Малките италиански банки са обречени на реформа, ако искат да оцелеят

В пристанищния град Генуа, където се смята, че през ХV век се ражда модерното банкиране, днес регионалният лидер Carige набира 800 милиона евро чрез продажбата на активи, за да увеличи капитала си. Сумата е еквивалентна на две трети от собствената му пазарна оценка. С капиталова адекватност от първи ред от 6.7% капацитетът на Carige да понася загуби е сред най-ниските в Италия.

"Първоначално си мислехме, че ще имаме повече време, за да се съобразим с новите правила по Базел III", признава Енио ла Моника, изпълнителен директор на банката. "Но през септември нещата се ускориха със съставянето на списъка с банки, които ще попаднат под банковия надзор на ЕС. Този проблем е общ за много от по-малките банки в страната. Трябваше да побързаме и да се опитаме да свършим всичко тази година", обяснява Моника. Планираните от Carige продажби и други действия целят да увеличат капиталовата й адекватност от първи ред на 10%.

Средната по големина Banca Marche търси 250 милиона евро капиталова инжекция, след като отписванията на лоши кредити за над 800 милиона евро запратиха сметките й дълбоко на червено и доведоха до оставката на нейния председател. Кооперативни банки като Banca Popolare di Milano, която планира набирането на 500 милиона евро инвестиции, също се нуждаят от възстановяване на капиталовата си база.

Усилията на местните банки и особено на тези 25, които се очаква да попаднат под общия европейски надзор, да укрепят капиталовата си база на свой ред задълбочават икономическата рецесия в Италия, тъй като водят до намаляване на отпусканите кредити.

Разликата между малки и големи

Петте най-големи финансови институции – UniCredit, IntesaSanpaolo, Monte dei Paschi, UBI и Banco Popolare – държат половината от италианските банкови активи, а други 40% са в ръцете на 67 по-малки банки. И докато от 2008 г. досега петте лидери вече набраха свежи капитали на стойност около 26 милиарда евро от своите инвеститори, средните и малките играчи на пазара изостават.

Двете най-големи финансови институции в страната UniCredit и IntesaSanpaolo, както и Credito Emiliano, считана за една от най-добрите италиански банки от гледна точка на качеството на активите, не се очаква да се нуждаят от повече пари.

"Определен брой банки от среден разряд ще успеят да удържат настоящото положение, докато не бъде поискан стрес тестът от ЕЦБ", обяснява Джовани Виани, партньор в консултантската фирма Oliver Wyman. "Те още имат достъп до евтина ликвидност от ЕЦБ, така че нямат проблем по това перо. Повратната точка обаче може да бъде стрес тестът. Той може да отключи нова серия рекапитализации и консолидация в сектора", коментира Виани.

Взимайки предвид, че понастоящем лошите заеми представляват между 5 и 19% от кредитното портфолио на финансовите институции в Италия, анализаторът от Royal Bank of Scotland Алберто Гало е осъществил симулации на европейските стрес тестове. Според неговите изчисления местният сектор може да се окаже с капиталов дефицит от между 40 и 60 милиарда евро бруто, т.е. преди да се извадят сумите със собствените печалби на банките. Дори и след като и те бъдат включени в сметката, числото пада до 15-20 милиарда евро, или около половината от сумата, налята за рекапитализацията на закъсалите испански банки.

Влиянието на банковите фондации

Това все още е твърде голям дефицит, за да бъде запълнен от традиционните акционери като т.нар. банкови фондации. Което от своя страна означава, че тези политически влиятелни неправителствени единици, които притежават дялове в много италиански банки, вероятно ще изгубят част от досегашното си могъщество.

При все че повечето банкови фондации се отказаха от мажоритарния контрол на финансовите институции и диверсифицираха инвестициите си, те все още държат големи дялове в три банки. В техни ръце са 47% от Carige, 34% от скандалната Monte dei Paschi – третата по големина на Ботуша, а по-малката Banca Marche се контролира от три фондации с общ дял от 55.8%.

"Моделът на банковите фондации еволюира с времето. В някои случаи той доведе до създаването на големи, истински европейски банки, които могат да привличат чуждестранни инвестиции, като Intesa и UniCredit", анализира Виани.

"Там, където контролът остана монолитен, в ръцете на една или на малко фондации, това се асоциира с неоптимални решения за разпределение на кредитите и активите, повлияни от местни приоритети, което понякога води до по-високи или до прекалено концентрирани рискове за счетоводния баланс", обяснява експертът.

Създадени през 90-те години след приватизацията на банковия сектор, целта на фондациите е да запазят благотворителната роля, която играят някои банки от самото си основаване. Дейността им обаче съвсем не е безукорна. Контролирани от местните власти, те често назначават политически съюзници на висши постове в своите бордове на директорите и осигуряват финансиране за проектите на своите приближени организации.

Monte dei Paschi например поиска държавен заем от 4 милиарда евро, за да запълни капиталовата си дупка, причинена от експозицията й към италиански държавни облигации, както и от търговията й с деривати. През последните години прокуратурата разследва дали предишният мениджмънт на банката, назначен от фондацията, която я контролира, е заблудил регулаторите относно скъпо струващо придобиване през 2008 г. и относно истинския характер на сделките й.

Държавата като спасителен пояс

В така създалата се ситуация, в която традиционните местни инвеститори са закъсали за пари, а международните инвеститори не горят от желание да се обвързват с институции, зависими от политика и протекции, малките и средните италиански банки ще трябва да се реформират, ако искат да увеличат капитала си.

"Повечето фондации нямат средства. Тези банки се нуждаят от много силно преструктуриране, за да представят стабилни финансови отчети", смята Паоло Бордоня, партньор в консултантската фирма Bain и банков експерт. "Те трябва да поставят под въпрос териториалната експанзия и да намалят централите си, които за по-малките банки често са прекалено големи. Само по този начин ще могат да привлекат нови инвеститори", заключва Бордоня.

При липсата на частен капитал италианската държава може да се принуди да се намеси, а според някои експерти Рим би трябвало да последва примера на Мадрид, като потърси външна помощ за своите банки, за да им даде достатъчно време да се реформират.

"Италия трябва да засили банковата си система", казва Лоренцо Бини Смаги, бивш член на изпълнителния съвет на ЕЦБ. "Ние не знаем колко дълго ще продължи икономическата криза и колко точно ще продължат да нарастват необслужваните заеми. В края на краищата, единственото решение може да бъде държавната намеса, която да създаде капиталови буфери за най-закъсалите банки", заключва Смаги. | Капитал Daily