Надзор без граници

В следващия чл. 45 се залагат дори още по-рестриктивни условия за свързаните със самата банка лица – администратори, акционери, техни роднини, фирми, управлявани от всички тях, както и "трети лица, действащи за сметка на лицата" по предходните точки. За тях се предвижда, че (ал. 6): "Общата експозиция на банката към лице по ал. 1, което не е кредитна институция или инвестиционен посредник, не може да надвишава 10 на сто от собствения й капитал. Общият размер на всички формирани експозиции на банката към лицата по изречение първо не може да надхвърля 20 на сто от собствения й капитал.

За да можем да кажем дали КТБ нарушава закона по тези параграфи, трябва да погледнем и дефинициите в ЗКИ. На първо място изниква въпросът дали всички тези фирми в орбитата около банката и Цветан Василев, освен че очевидно за целите на здравия разум са свързани са и "икономически свързани лица", както е разписано по-горе.

Според допълнителните разпоредби към ЗКИ "Икономически свързани лица" са две или повече лица, които са носители на общ риск, тъй като са финансово (делово) обвързани по такъв начин, че ако едно от тях има финансови проблеми, включително при финансиране или погасяване на задълженията си, има вероятност другото или всички останали също да изпитат затруднения при финансиране на дейността или при изпълнение на задълженията си. Такива са и две или повече лица, свързани по един или по няколко от следните начини:

а) съпрузите и роднините по права и по съребрена линия до втора степен

б) (отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 31.12.2010 г.)

в) лицата по т. 4, букви в - з.

Въпросната отправка към лицата по т. 4 насочва към дефиницията за "Свързани лица". Там наред със всички изброени хипотези на родство и съдружничество е включено и е) лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото.

Тук отново се опира до ключова дума - "Контрол". За нея отново са изредени различни хипотези, когато е наличен, като една от тях е когато определено лице (контролиращият) д) може по друг начин по преценка на компетентните органи да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на друго юридическо лице (дъщерно дружество).

Това дава практически неограничена (дори плашещо неограничена) възможност на БНБ да открие контрол и съответно свързаност между компаниите. Раздаването на огромни кредити на дружества, регистрирани на едва три-четири адреса, които при това са в имоти, собственост на банката или на свързани лица, съвпадат с тези на клонове на самата банка, на нейни акционери или на други свързани лица би трябвало да е достатъчен сигнал в регулатора да светне лампичка. Появяващите се из тяхната управа и собственост повтарящи се лица също би трябвало да затвърдят подозренията.

Разбира се, всичко това не значи, че за БНБ би било лесно да докаже свързаност пред съда и вроятно ще й се наложи да влезе в дълги съдебни битки с всяка банка, която обвини в кредитиране на свързани лица. От друга страна обаче, именно това е ролята й на надзорна институция – да идентифицира подобни проблеми и да реагира. И за целта тя разполага и с доста по-сериозен инструментариум от журналистите, които имат достъп само до шепа публични регистри.

На първо място, БНБ вижда кредитния портфейл на всяка банка и не е нужно да го компилира от различни източници. Освен това при нужда тя има право да изисква всякакви документи не само от финансовата институция, а и от собственици и дъщерни дружества. Може да назначава независим оценител за активите на банка и да я принуди да отчете техните изводи в счетоводните си документи. Може да прави и проверки на място по всяко време, при нужда подкрепена от ДАНС, Комисията за финансов надзор или други органи.

Но мегаправомощията на БНБ не свършват само в разкриването, а и в санкционирането. Ако тя установи проблеми, изредени в доста широк списък, включващ нарушаване или заобикаляне на закона, сключване на сделки, засягащи финансовата стабилност на банката, неизпълнение на поети ангажименти, възпрепятстване упражняването на банков надзор, застрашаване интересите на вложителите и др, ЗКИ й дава право да действа безкомпромисно.

Опциите й започват от писмено предупреждение и стигат до отнемане на лиценз. А в промеждутъка тя може да свиква общи събрания, да предпише оздравителни мерки или увеличение на капитала, да наложи по-високи надзорни изисквания, да ограничи банката от определени сделки или дейности, да променя управители, да лиши от глас акционери и дори да ги принуди да си продадат акциите в едномесечен срок. А също така може да поеме банката и на ръчно управление, като я постави под особен надзор и назначи квестори.

Ако при това мащабно кредитиране на свързани лица от КТБ и при тези правомощия БНБ не се задейства, може да има само два възможни извода. Или банковият регулатор не вижда огромният надвиснал проблем, което не говори добре за качеството на надзора. Или го вижда, но по една или друга причина предпочита да не му обърне внимание, което говори за огъване под политическо или икономическо влияние. А може би и за страх, че ако се вземат мерки срещу една банка, това може да има негативно влияние и върху други.

По-вярна обаче е обратната логика. Ако при очевидни нарушения в конкретна банка, БНБ не предприема нужните мерки, по скоро тогава доверието в системата и регулатора може да се разклати.