За турския в училище
Свободно избираемият предмет "турски език" присъства в учебната програма от поне десет години
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ако през последните дни някой се е информирал само през социалните мрежи, най-вероятно вече е убеден, че се готви радикална промяна с учебните часове в училище и турският език става едва ли не задължителен за всички. Истерията по повод изучаването на майчин език от децата от малцинствата освен, че напълни онлайн пространството, доведе и до абсурдни действия офлайн - като например протест на ученици във Варна. А националистическите партии се надпреварват кой да яхне патриотичната вълна "за българското училище".
Всъщност фактите са други
1. Дискусията (ако въобще крясъците по темата могат да се нарекат така) тръгна от едно извадено от контекста изказване на лидера на ДПС Лютви Местан от юни миналата година. По време на дебатите на първо четене на закона за училищното образование Местан (тогава зам.-председател на движението) повдига идеята за 4 часа седмично майчин език. Тя обаче не е приета и не влиза в проекта на закона,който парламентът така и не гласува.
Вторият повод беше изказването на новия министър на младежта и спорта Марияна Георгиева по време на предизборната кампания на ДПС. Тя обещава, че ще работи за това децата от малцинствата, когато ходят на училище "заедно с учебника по български да носят и учебник по майчин език". Което е далеч от тълкуването, че иска турският език да стане задължителен. Миналата седмица новият министър на образованието, от който всъщност би трябвало да зависи промяната на учебната програма, заяви: "Не може да забраним да се изучава турски език, но това не може да бъде в задължителната програма."
2. Избираемият предмет "турски език" присъства в учебната програма от поне десет години. В момента той е включен в задължително избираемата подготовка за долните класове, което означава, че е един от предметите, от които родителите и децата избират. Но на негово място могат да изберат и информационни технологии. Или религия. Например.
Идеята тук е, ако има желание за изучаване на майчиния език като допълнителен предмет, училищата да осигурят възможност за това. Същото може да важи и за кръжок по театър например. Това е извън задължителната подготовка и свободен избор на учениците и техните родители.
Миналата година тогавашният министър на образованието Сергей Игнатов цитира данни, според които желаещите да изучават майчин език намаляват. И това е логично на фона на натоварената учебна програма. Повечето родители предпочитат да запишат децата си на допълнителни часове по английски например и това важи и за хората от малцинствата.
3. Когато часовете по майчин език са част от задължително избираемата подготовка, министерството на образованието е длъжно да утвърди учебни програми за тях. Много по-логично и смислено е децата, които искат да го учат като допълнителен предмет, да правят това в училището си, по утвърдена от държавата програма. (Друг е вече въпросът за качеството на тази програма в момента и ако обществото и политиците не се занимаваха с безсмислени теми, можеше да се стигне и до него.)
4. Ако училищата (особено в смесените райони) включат в програмите си свободно избираеми часове, които по някакъв начин да обръщат внимание на културата на децата от малцинствата, това е начин те да се задържат в училище. Проект на организацията "Амалипе" например успява да намали броя на отпадащите от училище ромски деца, когато включва кръжоци по фолклор след часовете и въвлича и родителите им в образователния процес.
5. Истинските въпроси, които би трябвало да занимават обществото, са други. Като например на какво се дължи голямата разлика в резултатите на учениците от различните райони на страната. И как може да бъде преодоляна тя. Как могат да се задържат в училище отпадащите ученици. И как да се научат на умения, които им помагат в живота. Останалото са спекулации и вдигане на шум.
111 коментара
Скоро България ще стане като Западна Европа. Псевдо-мултикултурна и със сгрешени ценности.
До коментар [#1] от "Balkanson":
тя в момента е така България..какво ще стане зависи от много неща
[quote#0:"статията"] Как могат да се задържат в училище отпадащите ученици.[/quote]
Никак. Не се интегрира туй, що не желае да бъде интегрирано.
Първо действие:
"Избираемият предмет "турски език" присъства в учебната програма от поне десет години."
Второ действие:
"Идеята тук е, ако има желание за изучаване на майчиния език като допълнителен предмет, училищата да осигурят възможност за това."
Пуснеш ли го веднъж под масата, какво ще го спре да се покатери отгоре? Осигурят ли се условия за изучаване като допълнителен предмет, кава ще бъде следващата стъпка?!
Трябва да се търси такова решение, което не дава само храна на националистически партийки, в резултат на което ДПС само да затяга електората. Досега не съм попадал на циганин, неспособен да комуникира по липса на часове на майчин език? Виж, допълнителни часове по английски, холандски, испански(все европейски езици) ще допринесат за "по-органичната" интеграция на братята роми в тези развити общества.
Аз сам твърдо протиф изо4аването на турски в у4или6те.
"и това важи и за хората от малцинствата." - това само голи наблюдения ли са или подплатени със солидни официални проучвания?
Мисля, че повечетето от тук коментиращие, не могат да направят разликата между турското малцинство и ромското малцинство... което е някак плашещо. Турската общност няма проблем с изучаването на български, интегрирането, намирането на работа. В южните райони на страната, където турският език преобладава, са районите с ниско ниво на качество на образование, включително и с отслабено влияние на българската църква. За частта с образованието се намеква статията.
До коментар [#6] от "ilinko":
Ти, като гледам, си бойкотирал и уроците по български.
До коментар [#6] от "ilinko":
ти започни да изучаваш български първо
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.