Шестици в гетото

Тези смущаващи числа илюстрират ясно част от дефектите на българската образователна система - колко сегрегирани и затворени са училищата за част от децата в страната. И колко малко усилия се полагат това да се промени. С глупавата презумпция, че "те не могат и няма да се интегрират". Гергана е от хората, които вярват в обратното. Тя е учител на "Заедно в час" - организация от групата Teach for all, чиято мисия е да осигури достъп на всяко дете до качествено образование. "Заедно в час" търси мотивирани млади хора с лидерски качества, които обучава за учители в училища с ниски резултати (повече за "Заедно в час" в карето).

"Все едно съм започнала да обучавам първокласници", спомня си Гергана началото си в 5 д клас. Тя работи с учениците от 15 септември миналата година, вдъхва им увереност, че могат да се справят и ефектите вече се виждат.

За прошката и други уроци

Кога се връзват люлки, кой е прескачал огън, коя мома е най-щастлива... Всяко дете има собствена история от празника и няма търпение да я разкаже. Исус описва кога неговото семейство яде халва, Асен се намесва с разказ за хвърлянето на стрели. "А мислите ли, че трябва да си прощаваме?" Въпросът на Гергана всява лек смут сред учениците й. "Трябва да простим за грешките и греховете, да целунем ръка на дядо и баба", сигурен е Исус. "Не съм се карала с Лиляна и не трябва да си прощаваме", контрира Зюмруд. Учителката разделя класа на две групи - за и против прошката, подканва всяка да напише аргументите си и да излъчи говорител, който да ги представи пред останалите. Целта е учениците да се научат да защитават мнението си, а пък и да видят, че някой се интересува от това какво мислят те самите. След кратко съвещание двата лагера започват да се убеждават взаимно в тезите си и част от групата против преминава към противниковия отбор. "Утре може и да не си спомнят какво сме учили днес, но ако ги попитам защо сме се разделили на групи, ще се сетят", разкрива още един плюс от нестандартната задача Гергана.

Материалът се преподава през упражнения и дискусия Фотограф : Красимир Юскеселиев

Подобни упражнения няма да видите в един типичен час в българско училище. По-вероятно е да наблюдавате как учителят диктува граматически правила от дъската и дава задача до следващия път да са научени наизуст. Логическото мислене обикновено отстъпва пред зубренето, аргументацията и собственото мнение - пред реденето на литературни клишета.

Докато стигне до адекватните за пети клас уроци обаче, на Гергана й се налага първо да изгради поведенчески навици у 11-годишните. Когато започва работа в училището, тя ги заварва едва ли не "висящи по прозорците и пердетата". Никой не се занимава активно с тях, не ги ангажира. Гергана започва с азбуката, какво е изречение, кои са частите му. Шест месеца по-късно децата може би все още не реагират на задачата "направете синтактичен разбор", но поне знаят, че има съществително и прилагателно и могат да ги разпознаят в текста.

"Знаете ли какво е бостан", разяснява Гергана непознатите думи от урока в учебника. "По турски е диня", чува се от задните чинове. После идва ред на финалното контролно и звънецът за междучасие бие. "До скоро не можех да си позволя да пусна контролно, защото нямаше какво да проверявам", отбелязва по-късно Гергана.

Синтаксисът във футбола

Шестокласникът Георги иска да стане музикант, но не се смущава от съгласуването на глаголите Фотограф : Красимир Юскеселиев

Материалът за 6 а клас вече е по-сериозен. Търсят се съществителни, прилагателни, децата мислят над разликите в минало свършено и минало несвършено време. Всичко минава през близки до тях примери вместо през строги граматически фрази. Отговорите не идват наготово, а след въпроси и дискусия. "Кажете сега какво е система и къде другаде има", пита Гергана, след като е представила темата на днешния урок - "система на глаголните времена". "Болнична система", готов е с пример Георги - будно дете, което иска да стане музикант, но не се затруднява и с разбора на изреченията. "А 4-4-2 във футбола", напомня учителката и започва разпален диалог за защитници и нападатели.

"Изгледах всички турски сериали, научих всички футболни отбори, донесох играчки", разказва ни Гергана след часовете. Тя е убедена, че децата се нуждаят от внимание, от това да им покажеш, че се интересуваш от техния свят. В началото те не я приемат, правят се, че не я забелязват. Гергана обаче не се отказва и си извоюва уважението им. Успява напълно да ги спечели. "По-добре разказва", "намира ни информация за други неща", "подготвя ни изненади като изкараме шестица", "направи ни театър на "Малкия принц", изреждат децата в междучасието.

Съгласуването на глагола в минало несвършено време затруднява леко учениците. Отговори се чуват, но не всички в класа са убедени в тях. "Колко човека са съгласни да напиша този отговор на дъската", пита Гергана, за да подтикне децата да мислят и да се обединят около правилната теза. "Малко упражнение и всичко ще си дойде на мястото", окуражава учителката и задачите продължават. През цялото време Гергана работи за увереността и самочувствието на учениците си. Според нея те имат чувство за малоценност, не си вярват, никой не им е вдъхнал кураж, че могат. "Срам ги е да отидем на кафе", споделя учителката по български език. Причината е, че не се чувстват комфортно извън махалата.

На три чина в едната редица стоят няколко деца, с които Гергана работи индивидуално. Те са по-назад с материала от съучениците си и имат нужда от попълване на някои липси от последните години. Децата често отсъстват от училище - през зимата например родителите им не ги пускат заради ниските температури и това е едно от предизвикателствата, с които учителите на "Заедно в час" се опитват да се справят. Децата в училища като "Райно Попович" издържат в училище горе-долу до осми клас и дори е престиж, ако успеят да го завършат. Още по-малко продължават средното си образование. Особено голям е проблемът с момичетата - родителите им ги сгодяват още в пети-шести клас и свекървите ги оставят вкъщи с домашни задължения. Затова и комуникацията с родителите е една от целите на Гергана като учител на "Заедно в час". Когато например вика в училище майката и бащата на Надя от 5 д клас, за да я чуят как чете, те виждат, че тя може да се справи и я окуражават да продължи.

Според Гергана едно от решенията на проблема с отпадащите ученици е училищата да се отворят за децата. Ама за всички деца. Нейните ученици в Карлово например трудно могат да си представят как изглежда един голям град. Сигурна е обаче, че ще се мотивират, когато видят други училища, когато излязат от гетото. Трябва да се работи и повече с общността, децата да имат уроци извън училището, хората да забележат, че нещо се случва, споделя мислите си учителката на "Заедно в час".

"Благодаря ви за приятния час", изпраща Гергана 6 а клас след миниконтролно като "изходен билет" (на което между другото никой не се опитва да преписва). Тя има още един час, а след него ще подготвя уроците за утре. Казва, че подготовката вкъщи й отнема поне 4-5 часа. Децата са на различни нива и Гергана обмисля какви задачи да даде на всяко от тях и как да структурира общия урок. С някои от учениците остава след часовете, за да им помогне да наваксат изпуснат материал. Старае се да ги накара да имат цел, да разширят кръгозора си.

Призванието на Гергана със сигурност е да бъде учител. А успехът й с учениците на "Райно Попович" в Карлово показва, че с малко средства и много желание  образованието в България може да се промени изцяло. И най-после да постигне истинската си цел - мислещи и мотивирани ученици.