Момчетата ще бъдат момчета*

…или защо момичетата получават по-високи оценки в училище

Момчетата имат средно по-нисък успех в училище, но повече кариерни шансове в живота след това
Момчетата имат средно по-нисък успех в училище, но повече кариерни шансове в живота след това
Момчетата имат средно по-нисък успех в училище, но повече кариерни шансове в живота след това    ©  Цветелина Белутова
Момчетата имат средно по-нисък успех в училище, но повече кариерни шансове в живота след това    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

"Защо катериците са весели според вълка?" А "колко са тъпите ъгли на триъгълника?" Това са два от въпросите, които най-много затрудниха четвъртокласниците на тазгодишното им външно оценяване. Те показаха, че не умеят да разбират смисъла на прочетен текст и да мислят логично - факт, който се констатира от години. Резултатите от изпитите потвърдиха и още една отдавна видима тенденция - момичетата получават по-високи оценки от момчетата, и то по всички предмети.

Разлика между двата пола в постиженията им в училище се наблюдава навсякъде по света, но в България тя е особено отчетлива. На международното изследване PISA през 2009 г., което измерва уменията и знанията на 15-годишните, България е на първо място по различие между успеха на момичетата и момчетата по четивна грамотност (виж графиката). По математика тенденцията е по-слаба, но за разлика от повечето други страни, в които момчетата се справят по-добре от момичетата, у нас те продължават да са по-назад. Показателен е резултатът по природни науки - докато другите страни успяват да изравнят резултатите на учениците, в България момичетата получават средно 20 точки повече от момчетата.

Точно в разликите по природни науки се крие и част от отговора защо момчетата остават назад. Оказва се, че влияние оказват не толкова биологическите характеристики, колкото представянето на материала и оценяването. Ако например обучението по химия и физика беше по-разчупено, с по-малко теория за зубрене и повече практически упражнения, момчетата със сигурност щяха да наваксат. Което отново доказва огромното значение на начина на преподаване - учител, който стои пред дъската, диктува суха теория и после кара децата да я рецитират, най-вероятно ще успее да задържи вниманието максимум на част от момичетата (на които мама и татко са им казали да "слушат в час"). Не в "слушането" е въпросът. А в това да се научат да дискутират, да се аргументират, да мислят логично и да се справят в живота.

На тати писателката, на мама инженерът

Проф. д-р Елиана Пенчева от департамент "Психология" на Института за изследване на населението и човека към БАН обяснява, че определени белези на половото развитие в мозъка на мъжа и жената дават отражение основно върху способностите за преработване и използване на информацията. Жените например имат по-бързи процеси на възприемане и по-добри лингвистични възможности, докато мъжете показват по-добри резултати при тестове с пространствено ориентиране или въображение. Толкова за биологията.

По-важните фактори, които оказват въздействие върху начина на учене, са други. Те се проявяват още в семейната среда, преди детето въобще да е тръгнало на училище. "Върху различията между мъжете и жените безспорно имат влияние и полово-ролевите стереотипи", коментира проф. Пенчева. Половите роли са сред първите, които хората учат, а всички общества се отнасят по различен начин към тях. Спомнете си например детските си книжки. Да сте виждали жената в друга роля освен като майка, учителка или най-много лекар? Пилотът, автомонтьорът и архитектът пък са запазена територия за мъжете.

"Момчетата и момичетата се възпитават по съвършено различен начин, който да отговори на критериите за нормално възпитаните на двата пола", констатира социологът д-р Елена Стойкова-Доганова в своя анализ на разликите между резултатите на момичетата и момчетата по данни на PISA 2009. Според нея днешните родители възпитават момчетата в по-голяма сдържаност в отношенията си към другите - учат ги да не се държат като женчовци - да не плачат, да не са (твърде) емоционални, да не се привързват (твърде много) към другите. В училище пък учителите възприемат тази "нормална" представа за момчетата и не се опитват да я променят, "защото момчетата просто са си "такива" – понякога умни, но буйни, друг път слаби и изоставащи, но всички знаят, че литературата и четенето трудно им се удават", пише още д-р Стойкова-Доганова.

А когато се прибавят и някои абсурдни моменти от учебната програма, пропастта между момичетата, които трябва да ги научат, за да имат шестица, и момчетата, които не виждат смисъла в тях, става още по-голяма. Или както добре обобщава учителят по български език и литература Марта Джалева: "Когато в V клас започнат да им обясняват за сложно съставно именно сказуемо, момчетата казват "аз съм дотук". На момичетата мама и татко им купуват панделка и ги карат да рецитират пред гостите."

Според Марта Джалева момичетата са много по-ограничени от семействата си по отношение на това какво е светът и какво се очаква от тях, докато момчетата са по-волеви, откъснати и отказват да се подчиняват. А "изпитите отчитат послушното съзнание, което за обществото няма голяма роля", допълва преподавателят.

Боян Захариев, програмен директор на институт "Отворено общество", дава различно обяснение. Според него към момчетата често има завишени социални очаквания, които рефлектират върху отношението на родителите. "Особено при по-малките ученици стресът от очакванията на околните и страхът от провал могат да играят много деструктивна роля", коментира Захариев.

Точка първа, подточка "а"

Полово-ролевите стереотипи от семейството нямаше да са толкова силни, ако училището не ги затвърждаваше допълнително. Още от детската градина децата се разделят на момчета и момичета, не се учат да работят в смесени групи и това продължава едва ли не до последните две години на гимназията. За баланса между уменията на двата пола не помага нито учебният материал, нито начинът, по който той се преподава. Елена Стойкова-Доганова изследва защо половата неравнопоставеност е най-видима по предмета български език и литература и установява, че отговорът се крие във връзката между това, което момчетата могат и са научени да ценят и разбират, и характера на изучаваните в училище дисциплини. Или иначе казано - когато накараш един седмокласник, който като малък си е играл с камиончета, а сега си прекарва времето с Counter strike, да разсъждава върху "Очарованието на първата любов в разказа "Ангелинка", ефектът ще е празен лист и един отегчен младеж.

"Има примери за момчета, които в нашата система не са били оценявани добре, но когато преминат в една по-тестова система, резултатът им е по-добър", коментира доц. Румяна Стоилова, директор на Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Тя обръща внимание и на още един фактор - силната феминизация на учителската професия, заради която е възможно момичетата да получават по-добри оценки, защото се представят по начин, който в по-голяма степен съответства на въпросите на учителите. Освен това момчетата имат шанс да установяват по-добър контакт с мъжете учители, които пък биха проявили повече търпение към ученик, който се изразява по-схематично, но пък мисли логично например, смята доц. Стоилова.

В материала си Елена Стойкова-Доганова цитира изследвания, според които разликите между момчета и момичета по математика се дължат най-вече на употребата на различни стратегии за учене - момичетата използват алгоритмични методи, докато момчетата са по-склонни да експериментират с нови методи извън наученото в клас. Тя изгражда профили на различните по пол и постижения ученици, според които момичето с високи резултати по четивна грамотност чете текстовете много пъти и се стреми да запомни всичко, по-лесно му е да обобщи сложната информация, отколкото да вникне в детайлите. Момчето с високи резултати по четивна грамотност пък не чете уроците повече от един-два пъти, но винаги първо се опитва да разбере какво точно трябва да научи и кои са най-важните неща. Изследването на д-р Стойкова-Доганова показва и друг много важен извод - успехите в училище до голяма степен зависят от семейната среда на учениците, например дали вкъщи има книги и с какво образование са родителите.

Кога мъжете изпреварват

Парадоксално, оценките на момичетата в училище очевидно не им помагат много в живота след това. В световен план жените изостават в кариерното израстване от мъжете, за които е по-вероятно да заемат високи ръководни позиции. Тук идва и конфликтът по отношение на квотите за отделните полове. "Ако има квоти в образованието, които са в полза на момчетата, трябва да приемем квоти и по-късно, в кариерата, когато вече жените трябва да бъдат стимулирани", категорична е доц. Румяна Стоилова. Според нея е важно също да се изяснят дисбалансите между половете и да се търсят начини те да се избягват, за да може хората да се развиват според интересите си, не само защото квотите така го налагат.

Геновева Тишева, управител на фондация "Български център за джендър изследвания", също смята, че мерките за насърчаване на единия от половете, каквито са квотите, трябва да са временни, ясно обосновани и да се следи резултатът от тях. "Това е нещо, което системата в държавата трябва да го следи, да го оценява и преценява и да взема съответните мерки, да ги обосновава и да ги премахва,  за да не продължат прекалено дълго и да станат дискриминационни", коментира Тишева.

Според Боян Захариев дисбалансът между половете се вижда най-явно по специалности и професии, но това не означава, че трябва да има непременно квоти по полов признак, а могат да се търсят и други форми на подкрепа и мотивиране – например за жените да избират "мъжки" професии и обратното. А и при сегашното положение на българското висше образование, когато всеки университет се бори за брой студенти, квотите едва ли имат някакъв ефект. Въпреки че те все още важат в повечето университети, хуманитарните и социалните специалности, както и медицината и правото стават все по-феминизирани.

Тревожна тенденция е и че делът на отпадащите от училище след IV клас момичета започва да надвишава този на момчетата. Това напълно затваря възможностите им за развитие и професия след това. Затова е ключово да се обръща внимание на всеки ученик според собствените му интереси, проблеми и социален статус. И да се оценява според критерии, които ще му бъдат полезни в живота.

*Boys will be boys ("Момчетата ще бъдат момчета") е британска комедия от 1935 г., която разказва за учител от затвор, който става директор на мъжко училище.

39 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов
    • - 6
    • + 23

    Системата трябва да е удобна и за момчета и за момичета. И да има повече мъже. И най-вече по-малко деца в час и всичко да започва със събуждане и поддържане интереса на децата. (Както казва дъщеря ми на 10 г. - Искам да ходя на училище, понеже 1. Образованието ще ми помогна да си намеря по-добра работа, 2. Там се срещам с приятели и 3. Научавам неща, за които дори не съм и подозирала.)
    Част от натискът на "Запада" за квоти за жени идва от факта, че доскоро и в САЩ, и в западно-европейски страни жените са имали наистина големи ограничения. В България, за добро или лошо, еманципацията е влязла вихрено с очакването да работят и мъжа, и жената при социализма.
    Аз бях свидетел 1-2 пъти как холандка и българска "джендър" активистка срещнаха буквално яростна съпротива от български кметици/ партийни активистки/ депутатки при поднасяне на идеята за квоти в политическия и стопанския живот.
    Аз миналата година се наложи да прекарам 5-7 дни с една холандска сенаторка от зелената партия и така и не успяхме да се разберем докрай. (Тя искаше да има квоти за жени в частни акционерни дружества ВЕДНАГА, аз й казвах да не бързат да НАЛАГАТ нещо, което само по себе си според мен не е лошо.)

    Нередност?
  • 2
    dreamer79 avatar :-|
    атанас
    • - 10
    • + 30

    "Парадоксално, оценките на момичетата в училище очевидно не им помагат много в живота след това. В световен план жените изостават в кариерното израстване от мъжете, за които е по-вероятно да заемат високи ръководни позиции. Тук идва и конфликтът по отношение на квотите за отделните полове."
    А какво да бъде, ако жена в разцвета на кариерата обикновено зарязва работата си? На 25-30 ражда дете, остава 2г извън работа, после се връща, пак почва да гради кариера, второ дете, пак 2г извън работата... Днес ми говориха за грузинка. Щяла да ражда след месец, но работи още, а при първото си дете почнала работа месец след раждането. Чудиха се доколко е масово извън ЕС, защото всъщност с рускини и грузинки са виждали това много пъти същите хора, които ми разказаха. А и жена с малко дете често отсъства по болнични. Това също няма как да не влияе на кариерата й. Работодателите винаги тръгват с идеята за тези 2-3, 4г проблеми, съответно трудно допускат млада жена на важна позиция,а след години просто мъжете са конкурентите с повече опит- нямат прекъсване, а ти на 40 вече си с деца, които могат да се оправят сами.

    Също така освен за ученето двата пола имат важни особености в психиката си. Мъжът се налага, при проблем търси сам решение, не се стряска. Жената е по-емоционален тип, по-трудно в конфликт се налага, при проблем по-лесно се паникьосва, почва да търси кой да й даде кураж и съвет. Но пък жените са много по-организирани, по-лесно работят еднотипна работа, по-лесно се вкарват в графици. Друг основен женски проблем в колектив е женската завист към колежките. Всеки е виждал какво става, ако в един офис са няколко жени. Почват да си гледат коя с какви дрехи е, коя била по-привлекателна за мъжете, да се заяждат на дребно. Мъжете общо взето не се връзват на интриги. Трети проблем- в колектив винаги жената би имала под себе си и мъже, ако е израстнала в кариерата. Рядко мъж приема лесно жена да му казва какво да прави, а така шефката много трудно може да организира хората си.

    Има си професии за мъже, такива за жени. Какво точно им пречи? Спрямо начина на мислене, всеки се развива.

    Иначе е лошо това в статията за отпадането на момичета след 4 клас. Мъжете имат повече шанс за професии с ниска квалификация- таксиметрови шофьори, хамали, общаци по строежи. Момиче с 4 клас не става и за продавачка- не може да оправя сметките.

    Нередност?
  • 3
    peppial avatar :-|
    peppial
    • + 36

    Не съм съгласна със статията, поне в частта точни науки. Ето малко статистика 4,5 и 6ти клас.
    http://alekdimitrov.com/20122013/default.asp

    4ти клас първенците са горе-долу по равно. В 5 и 6 са почти само момчета. Така е и в големите класове.

    Колкото до "Очарованието на първата любов в разказа "Ангелинка" не мисля че и девойките много се забавляват с безумните анализи, измислени от някой гений на соц образованието.

    Нередност?
  • 4
    dreamer79 avatar :-|
    атанас
    • - 16
    • + 12

    [quote#1:"Никола Йорданов"]Аз миналата година се наложи да прекарам 5-7 дни с една холандска сенаторка от зелената партия и така и не успяхме да се разберем докрай. (Тя искаше да има квоти за жени в частни акционерни дружества ВЕДНАГА, аз й казвах да не бързат да НАЛАГАТ нещо, което само по себе си според мен не е лошо.)[/quote]
    Всъщност трудно ще се наложи само. Има жени мениджъри, но определено не са много. Представи си да назначиш шеф на отдел жена на 30, след година тя да роди. С правилата за майчинство при социалните държави тази жена 12м получава 90% от брутното си възнаграждение, т.е. повече от нетната си заплата при реални осигуровки, докато не почне работа. Тук става лошо- държавата я стимулира да стои до последно вкъщи. Какво става за фирмата? Наел си човек, но трябва да назначиш заместник, който ще се учи от 0 за мястото. След 12 до 24м този човек тъкмо се е научил и трябва да се маха- мястото на майката се пази. Идва ти пак на работа човек, който е изгубил контактите си, влиянието в колектива, трябва да навакса пак загубения във времето опит. Сам собственикът трудно ще се навие да наеме млада жена на отговорен пост, а миналата 35-40 ще е загубила 2г поне в развитието си в златната възраст за кариера, няма да е била допускана до отговорни постове в младостта си. Лошо е и до 40 жена да гради кариера и да чака за деца. Тогава пък идва проблем със зачеването, почват се мъки в инвитро клиниките. Може би просто трябват сериозни облекчения не за трайно безработни, а за работещи- безплатна ясла за работещи жени, майчинство да се полага и при почване на работа(т.е. заплатата ти да е плюс в бюджета за отглеждане на детето първата година) и т.н. Но нали пустият ляв популизъм се грижи не за работещите... С квоти нищо няма да стане- ще спънат икономиката, защото ще ти е нужен мениджър, ще наемеш мъж и жена, не може само мъж, ще плащаш две заплати, мъжът ще се обиди от ситуацията той да опъва, жената ще ти създава проблемите, заради които не си искал да заеме тя пост. Има по-лесни начини и те са в подпомагане на работещите майки, както и облекчения за фирмите, в които работят- примерно годината на майчинство да е без осигуровки- печели работодателят, печели и жената, която получава 10-11м майчинство плюс заплата, дългосрочно 2-3 месеца болнични не съсипват кариерата като 2г, не се налага назначаване на заместник, а за малко колега поема работата... Един политик да е споменал за подобни мерки възможни? А десните би трябвало да мислят по такъв начин, не как да дават социалки.

    И... Защо активистки искат равнопоставеност при всички професии? Жена кранист е най-доброто доказано, жена лекар, учител, при работа с деца е природно заложено, но в същото време жена трудно става инженер- женската психика, както и в статията казват по изследвания, е да се научи наизуст, мъжката е по-логическа и да се научат правила и връзки между нещата. Мъж много по-лесно решава непознати задачи, много по-лесно ще измисли иновация, затова и при липса на тестове и система с обучение с решаване на задачи мъжете винаги са по-добри в естествените науки, езиците, жените- литература, история, биология. Мъж детска учителка би ли издържал да има 100 деца на главата, би ли могъл да преподава, да издържи на глъчката? Остава и мъжете да почнат да искат квоти за женски професии, в които просто не ги бива.

    Нередност?
  • 5
    dreamer79 avatar :-|
    атанас
    • - 10
    • + 9

    [quote#3:"peppial"]
    4ти клас първенците са горе-долу по равно. В 5 и 6 са почти само момчета. Така е и в големите класове. [/quote]
    В система с решаване на задачи или разработка на въпроси, а не тестове, жените винаги са напред в предметите с наизустяване- история, биология, литература, философия и т.н. Мъжете са напред в науките с логика и решаване на задачи- математика, информатика, физика, химия. Всичко опира до мозъка и процесите в него. Мъжкото мислене е логическо и търси връзки, бяга от наизустяването, лесно се отегчава, не може да издържи 10 прочитания на един и същи текст. Женското лесно търпи еднообразна дейност като 10 прочитания до запомняне, но наизуст в случая остава без връзката причина-следствие(Знаеш наизуст тема от преди година за тока и какво е ампер, но не може да го вържеш с новото наизустено за закона на Ом, съответно кога да го ползваш в задача.), може да знаеш наизуст определение или формула, но да нямаш идея откъде идва, как да го навържеш. При системи с тестове нещата се изравняват в точните науки- момчетата се иска да отговарят наизустени неща и в математика, физика, химия, а момичетата са наизустили отговори, системата отегчава момчетата, защото просто не им се разказва по техния начин- "Виж това. Какво беше с другото? Как сега да направим да стане нещо ново?"(Примерно по химия залагане на опити, в които да видят връзките на елементи, съединения и т.н.). На изпит с 3-4 задачи математика във ВУЗ или такъв за гимназия след 7 клас момичетата винаги са давали по-лоши резултати. В същото време без квоти в история, литература, география момчетата просто биха останали почти без бройки за висше. Но тия неща иди ги обяснявай на радетели за равенство на половете...

    Нередност?
  • 6
    bluewater avatar :-P
    BlueWater
    • - 5
    • + 33

    "Парадоксално, оценките на момичетата в училище очевидно не им помагат много в живота след това."

    Това може да е парадоксално само за хора които не разбират, че оценките в училище много често не са адекватни на ТРАЙНИТЕ ЗНАНИЯ и РАЗБИРАНЕ НА ИЗУЧАВАНАТА МАТЕРИЯ.

    Нека всеки от вас си припомни колко момичета зубрачки е имало в неговия клас и колко момчета.

    На децата трябва непрекъснато да се обяснява и показва, че са важни трайните знанията и разбиране, а не оценките.

    Нередност?
  • 7
    beriya avatar :-|
    beriya
    • + 15

    По тези въпроси има писано много ето нещо което дава що- годе по- пълна картина по въпроса - http://chitanka.info/text/26532/3#textstart.
    Обобщено казано- случващото се е нормално.
    ----------
    Ако някой обаче може да ми разясни отговора на "Защо катериците са весели според вълка?" ?

    Нередност?
  • 8
    bluewater avatar :-P
    BlueWater
    • - 8
    • + 8

    [quote#1:"Никола Йорданов"] И най-вече по-малко деца в час [/quote]Не съм съгласен с вас.

    Преди 1989г. класовете в елитните гимназии бяха от по над 35 деца, всички от които сега са лекари, инжинери, архитекти, артисти и т.н. Сега в най-добрите училища в Китай класовете са от по 64 деца което не им пречи да постигат успехи.

    Не е важна бройката на децата в клас, а учителя!

    Той или тя не трябва да е едно просто усртойство възпроизвеждащо многократно едни и същи знания, а истиски човек който дава пример във и извън училище, да мотивира учениците и да разпалва в тях жаждата да откриваш и изучаваш света.

    Нередност?
  • 9
    bluewater avatar :-P
    BlueWater
    • - 1
    • + 1

    [quote#8:"BlueWater"]инжинери[/quote]Поправка - инженери :)

    Нередност?
  • 10
    owen avatar :-|
    owen
    • - 9
    • + 14

    браво за материала. доказателство за изостаналостта на обществото - от възпитанието вкъщи от раждането през образованието до работата. жените все са прецакани - от малки ги възпитават да са послушни, кротки, възпитани и ученолюбиви, затова и се напрягат повече в училище, но тъй като връзката между образование и трудов пазар у нас е особено слаба, те нямат особена полза от това. пък и в кариерата именно тези качества като кротост и послушание, с които момичетата са едва ли не закърмени от родителите си, много пречат.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал