неговото правителство обявиха няколко приоритета, които могат да помогнат за увеличаване на заетостта. Една от тях е санирането, което, ако бъде започнато в големи мащаби, наистина би създало, поне за известно време, повече работни места. Другата, доста по-голяма реформа е свързана с промяна на фокуса в земеделието. В момента финансирането от еврофондовете е направено така, че много по-облагодетелствани са зърнопроизводителите за сметка на повечето от другите сектори в селското стопанство. В същото време, т.нар. зърнари не създават много работни места, а и имат спорен ефект върху околната среда. Идеята на президента и неговия екип е да се потърсят форми да се стимулира зеленото земеделие, както и животновъдството, пред което има голям потенциал за развитие.

Стимулирането на малките и средните предприятия е другият приоритет на новото управление, макар и още да не е съвсем ясно как ще се случи това. Сред добрите намерения на служебното правителство е да се търси начин да се изплатят задълженията на държавата към тях, но за момента няма яснота дали и откъде могат да се намерят нужните средства.

Може ли това да стане?

В началото на всяко управление добрите намерения винаги са в изобилие, а решенията на големите проблеми изглеждат лесни. Ситуацията пред служебното правителство обаче е по-различна от обичайното. Ограниченият във времето мандат и липсата на парламент, който да променя закони, превръщат осъществяването на всички тези приоритети в по-дълга политическа игра. Това, което служебният кабинет вероятно ще се опита да направи, е максимално убедителна демонстрация на предимствата от тези политики. Успешната игра на президента в тази ситуация е да търси консенсус между различните политически партии, така че който и да спечели, след изборите да продължи същия курс.

Постигането на съгласие между големите партии точно сега – преди изборите, обаче ще е трудна задача. В същото време политиката на служебното правителство със сигурност ще е сред основните теми в кампанията през следващите два месеца. Така президентът получава рядка възможност неговата визия за идващите години да задава донякъде тона на дебатите. В следващите страници може да видите анализ на пет от по-важните приоритета на новата власт. Те със сигурност ще са валидни през следващите поне три месеца. А какво ще става след това, ще зависи от доста непредвидимия живот в казионната българска политика.

Да се разбие монпополът в борбата с монополите

Долу всички, но най-вече монополите Фотограф : Георги Кожухаров

"Служебното правителство ще насочи усилия към прозрачност и ефективност на регулаторните органи за ограничаване вредното въздействие на монополните структури", " Служебното правителство ще изиска от Комисията за защита на конкуренцията да бъдат посочени монополите и секторите, в които има такива – енергетика, здравеопазване, транспорт, медии и други"

Общественият бунт срещу монополите има пълни основания и е дори по-всеобхватен от няколкото фирми - господари на десетина сектора. Недоволството е срещу всички прекалено силни и срещу изкривяването на пропорциите в полза на малцина собственици за сметка на милионите потребители. Президентът правилно посочва два от начините за борба с явлението - регулаторите да станат по-ефективни и прозрачни. Държавният глава дори посочи няколко конкретни примера, с които антимонополният регулатор КЗК трябва да се заеме - енергетика, здравеопазване, транспорт, медии.

Посоката е вярна и желанието е добро. Проблемът е, че ако се следва буквално законът, регулаторът е независим и не трябва да козирува на управляващите (не че досега не се е съобразявал с желанията на министри за започване на проверки). Затова призивът на президента трябва да бъде тълкуван не като намеса на властта в работата на антимонополния регулатор, а като израз на конкретен обществен интерес. Затова комисията лесно може да излезе от пасивната си роля и като се самосезира, да проучи споменатите (а и други) сектори, в които има признаци на изкривена конкуренция. Този път обаче разследването трябва да е дълбоко, а не просто секторно проучване, което не стига до корените на проблема.

В практиката си дотук КЗК няма нито едно спряно придобиване (с изключение на полузабрана в приватизационна сделка да се придобият две средно големи топлоцентрали). Ето и един пример - през годините регулаторът без никакви забележи разреши на кръг от фирми около Христо Ковачки да придобие всички въглищни мини (без държаваната "Марица-изток"), няколко централи на въглища ("Бобов дол", "Брикел", "Марица 3" - Димитровград, всички средноголеми топлофикации - Бургас, Сливен, Враца, Плевен, Велико Търново, Габрово), а неотдавна и "Топлофикация - Русе". Всички тези сделки бяха през различни фирми без пряка връзка в собствеността. Но регистрирани на един адрес и със сходни управителни органи. Публичните общи изяви и индиректните връзки не бяха забелязани от КЗК.

Този пример (а и много други новосформирани империи) е достатъчен да се разбере, че дотук регулаторът е правил само привидна и повърхностна проверка за свързаност, от която доминиращото положение няма как да се докаже. А какво остава и за злоупотреба с концентрираната сила.

С подобен формализъм подхождат и други регулатори. Комисията за финансов надзор така и не успява да открие достатъчно свързаност при инвестициите на пенсионни компании, че да се задейства и да спре практиката да се финансират близки до собствениците и управителите им компании. БНБ въпреки неограничените си правомощия за намеса също не вижда проблем с големите експозиции на някои банки към бизнеси на собствениците им.

Доказването на леко скритите монополи минава през конкретна и широка дефиниция за свързаност и упражняване на контрол (каквато има в Закона за кредитните институции). И дълбока проверка, каквато експертите на КЗК могат да направят и сега. Стига да искат.

Едрият проблем с малките фирми

"За да преборим бедността, трябва да се създадат нови работни места. Затова е нужно да подкрепяме малки и средни предприятия – служебното правителство трябва да намери възможност в рамките на бюджета да изплати приоритетно държавните задължения към малките и средните предприятия."

С тези думи президентът Росен Плевнелиев посочи един знаен, но неизваден на предна линия проблем - че малките и средните предприятия са уязвими и бавните плащания ги убиват. Дори обеща специален зам. икономически министър, който да обгрижва именно тях. В действителност обаче подобна инициатива дори не трябва да влиза в графата приоритет на който и да било политически кабинет. Тя трябва да е даденост. А не неизпълнено задължение. Администрацията трябва да започне да работи повече за бизнеса, а не да очаква, че бизнеса работи за нея. Съответно държавата трябва да спре да пречи. Същата идеология обеща да следва и новия икономически министър Асен Василев и пое задачата да започне навреме най-малкото да се разплаща с него. 

Друг е въпросът какво може да направи служебния кабинет в рамките на краткия си мандат. Още в първия си работен ден Василев вече спомена, че води разговори с министрите на финансите и на електронното правителство да бъдат инсталирани ПОС терминали на всички гишета на държавната администрация, което, да речем, ще облекчи поне откъм такси и време фирмите.

По-големият въпрос обаче е ще може ли държавата бързо да се разплати с малките и средни предприятия. Всъщност въпросът все още е на ниво за какви просрочия става въпрос и към колко предприятия. Едва след това може да се пита ще може ли. Според последните данни на финансовото министерство просрочията на държавата към всякакви фирми са в рамките на 278 млн. лв. Какво включва това не е ясно, но най-вероятно става въпрос за забавени суми по изпълнени обществени поръчки към държавата. Не е ясно и доколко тези плащания са бюджетирани, макар би следвало да е така.

Отделно тази сума най-вероятно не включват отдавна затлачения процес по изплащане на договорените суми по европейските програми. В случая с ОП "Конкурентоспособност" по информация от Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" към момента има 903 договора в изпълнение с малки фирми за общо 458 млн. лв., а оттам са платени едва 22.3 млн. лв. под формата на авансови и междинни плащания. Т.е. под  5% от този ресурс реално е стигнал до фирмите.

В същото време действителното финансиране по различните оси на програмата остава изключително ниско. А вземанията не плащат сметки и заплати, не поддържат работни места, ако са и твърде големи, няма да позволят на фирмата въобще да функционира.

Дори програмата JEREMIE, която е за дялово инвестиране и по-лесни кредити и е за общо 680 млн. лв., се води за 100% договорена, усвоена и изплатена, но реално е стигнала в минимални размери до бизнеса. Дотук по тази програма са финансирани около 30-ина статиращи компании с около 1.5 млн. евро и са отпуснати 2000 кредита за около 130 млн. евро с облекчени обезпечения. Последното е може би най-успешният инструмент до момента въобще по "Конкурентоспособност", който се води гаранционна схема и се изпълнява с помощта на пет местни банки.  По най-новата схема за по-евтини кредити, която стартира през декември, пък са отпуснати 26 кредита за общо 3.5 млн. евро.

Изключително назад в усвояването са другите немалки оси по "Конкурентоспособност", които трябваше да подкрепят българския малък бизнес да стане по-иновативен и по-ефективен. Там реалните плащания са на ниво едва между 7% и 30%. Отделно от това "Конкурентоспособност" дори не е договорена изцяло, а по-скоро на 70%, а програмният период е почти към края си.

Така че е абсолютно необходимо държавата и администрацията да ускорят максимално изплащането не само на просрочените задължения, планирани в бюджета, но и да активизира максимално увеличаването на плащанията по европрограмите. В случая изцяло в компетенцията на икономическото министерство е програма "Конкурентоспособност", която за съжаление е най-зле.

Срокът от два месеца няма да е достатъчен за смаляване на бюрократичната машина, която с хилядите регулации и безкрайни проверки на контролни органи (като агенцията по храните, данъчни, пожарни и др.) притиска най-силно малките фирми. Но е добър момент поне няколко десетки тежести да бъдат премахнати. Пък добрата инерция после може да продължи.

Енергетиката - въпроси за милиарди

Ще се очакват чудеса в енергетиката, но по-важна е рутинна работа Фотограф : Надежда Чипева

"Ще подготви антимонополно законодателство в енергетиката и въвеждането на възможността гражданите да имат право на свободен избор на доставчик на ток. Служебното правителство ще подготви законодателни промени за силен и независим енергиен регулатор, избран от парламента, а не посочен от управляващите."

Както повечето хубави и прости лозунги, изказването на президента Росен Плевнелиев е принципно вярно, малко неориентирано и поне в средносрочен план трудно осъществимо.

С промените в закона за енергетиката от средата на миналата година всеки потребител може да смени доставчика си с триседмично предизвестиe, та дори и да си избере доставчик от друга страна от ЕС. Само че правилата, които регулират този процес, все още не са готови... Това обаче не е стандартният параграф 22 на бюрокрацията. За да се стигне до възможността на битовите потребители да избират от кого да купуват електроенергия по същия начин, както си избират SIM картата на кой мобилен оператор да си вземат, ще мине доста време. На теория България трябва да направи това през 2015 г., т.е. след само две години. Процесът на отваряне на пазара към повече конкуренция трябваше да е вече в разгара си, но всъщност буксува, побутван основно от Брюксел. Проблемите са много и някои от тях са болезнени.

За да има свободен избор, трябва да има много доставчици на енергия, т.е. НЕК трябва да се лиши от функцията си на обществен доставчик. В момента НЕК прави т.нар. микс за регулирания пазар, от който купуват електроразпределителните предприятия, с което контролира над 70% от доставките. Целта на микса е, освен да осигури стабилност на цените, да поддържа повечето съществуващи производители (по-скъпите се "прикриват" в цените на по-евтините).

Премахването на тази функция, както и постепенното отпадане на регулираните цени за крайни потребители трябваше да дадат възможност на доставчиците (сред които са търговските поделения на четирите електроразпределителни дружества) да си купуват енергия от когото си поискат на пазарни цени. Какво обаче означава това? Ако АЕЦ "Козлодуй" бъде изправен пред ситуация да избира свободно на кого да продава - за износ, за индустриални предприятия или на ЕРП-та, това автоматично би довело до две неща - повишаване на цените, на които ядрената централа продава, и доста по-големи печалби за нея. Ядрената централа ще се стреми да постигне цена, близка до тази, на която продава най-скъпият й конкурент, без който системата не може да работи (т.е. да има режим на тока). Следващата стъпка обаче е изтласкването от пазара на по-неефективните производители и загуба на мощности и работни места (перспектива, срещу която вече протестираха миньорите от мините, свързани с Ковачки). За потребителите, особено битовите (в момента за всеки 100 кВтч те имат непряка субсидия от около 80 ст.) това в най-добрия случай би означавало запазване на настоящето ценово ниво - едни производители ще поскъпнат, но други неефективни ще отпаднат. 

Затова в България се избра методът на постепенно отваряне на пазара. Целта е по-горе описваното шоково развитие да стане плавно и постепенно. От лятото на тази година трябваше на свободния пазар да излязат фирмите на средно напрежение - хотелски комплекси, по-големи предприятия и т.н. След като там системата се намести и започне да работи гладко, трябваше на пазара да излязат и потребителите на ниско напрежение.

Така че проблемът не е толкова за законодателството, а имат ли стомах политиците да понесат проблемите, които поне първоначално ще предизвика свободният пазар. Защото освен по-горе описаното пребалансиране на взаимоотношенията по веригата има много детайли, които искащите свободен избор не подозират - както винаги се получава, на свободния пазар някои печелят повече от други, тези, които имат умения да си управляват и предвиждат консумацията, може и да си намалят цената, но за сметка на тези, които не могат. В страна с ниски доходи като България този ефект на свободния пазар ще бъде почустван доста болезнено.

Обещанието за силен регулатор също е положително, но то също страда от един основен проблем - слабият стомах на политиците. Ако ДКЕВР е силен и независим орган, той би ускорил процеса на либерализацията, което е законово изискване. Но няма да е много трудно да си представим каква ще бъде реакцията на което и да било правителство.

Ясно е, че няма как целият този процес да бъде свършен за два месеца. Говореното само за свобода на пазара носи и риска служебното правителство да пренебрегне и ужасно многото належащи проблеми. Най-предстоящо е да се гарантира справедливо отношение към ЧЕЗ, която е заплашена с отнемане на лицеза за дейност. Ако това стане на базата на формални нарушения, каквито са в момента обвиненията, това ще нанесе непоправим удар на България. Той ще бъде много по-силен от срива на доверието на Германия към София след заплахите срещу Е.ОН и "Сименс" през 2010 г.

На следващо ниво е необходимостта от спешни действия в областта на енергията от възобновяеми източници. Заради регулаторната каша, която бе забъркана през миналата година, сега пред фалит са изправени както електроразпределителните дружества, така и зелените централи. Причината е, че няма достатъчно средства за изплащане на преференциалните тарифи на производителите на възобновяема енергия. Миналата година ДКЕВР предвиди по-ниска зелена добавка в цената на електроенергията, с която се изплаща зелената енергия, за да не нараства повече цената на тока. Така в един момент ЕРП-тата се оказаха с огромни задължения към ВЕИ-тата. През септември, за да бъдат спасени ЧЕЗ, "Енерго-про" и ЕВН, на зелените централи пък беше наложена цена за достъп до мрежата, която им отнема от 2 до 39% от приходите. Таксата беше отменена тази седмица на първа инстанция от Върховния административен съд, с което отново се отвори голяма дупка в тарифите за зелена енергия.

Едно от възможните решения, които служебното правителство може да вземе без промяна на закони, е липсите в добавката за зелена енергия да бъдат компенсирани чрез приходите от продажба на квоти за парникови емисии. Търговията с тях започна в края на миналата година, като досега България е продала квоти заоколо 30 млн. евро. В годишен план обаче тази сума може да достигне до 150 - 200 млн. евро, но те вероятно няма да са достатъчни. За да не се повишават драстично цените на електроенергията, може да се използват и други механизми - времeнна такса върху приходите на всички електропроизводители или само на тези, които реализират значително по-високи от средните за сектора печалби (т.нар. windfall taxes). Последното обаче може да изисква и законодателни промени.

Служебното правителство вече даде заявка и за необходимостта от независим одит на българската енергийна система, което е добра идея. Като цяло енергетиката в България все още не е напуснала плановото стопанство, в което е по-важно да се строи нещо, въпреки че не е ясно за какво ще бъде нужно то. Така в България има много милиардни бели слонове (АЕЦ "Белене" примерно) и липса на идея какво да се прави в бъдеще. Одитът едва ли ще има категорични заключения, но може да изведе на публично ниво по-смислени идеи - вместо да строим нови централи, не е ли по-добре да дадем възможност на енергийните предприятия да намалят загубите си, които продължават да са огромни. Или как да се направи така, че зелената енергия и централите с дългосрочни договори да имат малко по-пазарно поведение и да предизвикват по-ниски разходи на обществото.

Двете Е-та

Санирането продължава да бъде една от любимите теми на Росен Плевнелиев Фотограф : Цветелина Белутова

Енергийна ефективност – двете Е-та, превърнали се в мантра за Европейския съюз, в България през последните години набират скорост, но основно на думи. Въпреки че в настоящия програмен период има предвиден немалък финансов ресурс за мерки за енергийна ефективност, процесът върви бавно и трудно. А причината е в множеството институции, които отговарят за неговото провеждане в различните области - от жилища, през обществени сгради, предприятия, транспорт, градска среда и дори земеделие. Неясните общи цели, както и неунифицираните критерии също пречат.

Може би именно в тази посока е една от най-амбициозните задачи, които президента Росен Плевнелиев постави пред служебното правителство – единна програма за енергийна ефективност. "Санирането чрез национална програма за енергийна ефективност е най-смисленият проект, с който да се захванем, заедно с магистралите, образованието и електронното правителство, защото засягат всички и от него печелят всички, а не група лобисти. Точно тези програми ще създадат очакваните стотици хиляди работни места", каза президентът при обявяването на кабинета. Това не е странно, още като министър на регионалното развитие и благоустройството Плевнелиев настояваше темата да бъде посочена като приоритетна и да бъдат създадени работещи финансови и организационни механизми, чрез които да се ускори процесът на саниране в държавата.

И напълно логично отворената отново от Плевнелиев тема беше анонсирана от най-близкия му човек в правителството - вицепремиера и министър на регионалното развитие и благоустройството Екатерина Захариева. Още повече че като негов заместник тя организира и подсигури законодателно стартиралата през миналата година програма за обновяване на жилищни сгради по оперативна програма "Регионално развитие". Сега, при поемането на министерския пост Захариева обяви, че сред приоритетите й като икономически вицепремиер е именно създаването на програма за енергийна ефективност, която ще бъде и една от основните мерки за подкрепа за малките и средните предприятия. "Правителството има амбиция да разработи модела за обединяване на всички органи и създаване на единна програма за енергийна ефективност, касаеща както жилищните и обществените сгради, така и малките и средните предприятия. Разбира се, този модел ще се ползва от следващия кабинет", обяви Захариева.

Дали обаче времето на служебния кабинет ще е достатъчно, за да се справи с такава задача. За съжаление по-вероятния отговор е не, поне съдейки по това, че само за конструирането на програмата за обновяване на жилища бяха нужни близо две години. При това тя се ползва от опита на пилотен проект, започнал четири години по-рано. Ето защо предизвикателството да се направи подобна програма във всички области, всяка от които с различни нужди и възможни решения, е огромно. А същевременно започнатите проекти трябва да продължат да се развиват.

Най-голямата отворена схема за енергийна ефективност сега е по оперативна програма "Конкурентоспособност", която е към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Тя е за 150 млн. евро и още толкова от Европейската банка за възстановяване и развитие и е насочена към малките и средните предприятия. Процедурата е отворена от края на миналата година, а проекти могат да се подават до есента. За съжаление първите месеци показаха, че схемата не събира голям интерес сред компаниите. На практика до момента има подписан само един договор, обясниха за "Капитал" от Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност" в МИЕТ. Ето защо към момента тече оценка на програмата, а според резултатите от нея до около месец трябва да се прецени дали да бъдат променени условията за кандидатстване.

Същевременно през следващите месеци отново от МИЕТ ще зависи изпълнението на друг проект за енергийна ефективност, по който ще бъдат санирани 250 болници, училища и детски градини. Той се финансира по фонд "Козлодуй" със 70 млн. лв. Предстои подписването на договора. Проекти за въвеждането на мерки за енергийна ефективност в образователните, здравните и социалните заведения се изпълняват и по Оперативна програма "Регионално развитие" към МРРБ. Към началото на годината са приключили проектите в над 450 сгради, но има и такива, по които работата продължава.

Макар и не с мащабите, с които беше очаквана през миналата година, започна и програмата за саниране на жилища със средства по "Регионално развитие". Вече са одобрени първите проекти и в следващите месеци трябва да бъдат проведени процедурите за избор на изпълнители по тях. От отварянето на програмата за кандидатстване до момента са подадени 170 заявления за участие, като одобрените до началото на март проекти се 95. И въпреки че средствата по програмата - общо 50 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ, ще стигнат за не повече от 200 сгради, на нея се възлагат огромни надежди в бъдеще, когато се очаква няколкократно нарастване на европейските средства.

Пак чрез оперативната програма към МРРБ като част от мерките за намаляване на енергийната интензивност няколко от големите градове в страната получиха финансиране за покупка на нови нисковъглеродни автобуси и съвременни тролеи. За покупката на нови тролейбуси общините получиха средства и от оперативна програма "Околна среда", също проекти, които предстои да се развият през следващите месеци.

Служебно електронно правителство

След 10 години в България няма нито една е-услуга на администрацията Фотограф : Надежда Чипева

Срещу електронното правителство трудно могат да се намерят аргументи. То намалява разходите на административните услуги и ги прави по-ефикасни. Заедно с това намалява и субективния момент при взимането на решения и отнема на недобросъвестните чиновници един от любимите инструменти за искане на пари - протакането. Така освен всичко друго електронното правителство помага в борбата срещу корупцията.

Въпреки всички тези аргументи обаче и въпреки средствата, които се инвестираха, три правителства до момента не успяват да пуснат нито една е-услуга. Само по време на управлението на БСП, ДПС и НДСВ бяха изразходвани над 50 милиона лева, без да има нито една работеща услуга. Електронното правителство беше споменавано многократно и от кабинета на ГЕРБ, макар че усилията, положени в тази посока, все още нямат видим резултат. Точно когато се очакваха първите онлайн услуги, свързани с държавната и общинската администрация, да започнат да функционират, кабинетът "Борисов" подаде оставка. Новото служебно правителство начело с премиера Марин Райков поеха ангажимента да приемат интегриран национален план за електронното правителство. Такъв до момента липсва, като засега има единствено стратегия за развитие на електронното управление, приета през 2011 г. Година след това стартираха и първите обществени поръчки за изпълнението й, които трябва да бъдат готови до лятото на настоящата 2013 г. Стремежът на електронното правителство е да се предостави платформа за комуникация в двете посоки между администрацията и гражданите. 

"Целта е да не се работи на парче", обяви президентът Росен Плевнелиев по повод електронното правителство при представянето на служебния кабинет.

Поради тази причина държавният глава определи отделен министър, който да се заеме с тази задача – това е директорът на развойния център на Jonhson Controls в България Роман Василев.

Основната цел на Василев ще бъде да изготви национален план, по който да се осъществи пълноценното изграждане на електронното правителство. Той трябва да се координира с отделните ведомства, за да се установи какво се подготвя за пускане, какви са плановете за изпълнение на стратегията. Новият министър ще трябва за два месеца да очертае точния път, по който върви в момента и по който трябва да поеме развитието на е-управлението. Василев посочи, че ще работи много активно с хората от "Информационно обслужване" АД и със съответните отдели на всички министерства, обяви той пред "Нова телевизия" в четвъртък. До редакционното приключване на броя той не беше намерен за коментар.

Три почти готови поръчки

Освен изготвянето на национален план новият министър ще трябва да проследи дали вече одобрените проекти ще бъдат завършени в срок. През изминалата 2012 г. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) пусна три големи обществени поръчки, свързани с изграждането на е-правителството.

Най-голямата от тях е на стойност 15 млн. лв. и се финансира по оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК) и Европейския социален фонд. Проектът е разделен на пет части, като тяхната цел е да се свържат 35-те ключови регистъра в държавата, да се разработят над 50 нови административни електронни услуги и да се възроди порталът www.egov.bg. Министерството на транспорта очаква чрез поръчката да бъде създадена и възможност за автоматичен електронен обмен на най-използваните данни в държавата. Втората поръчка е за около 10 млн. лв. и е предназначена основно да се изгради т.нар. електронна идентичност. Тя включва използването на уникални данни, чрез които лицето, било то физическо или юридическо, да бъде лесно разпознавано от институциите.

Е-идентификаторът ще бъде карта с чип и чрез него потребителите ще могат да ползват услугите, които са предвидени от електронното правителство. Финансирането на този проект също е осигурено по линия на ОПАК. По план дейностите и по двете поръчки ще трябва да приключат до края на април 2013 г. Възможно е да се появи при тях. Заради жалби до Комисията за Защита на Конкуренцията (КЗК) с няколко месеца по-късно подписаха контракти "ТехноЛогика" по първия проект и консорциум "Ита груп Котрая" по втория.

Последната и най-малка като стойност поръчка е за осигуряване на хардуера и елементите на комуникационната свързаност двата хардуерни центъра на е-правителството, чието изграждане започна при кабинета "Станишев" и беше завършено в началото на мандата на ГЕРБ. Общата прогнозна стойност е 1.7 млн. лв. и се очаква проектът да бъде завършен в края на юли тази година.

В тестова фаза

Напредъкът по трите големи поръчки е показателен от намерението на транспортното министерство да пусне през април първите 5 хил. тестови карти за е-идентификация. Те ще бъдат предоставени на студенти, общо практикуващи лекари, адвокати и журналисти. Идеята е да се тества дали цялата система действа и доколко функционални са предоставяните онлайн услуги от държавната администрация. Ако всичко работи без проблеми, това означава, че е създадена връзка между отделните регистри, ведомства и услуги. С други думи, би трябвало да е положена основата на електронното правителство, което ще позволи да се добавят нови регистри и услуги в бъдеще. Роман Василев не изключи възможността да се ползват добри примери от Европа, които ще бъдат описани и в предстоящия план. "Няма нужда да откриваме топлата вода", обясни той пред "Нова телевизия".

Отделно транспортното ведомство обяви в началото на март, че през 2013 г. ще бъдат стартирани нови пет подпроекта, свързани с електронното управление. Първият от тях е предназначен за публикуване на нови регистри, а вторият – за интеграция на нови структури към изградения междурегистров обмен на държавната администрация. Друга планирана инициатива ще се занимава с въвеждането на единни стандарти за управление и финансиране в ИТ сектора за нуждите на администрацията, а останалите две ще са фокусирани съответно върху разработката на инструментите и изграждане на инфраструктурата на електронното управление в България. По линия на ОПАК за 2013 г. са предвидени 16 млн. лв. за проекти за е-правителство, обяви в началото на март ръководителят на програмата Моника Димитрова-Бийчър. 

С фокуса си върху електронното правителство президентът очевидно иска да намери решения на два проблема - корупцията в държавната администрация и подобряване на бизнес средата. Изработването на програмата, по която да се развият е-услугите на държавата, обаче е доста по-лесният вариант. Близо трите месеца на служебното правителство вероятно ще са достатъчни за това, но истински трудното ще дойде по-късно - да се убедят следващите управляващи да я изпълнят.

Смяна на фокуса в земеделието

Фотограф : Цветелина Белутова

Най-съществената работа на новия служебен министър по земеделието Иван Станков е да приключи преговорите по бъдещата обща селскостопанска политика в Брюксел, както и да продължи подготовката на следващата програма за развитие на селските райони на местно ниво, която да стартира от 2014 г.  В сектора е необходимо да се намери баланс между всички подотрасли, тъй като в настоящия период имаше силно фаворизиране на зърнопроизводството за сметка на всички останали производства. Промяната може да дойде от залагането на възможности за обвързани с производствата субсидии (сега се дават на декар), както и с по-балансирано разпределение на парите в бъдещата програма за развитие на селските райони.

Груби грешки на старта

При присъединяването си към ЕС през 2007 г. България започна да прилага най-лесната за администриране схема за изплащане на директни субсидии на площ от европейския и националния бюджет, при която има фиксирана сума за подпомагане за всеки обработван декар. Тя обаче не отразява спецификите на отделните производства и съответно доведе до сериозни изкривявания на пазара. Така например през 2012 г. субсидията на декар площ е малко над 26 лв. за всички фермери, а същевременно по данни на земеделски производители разходите за декар пшеница са например 110 - 130 лв., а за декар домати - около 800 лв. При култури като маслодайни рози, където през първите няколко години се правят разходи за отглеждане, но не се прибира продукция, делът на субсидията от вложенията е минимален, а производителите на плодове казват, че въобще не кандидатстват за евросредствата по същата причина. Субсидиите за декар площ ощетиха в голяма степен и животновъдите, тъй като те могат да получават такива само ако поддържат собствени ливади за паша.

Въпреки очевидния дисбаланс обаче България направи първи крачки в промяна на схемите едва в края на 2009 г. Тогава за пръв път бе стартирана специфична схема, подпомагаща животновъдството, по която се изплащат субсидии за глава животно. Производителите на плодове и зеленчуци пък ще получат едва през тази година за пръв път пари по специфична схема за техния отрасъл, като са предвидени скромните 15 млн. лв. за двата сектора при общо над 1 млрд. лв. средства за земеделие. Финансирането е изключително скромно и отскоро за производството на маслодайни рози, лавандула и други подобни култури въпреки добавената стойност на тези отрасли и високата заетост, която осигуряват в регионите си (при розопроизводството се ползва почти изцяло ръчен труд за всички дейности).

Какво може да се направи

В следващите месеци България трябва да приключи преговорите по бъдещата селскостопанска политика и това е ключовото време, в което може да поиска известна промяна в субсидирането, макар и да разполага с ограничен инструментариум от действия. В новия програмен период субсидиите ще се изплащат чрез права за плащания, като определена сума от тях може да се отдели за т.нар. схеми, обвързани с производството (според предложението на ЕК до 10% от директните субсидии, а според идеите на европарламента - до 15%). Именно чрез прилагането на такива схеми може да се подпомагат животновъди, производители на плодове, зеленчуци, тютюнопроизводители и всички отрасли, където по-адекватната схема е субсидиите да са обвързани с количествата произведена продукция, а не с обработваните декари. България може да поиска и стартирането на схеми за розопроизводство, отглеждането на билки и други медицински растения, плащания за пчеларство (чрез схема за фиксирана субсидия за всяко пчелно семейство), което ще даде достъп до еврофинансирането и на тези отрасли чрез европейско финансиране или национално доплащане, тъй като реформите предвиждат да няма фиксиран списък с култури, които да получават средства. Ако се приемат като краен вариант предложенията на ЕК за реформи, България ще има възможност и допълнително да диверсифицира субсидиите, като въведе доброволно схема за подпомагане на фермери, работещи в региони с природни ограничения (до 5% от пакета директни плащания може да бъде насочен за такива цели). Въпреки това обаче общото подпомагане по "алтернативните" схеми може да бъде до 20-23% от директните субсидии, което предполага само по себе си известен дисбаланс. Затова е ключово и разпределението на средствата между отделните мерки в програмата за развитие на селските райони, което трябва да гарантира възможност подпомагане да получават всички. Спрямо приоритетите си всяка държава може обосновано да поиска в програмата различни схеми, включително и такива, които целенасочено подпомагат бизнеса в по-изостанали региони.