21 грама надежда
Младите български предприемачи скоро ще имат достъп и до още рисков капитал
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Стартиращите иновативни компании в България имат нов повод за надежда - на дни от началото си е първият от трите фонда за дялово инвестиране по програма "Конкурентоспособност" - NEVEQ II. От миналата година предприемачите с идеи получиха така дълго чаканата финансова подкрепа, с която да развиват бизнес начинатията си в зародиш. Вече има няколко десетки млади компании, получили средства чрез seed фондовете, създадени по евроинициатива JEREMIE - Eleven и LAUNCHub (за една тях вижте стр. 40). За да имат продължение най-успешните идеи обаче, имат нужда от последващо, т. нар. рисково финансиране, с което да заздравят позиците си на млад бизнес. Първият ресурс е на хоризонта - 21 млн. евро скоро ще са на разположение.
"Държавата има изключителна нужда от рисков капитал, за да може в България да се създават продукти, които да са конкурентни не само на местния пазар, а и на европейския и глобалния. Отделно от това по-този начин страната може да задържи повече млади хора да работят тук", разказва Константин Петров, партньор в бъдещия фонд NEVEQ II.
Бавно, но е тук
Мениджърите от NEVEQ Capital Partners - Павел Езекиев, Константин Петров, Златолина Мукова, заедно с още няколко свои партньори бяха избрани през есента на 2011 г. от Европейския инвестиционен фонд (който управлява програма JEREMIE в България) да ръководят първия от общо три инвестиционни фонда по програмата. Той ще е с общ капитал от 30 млн. евро и е специализиран в т. нар. venture capital инвестиции, като 70% от средствата се осигуряват от JEREMIE (т.е. по еврофондовете), а останалите 30% трябва да бъдат привлечени от мениджърите.
След известно забавяне заради трудната макроикономическа и финансова среда в Европа екипът на NEVEQ вече е намерил допълнителния частен ресурс и в скоро време се очаква фондът - NEVEQ II, да заработи.
Най-вероятно схемата ще стартира с първоначален капитал от 21 млн. евро (14 млн. евро от JEREMIE и 7 млн. евро частен капитал), а след около година ще се вдигне на 30 млн. евро. Основна част от частния ресурс вече е договорен от международни инвеститори, включително предприемачи, мениджъри на големи компании и успели лица със средства от България и чужбина, разказва Павел Езекиев. Самите мениджъри на фонда също са допринесли с капитал. Вече се уточняват последните формалности по финалното структуриране на фонда.
"Основна част от инвеститорите бяха привлечени от визията на NEVEQ да инвестира във високотехнологични компании, които да създават истинска добавена стойност", посочи Петров. Мениджърите вече имат зад гърба си един фонд за инвестиции в IT компании - NEVEQ I с инвестиции от около 40 млн. долара.
Забавянето на процеса по структутиране на втория фонд и набиране на капитал за него Петров обясни с няколко сравнително времеемки фази, като сериозния процес на анализ от страна на инвеститор, регистрацията в Люксембург и получаването на лиценз от Комисията за финансов надзор в същата страна. Отделно от това процесът по убеждаване на инвеститорите е отнел повече време както заради кризата в Европа, така и заради сравнително ограничения фокус на фонда за инвестиции само в България.
Ситуацията обаче е трудна по цялата верига за дялови инвестиции от рисков капитал - през финансиране за растеж до ресурс за сливания и придобиване на вече зрели и значителни по пазарен дял компании. Затова в случая и малкото нови средства за инвестиции в иновации са изключително ценни за по-лесното фукциониране на предприемаческата среда в страната.
По думите на Петров, след като приключат всички формалности по структурирането на фонда, първите инвестиции на NEVEQ II могат да се очакват през есента на тази година някъде около третото тримесечие. Въпреки по-дългия процес на набиране на частен ресурс, мениджърите на фонда вече имат набелязани и няколко потенциални проекта за разглеждане.
Всъщност както финансирането на NEVEQ II е от микс от инвеститори, така и компаниите, в които ще бъде влаган той, ще са различни. Плановете на мениджърите са да инвестират основно във високотехнологични компании, включително в чисти технологии, образование и инженеринг, но няма да изключат от полезрението си и по-опортюнистични проекти, които биха имали висок потенциал за растеж.
Къде е капиталът
По регламент NEVEQ II ще може да инвестира между 0.5 млн. евро и 4.5 млн. евро в една компания. Това реално може да е следващата възможна стъпка за някои от десетките проектите, които през последната половин година преминаха през акселераторските програми на вече действащите фондове за стартиращи компании - Eleven и LAUNCHub. Те също получиха ресурс по JEREMIE без изискване да наберат допълнително частно съфинансиране съответно от 12 и 9 млн. евро и оперират от лятото на 2012 г. Тяхната инвестиция на проект варира между 20 и 200 хил. евро и реално е на съвсем стартиращ етап. Двата seed фонда финансираха досега около 50 компании. За момента повечето от тях търсят поле за изява чрез новите мобилни технологии, но не малко от тях залагат и на различни индустрии в голям потенциал като гейминг индустрията, електронната търговията, образованието, развлечението и др. И ако на този етап първоначалното финансиране им е достатъчно, рано или късно тези с по-голям потенциал и шанс за оцеляване ще се нуждаят точно от тази втора сериозна глътка финансиране, каквото може да е рисковото, което NEVEQ II ще предлага.
Всъщност цялата инициатива JEREMIE по европрограма "Конкурентоспособност" бе така структурирана, че да предложи както пълната гама от капиталови продукти за финансиране на предприемачи, така и допълнителни схеми за облекчени кредити. От капиталовите схеми реално действащи са само seed фондовете Eleven и LAUNCHub. Продължават разговорите за набирането на нужния частен капитал от другите два големи фонда след NEVEQ II - фонда за растеж, който трябва да се управлява от Axcess Capital, и фонда за хибридни инвестиции, който трябва да се управлява от Mezzanine Menagеment. Те трябваше да са с ресурс от по 60 млн. евро. Половината от него беше отговорност на мениджърите - да привлекат частно съфинансиране към ресурса от европрограмата. В настоящата икономически несигурна среда в света очевидно е трудно, особено ако проектите трябва да са изцяло в България. Въпреки липсата на каквато и да било публична информация, шансовете на двата фонда изглеждат 50:50.
Kредитните схеми по JEREMIE пък са за малък и среден бизнес, които вече са с история за себе си.
Трите типа подкрепа естествено не значат 100%, че българската икономика може да премине на нова, по-иновативна икономическа предавка и малко по-малко да започне да балансира тежкоиндустриалното си минало с нови технологии. Но са поне малък оазис на надежди.
6 коментара
Интересна би била статистика за кредитните схеми Джереми, които са безпрецедентни. Дали банките с Джереми програми в България имат нов поглед към предприемачите, след като имат и нов ресурс? Имат ли умения да оценяват млади компании комплексно, а не само въз основа на материалните им активи? Какъв е досегашният опит с нископроцентови Джереми кредити? Истината е, че и сийд фондовете и венчър фонъта ще могат поемат относително малка част от нуждата за капиталово финансиране. Ако банките не успеят да усвоят по-силно ноу-хау за оценка на рисковете на малките фирми, техните перспективи не се променят фундаментално.
До коментар [#1] от "Павел Езекиев":
Истината е, че дори с допълнителния ресурс по Джереми банките продължават да работят консервативно, не гледат метрики и бизнес планове, а търсят единствено обезпечение с активи - предимно недвижимости. Двата работещи сийд фонда и вашия венчър фонд сте секторно ориентирани. При Джесика проблемите са още по-големи.
До коментар [#2] от "bonzoo":
Предвид масовата некомпетентност на ниво финансово планиране в местните фирми, поведението на банките е оправдано. Пре-обезпечаването служи по скоро като мотивация на собственика да планира консервативно.
Въпросът не е само на пари, а и на управленски капацитет.
Selecting NEVEQ to run the JEREMIE VC fund is a really bad decision. Returns to investors from NEVEQ I are dismal and NEVEQ II won't be any different. The founders of NEVEQ are primarily engagaed in a massive propaganda effort to portray themselves as true VC investors. Reality (as confirmed by their track record) is quite the opposite, their understanding of VC investing is actually at 'university interest club' level at best. EIF should have insisted on a brand new team running the VC fund. This way they would have at least had the benefit of 'blind luck.'
Карлос: благодаря за доброжелателните думи. Вероятно нямате достъп до одитираните отчети на НЕВЕК или тези на портфолио компаниите му, за да правите компетентен коментар за "трак рекърд" и "безобразна възвръщаемост" . Вероятно не сте и един от над дузина професионални инвеститори, инвестиращи в НЕВЕК 2 (Джереми венчър фонда), които са правили съответните проверки на НЕВЕК 1. Вероятно не знаете и че фондът е регулиран в Люксембург, където трудно допускат некомпетентни мениджъри да заблуждават наивни инвеститори. Разбира се обаче, че е добре някой да се интересува от бенчмаркинг на местните инвестиционни фондове.
До коментар [#2] от "bonzoo":
НЕВЕК 2 не толкова тясно профилиран като НЕВЕК 1. Ако бизнесът/компанията има налице предпоставки за висок ръст на продажбите и достъп до широки пазари, фондът може да инвестира в всички сектори, в които не се дават държавни помощи или друг вид европейски програми за финансиране на МСП (за да няма дублиране).
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.